Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Нова критика на проектозакона за търговския регистър

16.12.2006
Оцени тази статия:
Днес Програма достъп до информация (ПДИ) излиза със становище по проекта за закон за търговския регистър (ЗТР). Това е втората неправителствена организация, която след Института за пазарна икономика коментира този проект. За разлика от нашето становище, което бе представено на общественото обсъждане на 21 октомври от Велико Димитров, което разглеждаше проекта от гледище на свободата на стопанска дейност и ефективността на функциониране на регистъра според най-добрите стандарти (вече действащи и в съседни страни) и което бе публикувано и може да бъде намерено на нашата страница ( http://www.ria-studies.net/BG-version/Analysis_and_articles/Ria_articles/Statement_of_IME.pdf ) и в брой 246 на този бюлетин, становището на ПДИ е по-задълбочено от правно и конституционно гледище и дава конкретни предложения за промяна в разпоредбите на проектозакона.

Предполагаме, че то ще бъде публикувано на страницата на ПДИ ( www.aip-bg.org ), изпратено до работната група по ЗТР към министерството на правосъдието и съответните комисии в законодателното събрание. Затова тук отбелязваме само някои от общите идеи на това становище.

 

Подход

ПДИ отчита широкия контекст на функциониране на отношения, които ще бъдат уредени от новия закон в светлината на:

•  Чл.41 от КОНСТИТУЦИЯТА на Република България;

•  ЗАКОН за достъп до обществена информация (ЗДОИ);

•  ДИРЕКТИВА 68/151/ЕЕС на Съвета, изменена с Директива 2003/58/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за обявяване спрямо някои видове търговци;

•  ДИРЕКТИВА 2003/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за вторично използване (re-use) на информация от публичния сектор.

•  Препоръка (2002) 2 на Комитета на министрите на държавите-членки на Съвета на Европа относно достъпа до официални документи.

•  КОНВЕНЦИЯ № 108 на Съвета на Европа от 28.01.1981 г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни (Конвенция 108)

•  ДИРЕКТИВА 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за защита на лицата при обработката на лични данни и за свободното движение на такива данни, приета на 24 октомври 1995 г.

Констатации и критика

Според ПДИ ЗТР работи със странно понятие за публичност. Осигуряването на достъп до търговския регистър, съгласно употребата на понятието “публичен” в чл.8 от проектозакона, се причислява към предоставянето на информация чрез публикуване . От това произтичат съществени последици за правата, уж уреждани с проекта.

•  Обстоятелството, че достъпът до търговския регистър се осигурява чрез публикуване, означава, че той не може да се ограничава при никакви основания и условия – тук действа в пълен обем принципът за “откритост, достоверност и пълнота на информацията” (чл.6, т.1 от ЗДОИ). Затова въведеното с чл.35, ал.2 и ал.3 от проекта за ЗТР условие търсенето на информация в регистъра да се извършва само по име и ЕИН на търговеца е в противоречие с чл.41 от Конституцията и с чл.6, т.1 от ЗДОИ.

•  Д ругото условие, въведено с чл. 37, ал.1 от проекта за ЗТР - искащият справка да разкрива самоличността си, за да получи достъп до регистъра, противоречи и на чл.41 от Конституцията и ЗДОИ, и на чл.32 от Конституцията и на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Съгласно ЗЗЛД, Директива 95/46/ЕО и Конвенция 108 на Съвета на Европа събирането на лични данни без определени в закон цели е недопустимо. В проекта за ЗТР цели не са определени, нито дори разумно могат да се изведат.

•  От принципа на “откритост, достоверност и пълнота на информацията” /чл.6, т.1 от ЗДОИ/ следва задължение за осигуряване на всички необходими условия за свободен достъп до търговския регистър. Те не се свеждат само до възможност за справки, а включват и всички други видове използване на регистъра, които са възможни. Осигуряването на възможност за свободен достъп за използване на търговския регистър съответства и на Директива 2003/98/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета за вторично използване на информация от обществения сектор. Според цитираната Директива “използването” може да бъде както за търговски, така и за нетърговски цели. То може да обхваща всякакви цели, независимо колко са различни от първоначалната цел, за която е изготвена информацията.

•  Тъй като общоприетото съдържание на термина “публичност” е “достъпно за обществото” (Решение № 9595/04 г. по а.д. № 7897/04 г. на ВАС, Петчленен състав), то действието по публикуване представлява действие по съобщаване, осигуряване на достъпност на дадена информация за обществото.

•  В чл. 14 от проекта на ЗТР се казва, че “обявяването е пренасянето в електронната база данни на информация от обявявания акт“. Това разбиране не съответства нито на общоупотребяваното значение на понятието “обявяване” на български език, нито на употребата на понятието “публикуване” в ЗДОИ, нито на принципа на публичност на търговския регистър /чл.8 от проекта за ЗТР/, нито на Директива 68/151/ЕЕС на Съвета, изменена с Директива 2003/58/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. В Директивата обявяването (disclosure) е определено като публикуване. Според Върховния административен съд публичността е “достъпност за обществото”. Текстовете на проектозакона не съответстват и на принципа за публичност на търговския регистър. В него никъде не се употребяват термините “публикуване” или “обявяване”. Точно обратното, прави впечатление, че се създава фикция за узнаване от третите лица, независимо дали информацията е реално публикувана или не.

•  За разлика от нас през октомври, когато нямахме време да вникваме в подробности, ПДИ подробно анализира формулата на чл.37, ал. 1, че “справките може да са устни и писмени” и че “за извършването им се записват данните на лицето, което иска справката, данните за внесената такса и данните за търговеца, за когото е извършена справката”. Изводът на ПДИ е следният.

•  Текстът противоречи на чл.41 от Конституцията и на ЗДОИ, защото създава условия за упражняването на правото на достъп, които не са предвидени в тези нормативни актове. На второ място текстът противоречи на ЗЗЛД, тъй като не е определена законова цел, за която да се събират личните данни. На трето място, той противоречи на духа на Конвенция 108 на Съвета на Европа и на Директива 95/46/ЕО, които прогласяват принципа за обработване /в това число събиране/ на лични данни само за предварително определени и допустими от закона цели .