Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Непрочетените доклади за еврото

Автор: Петър Ганев / 25.05.2018
Оцени тази статия:

През тази седмица бяха публикувани докладите за конвергенцията, които най-общо казано оценяват напредъка на държавите, които са поели ангажимент да приемат еврото[1]. Докладите са два – единият на Европейската централна банка (виж тук), а другият e на Европейската комисия (виж тук) и се представят на всеки две години. Това представяне беше очаквано с повишено внимание, тъй като заявката на българското правителство е да изяви официално желание за влизане в чакалнята на еврозоната съвсем скоро и съответно написаното в тези доклади е основата за предстоящите разговори. 

Много от реакциите в родните медии на представените заключения в докладите показват някаква комбинация от 1) непрочитане на докладите и 2) неразбиране на написаното в докладите. Затова говорят категорични заглавия от сорта на „ЕК и ЕЦБ не искат България в еврозоната” и „Европа отразя България за еврото”. В допълнение, огромен фокус се поставя върху корупцията и бедността, които са „спирачки” за еврото. Детайлното прочитане на докладите обаче, както и поставянето им в контекста на предишни доклади и въобще на процеса по присъединяване към еврото, показва съвсем различна картина.

Разбира се, водещо място в цялата дискусия заема заключението и на двата доклада, че България не отговаря на критериите за еврото. Това общо заключение е безспорно най-безинтересната част от докладите, тъй като в текущата ситуация е абсолютно невъзможно да пише друго – нормално такава оценка получават абсолютно всички страни. Причината е проста – нито една държава не изпълнява критерия за валутния курс, тоест не са в чакалнята на еврото. Казано с други думи, за да изпълняваш всички критерии, трябва да си в чакалнята – разбирай валутния механизъм (ERM II), поне две години преди да приемеш еврото. Тъй като нито една от тези страни не е в чакалнята на еврото, съответно нито една не отговаря на критериите.

По-важното е, че България вече отговаря на всички други критерии – за ценова стабилност, публични финанси и дългосрочни лихвени проценти. Именно затова и Валдис Домбровскис, заместник-председателят на Комисията, които отговаря за еврото и социалния диалог, изрично поздрави българските органи в желанието им да се включат във валутния механизъм (тоест чакалнята на еврото), тъй като така „ще бъде изпълнен и критерият за стабилност на валутния курс”. На практика, България беше поздравена, че ще предприеме най-голяма стъпка към членството в еврозоната – официалното желание да влезе в чакалнята на еврото.

За да влезем в повече детайли, нека да сравним какво пише по отделните критерии за България в докладите от 2018 г. и да сравним с докладите от 2016 г. В случая ползваме докладите на ЕЦБ, но същото упражнение е приложимо и към докладите на ЕК – общите оценки по критериите са съвсем сходни. Тук ще вървим по основните параграфи в доклада, които обхващат по-широка рамка от самите критерии:

  • Динамика на цените – България изпълнява този критерий. През март 2018 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлация в България бе 1,4%, т.е. под референтната стойност от 1,9% по критерия за ценова стабилност. Важна е и оценката за дългосрочното развитие на инфлацията – средно за последните 10 години темпът на инфлация се променя от „висок” (доклад 2016 г.) на „умерен” (доклад 2018 г.);
  • В дългосрочен план остават опасенията за устойчивостта на конвергенцията при инфлацията – в новия доклад дори са „сериозни” опасения, но иначе коментарът е идентичен. Това обаче е напълно очаквано и отдавна коментирано като потенциален проблем, който да ни задържи по-дълго в чакалнята. Причината е, че в процеса на догонване на средноевропейските доходи, е много вероятно инфлацията у нас да изпреварва тази в еврозоната. Парадоксално, това е особено вярно в добрите години – когато тук растем по-бързо от еврозоната, цените също ще вървят нагоре. Този казус обаче, ще владее общественото пространство, когато сме в чакалнята, сега не е на дневен ред;
  • Макроикономическите дисбаланси – коментират се в частта с устойчивата конвергенция, стабилната икономическа политика и широкообхватните структурни реформи. Голямата разлика тук е, че през 2016 г. дисбаласните ни бяха „прекомерни”, докато сега са само „дисбаланси”. Извън това, без да има някакви критерии да изпълняваме, се казва, че трябва да се правят структурни реформи, което е абсолютно вярно. Тук се казва, идентично в стар и нов доклад, че трябва значително да се намали корупцията и да се осигури независима съдебна система. Наличието на този текст е положително, тъй като поддържа натиска върху родните политици да се борят с корупцията;
  • Финансов сектор – в доклада от 2016 г. се говори за фалита на КТБ, неефективен надзор и институционални проблеми. В новия доклад се отбелязва прегледа на качеството на активите и стрес теста. Резултатите показват възстановяване на банковата система от труса през 2014 г., както и адекватна капитализация и ликвидност на банковата система. Въпреки това, се посочват проблеми с кредитния риск и нуждата да се усъвършенства надзора върху банковия и небанковия сектор;
  • Публични финанси – България продължава да отговаря на критериите за дълг и дефицит. През референтната 2017 г. бюджетът на сектор „Държавно управление“ отчете излишък в размер на 0,9% от БВП, постигайки с лекота референтната стойност за дефицита от 3%. В доклада от 2016 г. се отбелязва, че сме с бюджетен дефицит, докато в новия доклад имаме излишък. Дългът също леко се свива и очакването е да намалее още. И в двата доклада се отбелязва, че нямаме процедура по прекомерен дефицит. В доклада от 2016 г. има „риск от известно отклонение от изискванията на предпазния лост”, докато през 2018 се „показва спазване на мерките по предпазния лост”;
  • Фискална устойчивост – тук има важна промяна. През 2016 г. в дългосрочен план има „средно големи рискове за фискалната устойчивост”, докато през 2018 г. има „малки рисове за фискалната устойчивост” в средно- и дългосрочен план през 2018 г. Това показва много по-положителна оценка не само за текущото състояние на публичните финанси, но и за дългосрочното им здраве. Въпреки това, и в двата доклада се казва, че въпреки ниския дълг, следва да се държи благоразумна фискална политика;
  • Динамика на валутния курс – валутният курс в България е фиксиран към еврото, така че по дефиниция тук отговаряме. Не сме обаче в чакалнята на еврозоната, което вече коментирахме;
  • Динамика на дългосрочния лихвен процент – България отговаря на този критерий и в двата доклада. През последния референтен период от април 2017 г. до март 2018 г. дългосрочните лихвени проценти в България бяха средно 1,4%, оставайки под референтната стойност от 3,2% по критерия за конвергенция на лихвените проценти. През 2018 г. се отбелязва, че диференциалът на дългосрочните лихвени проценти (по българските държавни облигации) спрямо средните за еврозоната се е затворил;
  • Национално законодателство – оценката и в двата доклада е, че законодателството в България не е в пълно съответствие с изискванията за еврозоната. На практика тук почти няма промени в текстовете: „по отношение на въпросите, посочени в Доклада на ЕЦБ за конвергенцията от юни 2016 г., не са настъпили големи промени и затова коментарите са повторени и в тазгодишната оценка.” Въпреки, че общата оценка за законодателството звучи негативно, тя по-скоро касае някои детайли, които ще бъдат изчистени при приемането на еврото. В родното законодателство, например, не са разписани правомощията на ЕЦБ по отношение на управлението на международните валутни резерви на страната. Към момента е нормално да няма такива правомощия – това ще се уреди като влезем в еврозоната.

Общата картина показва, че това е един от най-положителните доклади за конвергенцията, които България е получавала. Въпреки всички критики в него, които са напълно основателни, фокусът попада върху формалните критерии за членство в еврозоната. Тях ги изпълняваме и това е ясно отбелязано. Това, което не изпълняваме е, че не сме в чакалнята. Именно за чакалнята ще кандидатстваме в идните седмици, както бе декларирано от правителството наскоро.

Факт е, че публикуването на докладите на ЕЦБ и ЕК разкри и появата на нов критерий за членство в еврозоната, който явно се подразбира и като такив за приемане в чакалнята. Това обаче не са нивата на доходите и корупцията. Те присъстват като предизвикателства пред конвергенцията и бизнес средата, но не се посочват като пречка пред влизането в чакалнята. Новият критерий, неразписан, но изговорен ясно от Валдис Домбровскис, е членството в банковия съюз. Очевидно, както стана ясно от последните няколко седмици, това е основният казус в преговорите. Въпросът обаче не е дали да влезем в банковия съюз, а по-скоро кога и как да стане това. Към момента, наблюдавайки развитието на тезите на двете страни по тази тема, не изглежда да има непреодолими прегради в нашата и европейската позиция. Залогът да влезем в чакалнята изглежда е по-голям от разминаването между двете страни, така че това по-скоро ще бъде решено като казус.

 


[1] Към момента това са България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.