Бюлетин за ниски данъци ISSN 1313 - 0544

Нови доказателства, че високите данъци пречат на икономическия растеж

Автор: Адриана Младенова / 07.04.2008
Оцени тази статия:

В ново изследване на тема "Макроикономически ефекти от данъчните промени - резултати на базата на нова мярка за фискалните шокове"[1], публикувано от Американското бюро за икономически изследвания (NBER), Кр. Ромер и Д. Ромер[2] представят поредното емпирично доказателство в полза на ниските данъци. Целта на изследването е да се оценят макроикономическите ефекти от промяна в нивото на данъците.

Подходът на авторите е иновативен и интересен - те използват речи на президента, годишни икономически доклади на президента и отчети на Конгреса, за да идентифицират размера, момента и стимулите, които стоят зад всички основни данъчни промени в САЩ след края на Втората световна война. Целта е да се изолират ефектите върху бюджетните приходи, които произлизат от промени в данъчните закони и тези, които са следствие от други причини. Законовите промени в нивото на данъчно облагане от своя страна се разделят на два вида: 1) породени от благоприятни икономически условия или в резултат от промяна в нивото на държавни разходи и 2) породени от екзогенни причини като намаление на бюджетния дефицит или насърчаване на икономическия растеж. Впоследствие се оценява промяната в съвкупния продукт в резултат от екзогенните промени, като по този начин не се отчитат страничните ефекти върху икономиката, които произлизат от настоящите икономически условия. Именно екзогенните фактори представляват фискални шокове според авторите.

Емпиричните данни показват, че екзогенните промени в данъчните нива имат силно негативен ефект върху икономиката, главно поради отрицателните ефекти върху инвестициите. Емпиричните резултати показват, че увеличението на данъчните приходи с един процент от БВП води до следните резултати:

  • Намаление на съвкупния продукт (БВП) с 3.5% (интервалът на оценката със статистическа вероятност 95% варира в границата между -1,3% и -4,7%).
  • Намаление на темпа на инфлация с максимум 3,1 процентни пункта (в 11-тото тримесечие след промяната в данъците). Това може да се обясни със забавяне на икономическия растеж и по-високи нива на безработица.
  • Увеличение на нивото на безработица с максимум 1,1 процентни пункта (след 12 тримесечия).
  • Намаление на частното потребление с 2,6 процента.
  • Намаление на брутните частни инвестиции в икономиката с 12,6 процента.
  • Увеличение на износа с максимум 2,6 процента.
  • Намаление на вноса с максимум 10,1 процента.

Интересно е, че според традиционната теория по-високите данъци водят до намаление на лихвените проценти в икономиката. Увеличението на нетния износ изглежда, че потвърждава този ефект, тъй като ниските лихвени проценти водят до отлив на капитали и намаление на търговския дефицит. Осезаемото намаление на инвестициите, обаче, като резултат от по-високите данъци поставя въпросителни. Една от възможните причини за получения резултaт е, че влиянието на лихвените проценти върху инвестициите не е толкова решаващо, колкото общите икономически условия в страната и промените във финансовите и парични потоци.

Според авторите емпиричните резултати от изследването на американската икономика след Втората световна война показват, че опитите на управляващите да противодействат на бизнес циклите и промените в активността на частния сектор, като използват данъчните ставки, са се оказали неуспешни.

Изследването недвусмислено доказва, че високите данъци имат негативен ефект върху икономическото развитие и са пречка пред просперитета на страните.


 


[1] Christina Romer and David Romer, "The Macroeconomic Effects of Tax Changes: Estimates Based on a New Measure of Fiscal Shocks", NBER Working Paper 13264, July 2007.

[2] Професори в Калифорнийския университет, САЩ.