Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Новите дрехи на приватизацията

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format* (Word Format)

Във вторник заместник премиерът Николай Василев обяви новите идеи за промяна в уредбата на приватизацията. Страстите около (не)назоваването на кандидат за президент попречиха да се обърне надлежно внимание на онова, което каза г-н Василев

Проектът за нов Закон за приватизацията и следприватизационния контрол се очаква през тази седмица да стане достъпен за коментари и след това да бъде утвърден за внасяне в Народното събрание. Към края на деня в четвъртък този проект трябваше да се появи на интернет-площадката на министерството на икономиката. До пладне в петък проектът не бе достъпен черно на бяло, както ни обясниха - по технически причини. Така че се ограничаваме с идеите от пресконференцията във вторник, като в следващия брой ще коментираме и проектозакона.

Основните идеи са две и са добри:

· премахване на процедурата преговори при избора на купувач;

· отделяне на следприватризационния контрол от органите на приватизация.

Ефектите от закона ще бъдат облекчени процедури, по-висока скорост и повече частична прозрачност в процеса на приватизация.

Ние познаваме добре досегашната уредба (виж: изследвания на ИПИ) и практика и със сигурност може да твърдим техниката на самата процедура по продажба ще бъде по-добра и със сигурност по-бърза. Освен това вероятно ще има по-добро разделение на отговорностите в администрацията, която осъществява процеса. Досегашната практика бе, че по-малки предприятия по-често се продават с преговори, а търговете са единични случаи. Премахването на преговорите с потенциален купувач от списъка с възможни методи за приватизация е раздяла с най-бавната и най-непрозрачна процедура за приватизиране. Тя даваше най-голяма възможност за избор на купувач по усмотрение, както и най-голяма вероятност за включване на неценови ангажименти в договорите. Това ще допринесе за по-голямата прозрачност, но само донякъде.

Не е ясно дали новия закон ще включва процедура за избор на метод или той ще продължи да се избира според чистата преценка на раздържавяващите служители. Ако такава процедура има, трябва да се стесни кръга на възможна употреба на конкурсите - другата приватизационна техника, която позволява включване на неценови обещания в договорите. Не е ясно и дали подобни неценови ангажименти ще бъдат забранени със закона или ще останат преценка администрацията.

Традицията на следприватизационния контрол показва, че новите собственици не са третирани по еднакъв начин, тъй като за някои предприятия няма друга възможност за оцеляване освен промяна на договорите. Следователно 'затягането' на контрола като опит за внасяне на справедливост ex post ще внесе допълнителна несправедливост в третирането от държавата. Вероятно най-доброто решение в подобна ситуация е анекси на досега сключените договори по взаимно споразумение на страните, което да премахнат неценовите ангажименти. Това би решило проблема със справедливото третиране в бъдеще, както и би увеличило свободата на новите собственици да преструктурират бившите държавни компании.

В същото време към размиването на отговорности между изпълнителна и законодателна власт, започнато от миналото мнозинство, неотдавна бе задълбочено от новото мнозинство със създаването на подкомисия точно по следприватизационен контрол. Това обстоятелство засилва подозрението, че следприватизационният контрол ще се използва за преразпределение на позиции в стопанството по силов начин. Единственият лек срещу това е пълната публичността на ставащото в областта на контрола.

В същото време новите договори трябва да включват изключително ангажименти за цена и плащане и да няма обещания за работни места, инвестиции и запазване на дейността на предприятията. Това ще помогне ресурсите на държавните фирми да бъдат управлявани по ефективен начин от новите собственици, които ще създават работни места с по-висока производителност. Все пак това изисква правителството да престане да счита приватизацията за политика, която цели бюджетни приходи, привличане на 'стратегически инвеститори' и увеличаване на заетостта; това изисква концептуално разбиране за приватизацията като политически процес на изземване на стопанска власт от ръцете на държавната администрация.

За съжаление министър Василев заяви, че критериите за подбор на приватизатори ще включват цели като запазване и увеличаване на работни места. Това е връщане към манипулирането на приватизационни сделки от времето на премиерите Беров и особено Виденов, фактически забравено през 2000 и 2001 г.

Важно е още, че г-н Василев с право почти се гордее, че ще продава активи "със затворени очи". Въпросът е обаче дали някой ще купува на тъмно. Струва ни се повече от вероятно, че силата на разполагащите с вътрешна информация ще предопределя кой, как, какво и за колко купува. Ако преди тези хора (т.е. управителите, членовете на управителни съвети, сътрудници на министерствата и външни консултанти) имаха предимства чрез процедурите на РМД, сега предимството е само едно - вътрешна информация. Едва ли тази промяна ще направи приватизацията по-прозрачна: това предимство е едно от най-трудните за доказване и наблюдение дори в САЩ.

Не на последно място, новата концепция възкресява добре забравения стар подход от 1995 - съставянето на негативен списък от предприятия, които няма да се продават "засега". Не е лошо обаче от сега да се знае дали някога това ще стане, кога ще стане и при какви стратегия подход.