Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Новатаконституция на ЕС поставя в риск свободата ви

15.12.2006
Оцени тази статия:


Много мастило беше изразходвано за критикуване на обструкционизмана европейските лидери по време на междуправителствената конференция,започнала в края на миналата седмица(1).

Но всъщност те могат и да си вършат добре работата.Ако дебатираната нова европейска конституция получи одобрение, т.нар."нова Европа" ще стане много по-контролирана на централнониво и значително повече анти-пазарна, отколкото е сега.

Предвижда се междуправителствената конференция дадебатира " Проектодоговор за приемане на Конституция на Европа"- продуктът на месеци усилена работа от страна на конвента,председателстван от бившия френски президент Валери Жискар Дестен.На практика този проектодоговор има две функции. Едната е да консолидираи съгласува предишните договори така, че членовете на ЕС да имат единясен документ, по който да работят. Другата е да се установят новицели и нови компетенции на съюза.

Европейските лидери се страхуват от вътрешната опозицияна конституцията. Но проекто-договорът въвежда съществени промени.Ето само някои от тях:

- Европейският съюз получава юридически статус. Товаозначава, че съюзът може и ще действа като суверенна държава vis-a-visдругите държави.

- Сферата на действие на ЕС е много по-разширена,особено в областта на външната политика, отбраната, фискалната и икономическаполитика, правораздаването, социалната политика.

- Въвежда се понятието "споделена компетентност"между съюза и държавите-членки, особено по отношение на хармонизиранатаполитика. Споделената компетентност се отнася до следните основниобласти: вътрешен пазар; свобода, сигурност и правосъдие; земеделиеи риболов, с изключение на консервирането на морските биологични ресурси;транспорт и трансевропейски мрежи; енергетика; социална политика;икономическо, социално и териториално интегриране; околна среда; защитана потребителите и т.н.

- Потвърждава се общият принцип на мажоритарен вотв рамките на европейските институции, оставяйки единодушното решениекато изключение. Това означава по-малко вета.

- Накрая, и най-важно, утвърждава се като конституционенпринцип, че "Конституцията и законите, приети от институциитена ЕС в изпълнение на признатите им компетенции, имат приоритет предзаконите на страните-членки”.

Вярно, независимо от тези дълбоки промени, все ощее въпрос на дебат дали текстът, създаден от европейския конвент, наистинапредставлява конституция. От юридическа гледна точка, това все ощее договор между суверенни държави – например всяко бъдещо преразглежданена текста ще трябва да става въз основа на единодушно съгласие отстрана на държавите-членки. От практическа гледна точка, обаче, няманикакво съмнение, че Брюксел получава много повече власт и че суверенитетана отделните държави ще бъде драстично ограничен.

За безпристрастният наблюдател не е трудно да оцениползите от Европейските институции. Тези институции представляватзабележителен инструмент за смекчаване на всепроникващата власт, коятоевропейските държави имат над своите граждани. Създаването на Европейскатаобщност и на ЕС допринесоха за отварянето на европейските пазари,дерегулиране на националните пазари и за намаляване на огромната държавнаиндустрия. Разширяването на ЕС изигра съществена роля за стабилизиранетои демократизирането на Централна и Източна Европа.

От края на 80-те години европейската комисията всеповече се фокусира върху социалното законодателство, ограничавайкинационалното и регионалното разнообразие и намалявайки свободата наиндивидуалния избор. Така се породи и критиката, че ЕС се превръщав "супердържава", чиято власт е много по-отдалечена от гражданите,отколкото тази на отделните държави и чиято демократична легитимностследователно е слаба.

Сегашният проекто-договор представлява последнатаи най-голяма до момента стъпка в тази посока. Това може да се онагледичрез две от промените, внасяни с конституцията:

Първата е разширеното понятие за споделена компетентностмежду ЕС и държавите-членки. Според него държавите-членки упражняватправомощията си до степента, до която те не са упражнявани от ЕС илиако ЕС е решил да се откаже от упражняване на определени правомощия.Това означава, че в много съществени области суверенитета на съюзапрогресивно ще замени (а не само допълни) суверенитета на държавите-членки.Принципът на солидарността ще изчезне.

Вторият пример се отнася до виждането за икономикатаи пазарите, залегнало в проектодоговора. Отклонението от свободнияпазар е драматично.
Сега действащите договори предвиждат, че " държавите-членки иОбщността действат в съответствие с принципите на отворената пазарнаикономика и свободната конкуренция, благоприятстващи ефективното разпределениена ресурсите". Сега текстът на г-н Жискар гласи, че "съюзътработи за устойчивото развитие на Европа, основано на балансиран икономическирастеж и конкурентно социално-пазарно стопанство, целящо постиганетона пълна заетост и социален прогрес." Съюзът насърчава "свободнатаи честна търговия," пишат авторите на конституцията, вероятнос пълното съзнание, че второто прилагателно напълно обезсмисля първото.Безкрайните позовавания на "социалните права" и "социалнатасправедливост" правят ясни намеренията на авторите на конституцията.

Европа и европейците заслужават нещо по-добро. Нямасъмнение, че институционалната рамка на ЕС се нуждае от основна промяна,за да бъде постигната по-голяма гъвкавост след като членовете станат25. Също така е ясно, че страните-членки имат много общи интереси,които трябва да бъдат защитени чрез по-енергични и по-ефективни действияна ниво ЕС. Но Европа се нуждае също така от намаляване на властта,която правителството упражнява над гражданите и фирмите, за да станеикономически по-конкурентна спрямо останалия свят. И докато все ощее съмнително дали европейските институции ще станат по-гъвкави следприемането на конституцията, почти няма съмнение, че тежката ръкана държавата ще става все по-тежка

______________________________________

* Анжело Петрони е професор по социология в Университетав Болоня и е директор на Националното училище по публична администрацияв Рим. Коментарът е публикуван в The Wall Street Journal Europe на7 октомври 2003 г.
(1) В началото на октомври (б.пр.)