Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Нощният живот в София заслужава нови 122 часа

Автор: Петър Ганев / 15.05.2020
Оцени тази статия:

Статията е публикувана във в. „24 часа” на 14 май 2020 г.

Нощният живот в София започна отново. Почти два месеца заведенията в столицата не приемаха клиенти, градският живот течеше предимно през деня и беше постоянно на ръба на нелегалното. Ако няма ленти на входа, дали може да се премине през Докторската градина? Трябва ли винаги да се гледасериозно и да се дава вид, че това не е безцелна разходка? А на тази пейка, като е на ръба на градинката около „Св. Седмочисленици”, дали може да се седне? Отварянето на бира в градска среда подсказва ли автоматично несериозно отношение към противоепидемичните мерки? Такива въпроси неизбежно си задаваха много столичани през последните седмици.

По света се дискутират различни модели на поведение по време на пандемията. Например всички в момента са се втурнали да обсъждат по-либералния шведски модел. Характерно за българския модел обаче е, че тук противоепидемичните мерки стъпиха основно на забрани на удоволствията, за сметка на работата. Производството само по себе си никога не беше поставено под карантина. Забраните, наред с ограниченията за пътуване, се отнасяха предимно до елементи на градския живот. Социално се дистанцирахме в най-голяма степен от нощния живот.

Общината и кипежът на столицата

Малко след началото на извънредното положениес колеги бяхме поканени да участваме във временния Икономически съвет към кмета на Столична община. Още на ранен етап отстоявахме позицията, че големите икономически мерки – например подкрепата на заетостта, ще се обсъждат на държавно ниво, докато общинската власт следва да има грижа към микро стопанските агенти, които са част от тъканта на градския живот. Първият пакет от мерки на общината беше именно в тази посока – отпадна такса „тротоарно право” за затворените обекти, наемателите на общински имоти бяха временно освободени от наем, а бюджетът за култура беше частично препрограмиран в подкрепа на независимите творци и културни пространства.

Това бяха мерки в отговор на извънредното положение и за времена на ограничителни мерки. В тях обаче беше заложена идеята, че градският живот в един момент ще се отпуши и след период на социално дистанциране, хората, повече от всякога, ще имат нужда от градското оживление. Неслучайно още първият дискусионен материал за евентуалните мерки в столицата беше под заглавие „София – „кипеж” след социална изолация”, взимайки повод от заглавието на една от най-сполучливите книги за развитието на София в годините след Освобождението. Сега, когато нощният живот се поднови, можем да търсим по-смели варианти за подкрепа на този кипеж.

Да подарим часове на нощния живот

Със сигурност в идните седмици ще се дискутират всякакви възможни мерки за подкрепа на заведенията и нощния живот. Истината обаче е, че какво и да се направи на национално и общинско ниво, никой не може да върне двата загубени месеца на столичните заведения. Това, което най-много би се доближило до пропуснатите ползи от загубеното време, е икономическият ефект от предоставеното ново време. Столична община може да освободи 122 часа за заведенията и нощния живот в столицата, като в периода 1 юни-30 септември вдигне прага за шума от 22.00 на 23.00 часа.Не във всички квартали, а само в центъра и в специални зони, които приемат големи събития.

Регулацията на шума у нас е на две нива. Законът за шума, както е познат в обществото, задава общата забрана за ограничаване на шума след 23.00 часа. Законодателните промени от 2019 г. на практика не касаеха самия вечерен час, а просто направиха санкциите изключително сурови. Тези санкции, в т.ч. възможността да се затвори дадено заведение, са огромен товар пред нощния живот през лятото. Другото ниво обаче е общинската регулация, която в София традиционно си стои на 22.00 часа. Столична община има право да промени своята наредба и да даде още 1 час за градски живот през летните месеци.

Защо да няма музика под звездите?

През голяма част от дните на месеците юни и юли залезът в столицата е след 21,00 часа. Поне на документи, озвучаването на нощния живот – разбирай на тъмно и под открито небе,в София следва да трае под 1 час. Концертите на открита сцена обаче имат нормална продължителност от около час и половина. Ако следваме наредбата, нормален концерт под звездите в София не може да бъде проведен. Дали ще са Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени на лятната сцена пред НДК или трибютна Тодор Колев в Борисовата градина няма значение – всички на хартия трябва да започнат по светло и в 22.00 часа да приключат.

Това е вярно и за много големите събития. Джаз фестивалът „A to JazZ” е може би най-мащабното събитие на открито в столицата. Последното издание през 2019 г. беше посетено от 35 хил. души. Фестивалът е част и от културния календар на София. Това обаче не променя наредбата за шума, която не прави изключения и не допуска никаква гъвкавост – единственото такова е за новогодишната нощ. Дори и да оставим карантината настрана, подобна твърда регулация е неудачна за един модерен и жив град.

Нормално е идеята да се промени вечерния час на шума в София на 23.00 часа да предизвика разнопосочни мнения. Трябва обаче да отчетем два фактора в текущата ситуация. Първият е, че нощният живот вече понесе сериозен удар от приемането на Закона за шума през 2019 г., в т.ч. някои заведения просто затвориха за цялото предходно лято. Вторият е изминалите два месеца на карантиниране на нощния живот, в които той се държа доста прилично – не се е чуло да има нелегално работещи барове, ресторанти или нещо такова. Тези допълнителни 122 часа от юни до септември могат да компенсират част от загубеното и да послужат като тест за система, която позволява активен градски живот до 23.00 часа.