Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Няма време за бавене на здравната реформа

Автор: Адриана Младенова / 04.07.2008
Оцени тази статия:

Тази седмица получихме поредното предупреждение за предстоящата демографска криза в България. От 1990 г. в страната има отрицателен естествен прираст, което означава не само намаление на броя на населението, но и застаряване. След като прогнозните данни на НСИ предупредиха за намаляване на населението до 5 млн. и 138 хил. души през 2060 г. и увеличаване на дела на населението в надтрудоспособна възраст от 23% до 37% през 2060 г., тази седмица излезе доклад на Световната банка, в който се посочва, че едно от най-големите предизвикателства пред икономиките на страните от ЦИЕ и в частност България, е именно негативната демографска тенденция. Необходими са спешни реформи в областта на пенсионното осигуряване, здравеопазването и трудовия пазар. И като се казва „спешни" наистина става въпрос за предприемане на мерки възможно най-скоро, защото негативните икономическите последици от действащите в момента системи се трупат под една или друга форма и колкото повече се отлагат реформите, толкова по-дълбоки и болезнени стават проблемите, които следва да се решават в бъдеще.

Въпреки че през м. май политическият съвет на управляващата коалиция взе решение за начина на преструктуриране и демонополизация на здравната система, министърът на здравеопазването Евгений Желев заяви неведнъж, че представеният модел не е задължителен и обвързващ по никакъв начин. Но за съжаление не дава индикации дали ще има пълна демонополизация на здравната каса и по какъв начин ще се осъществи очакваната реформа. Според министъра преструктурирането на системата ще продължи от 5 до 12 години. Това не звучи обнадеждаващо, след като вече минаха 16 години без да се направят конструктивни промени.

Няколко коментара могат да се направят във връзка със състоянието на здравната система в страната:

  1. Стабилизирането на системата, разгръщането на пазарните механизми и връщането на доверието на пациентите ще отнеме действително години, но промяната в системата може да се направи в рамките на няколко месеца. Не е нужно да чакаме години наред, за да се въведе конкуренция, стимули, по-ефективни механизми за изразходване на средствата. Съществуват добри примери и практики, които показват недвусмислено кои са успешните формули в тази сфера. В Холандия и Швейцария, които се характеризират с наличието на личен избор и конкуренция в здравната система, качеството на здравните услуги е едно от най-високите нива в ЕС.
  2. Вече няколко поредни години НЗОК , Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите не могат да стигнат до споразумение за Национален рамков договор. Последният подписан рамков договор е през 2006 г. Това е сигурен знак, че системата не работи и решенията се взимат едностранно, от НЗОК, която държи монополни позиции.
  3. Нерегламентираните плащания в системата на здравеопазването са значителни, оценяват се на около 1,5 млрд. лв. А това означава, че дефакто парите, които се отделят за здравеопазване, са неколкократно по-високи от официалните стойности. Според държавния бюджет през 2008 г. за държавно здравеопазване ще се изразходят 4.2% от БВП на страната, а като се вземат предвид и оценките за нерегламентрианите плащания този процент набъбва до 6,7%.

Това, което трябва да се случи възможно най-бързо в сферата на здравеопазването, е:

  • Демонополизиране на националната здравна каса и предоставяне на възможност за свободен избор на пациентите за доставчик на здравни пакети и възможност за договаряне между различните участници - здравни фондове, болници, лекари. Конкуренцията ще доведе до по-ефективно разпределение на ресурсите.
  • Приватизация на болниците, за да се управлява собствеността по-ефективно и да имат нужните стимули здравните заведения да се "борят" за пациенти, като предлагат по-всиоко качество на услугите.

Засега има само индикации за частични промени в системата. Но това не е достатъчно. Необходимо е да бъде поет ясен политически ангажимент от новия министър за мащаба и формата на преструктурирането в здравната система и да се премине към реални действия.