Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Нужен е референдум и за присъединяването, и за „конституцията” на ЕС

16.12.2006
Оцени тази статия:

През седмицата бе ратифициран договора за присъединяване към Европейския съюз. След това президентът Първанов поиска съставянето на специален ред за референдум. Текстът на договора бе преместен на по-невидимо място в страницата на правителството в Интернет.

 

С първия акт законодателното събрание практически приключи своята работа. Събирането на кворум по какъвто и да е повод вече ще бъде почти невъзможно. С преместването на договора в дъното на страницата правителството иска онези, които го търсят, да плъзгат погледа си през различни рекламиращи самото него документи, начинания, публикации и дарителски фондове. Президентът се оказа по-демократичен от останалите народни избраници.

 

Както писахме обаче в брой 220 на този бюлетин, фактическият проблем на надуването на фанфари по повод договора е не просто в липсата на политическо желание за референдум, а в това, че за него има два взаимосвързани, но все пак различни въпроса. Първият е дали суверенът одобрява присъединяването към ЕС (за което настоява и президента, и ние, и отделни политически партии). Вторият въпрос е дали избирателите одобряват проектодоговора за конституция на съюза, на което настояваме ние.

 

Смесването на двата въпроса е неправилно. Хората могат да искат страната им да е член на съюза, но да не одобряват конституцията. Това не означава, че допитването и по двата въпроса не трябва да стане в рамките на един и същ референдум.

 

Другите страни: процес и възможни политически последици

Проблемът с очакваните резултати от референдумите за „конституцията на ЕС” във Франция, Холандия, Обединеното кралство и вероятно Полша и Дания (въпреки сегашното преобладаване на одобрението според изследванията на обществените нагласи) се корени тъкмо в смесването на тези два въпроса.

 

Страна

Референдум (дата)

Резултат

Страна

Одобрение от законодателно събрание (дата)

Испания

20.2.2005

Вече одобрена

Литва

11.11.2004

Франция

29.5.2005

?

Унгария

20.12.2004

Холандия

1.6.2005

?

Словения

1.2.2005

Люксембург

10.7.2005

?, по-скоро „да”

Италия

6.4.2005

Полша*

25.9.2005

?

Гърция

19.4.2005

Дания

27.9.2005

?

Кипър

Предстои (май 2005)

Португалия

9.10.2005

?

Австрия

12.5.2005

Ирландия

Октомври 2005

?

Германия

12.5.2005**

Великобритания

6.5.2006

?

Белгия

Предстои (май 2005

Чехия*

Юни 2006

?

Словакия

12.5.2005

 

 

 

Малта

Предстои (юни 2005)

 

 

 

Латвия

Предстои (средата на 2005)

 

 

 

Финландия

Предстои (средата на 2005)

 

 

 

Швеция

Предстои (декември 2005)

 

 

 

Естония

Предстои през 2005

*Определената дата може да бъде променена.

**Засега в долната камера на законодателното събрание (569 „за”, 23 „против”)

Източник: Goldman Sachs, Euobserver, Unicredit Bank.

 

Объркването се засилва и от факта, че една кодификация на 110 000 страници право на ЕС в около 250 страници е наречена „конституция”. (Това обстоятелство се отбелязва от все повече наблюдатели.) На това отгоре в процеса на тази кодификация бе пропусната възможността да се подобри законодателството на съюза.

 

Навсякъде одобрението на ЕС е по-разпространено и по-ясно от разбирането на „конституцията” и нейния смисъл. Като цяло рационалните критики са или в малцинство, или почти не се чуват. Мотивите да се гласува „за” и да се пропагандира одобрението на „конституцията” са най-вече в желанието „да не излезе, че сме против ЕС”. (Реториката трябва да се обсъжда отделно.) Засега гласуването май не зависи дори от новото разпределение на гласове на отделните страни при вземането на решения в ЕС, въведено от „конституцията”. Както е известно, само Франция, Германия, Обединеното кралство и Италия получават по-голяма тежест. Всички останали, включително България, биха загубили гласове.

 

Политическите последиците от объркването на въпросите, термините и поводите, по които се гласува, могат да бъдат разделени в три групи.

 

Група

Възможни последици

А) Всички одобряват конституцията,

Сегашният договор за конституция се приема за онова, което е – кодификация; пристъпва се към опростяване на законодателството, обсъждане на нормална конституция или се продължава със сегашната неефективност докато издържи системата.

Б) Една страна не одобрява конституцията,

Гласува се докато се одобри или страната напусне ЕС.

В) Няколко страни неодобряват конституцията.

Бързо се създават условия за рационализирането на договора за конституция, законодателството на ЕС и на институциите в него.

 

През седмицата излязоха два подробни анализа на съществуващото положение. Този, на инвестиционната банка Голдман Сакс, не се решава да предвиди дали в крайна сметка ще има „конституция на Европа”. Другият – на Уникредит Банк – е по-категоричен: „това изглежда доста невероятно”. Очевидно е, че ЕС ще може в средносрочен план да функционира и без „конституция”.

 

Последици със стопански въздействия

Преките стопански последици са доста очевидни. Според Голдман Сакс (ГС), и Уникредит Банк (УБ) може да се очаква следното:

  • Поевтиняване на еврото и на валутите на „нова” Европа (ГС, УБ);
  • Поставяне под въпрос на еврото като валута (УБ),
  • Поевтиняване или значително разширяване на спредовете по дългови инструменти с фиксирана доходност не се очаква (поне в средносрочен план) – УБ;
  • Но разширяване на тези спредове до инструменти, издадени от правителства с относително хлабава фискална дисциплина (ГС, УБ).

 

Извън тези последици има други, не толкова лесно определими, възможности за развитие.

 

Всички наблюдатели са категорични, че проблематичното приемане на „конституцията” ще засегне на първо място процеса на самото разширяване. Естествено е да пострадат Турция и вероятно Хърватска. Но ще има проблеми и пред България и Румъния.

 

От голямо значение в дългосрочен план, особено за България, ще има отлагането на процесите на стабилизиране и присъединяване в другите страни от Балканите и на процесите на сътрудничество между ЕС и източните му съседи. Тези процеси ще засегнат и други страни, особено „нова” Европа.

 

Възможни са противоречия между „нова” и „стара” Европа, ако не се намери механизъм за относително срочно (три-пет-годишно) рационализиране на правилата на играта в Съюза.

 

За България, при това стечение на обстоятелствата, има само едно печелившо поведение: бързо и ясно за всички завършване на оставащите реформи при използване на най-добрите стандарти. Допитването до избиратели за присъединяването към ЕС ще засили политическата решителност за такива реформи. Допитването за „конституцията” ще раздели одобрението от неодобрението на ЕС.




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).