НЕ на енергийния холдинг!
Новата година се очертава да бъде интересна от гледна точка на промените в българския енергиен сектор. Тук не става дума за това колко споразумения ще подпише държавата, дали ще преминават разни петролопроводи или газопроводи през територията на страната, ще има ли такса за въпросните тръби, или пък как ще се променя цената на петрола на международните пазари. Не става дума и за това дали АЕЦ "Козлодуй" ще произвежда достатъчно енергия и дали ще има режим на тока. Това, което се очертава да бъде в центъра на вниманието, е самата държавна политика по отношение на енергийния сектор и евентуалният завой в посока консолидация на сектора.
След приемането на Енергийната стратегия на Република България през 2002 г., българският енергиен сектор може да се характеризира с думите: преструктуриране, приватизация, либерализация. Важно е да се отбележи обаче, че тези процеси протичат изключително бавно и енергийният сектор продължава да е неефективен и да е далеч от разбиранията за "конкурентен сектор". Дистрибуцията на електроенергия вече е отделена от производството и е в частни ръце, но това не променя факта, че "огромната част от енергията в България се произвежда от държавни дружества". Трасето за пренос на електроенергия също е собственост на държавата. Твърдението, че вече съществува свободен пазар на електроенергия и едва ли не всеки потребител може да договаря свободно цената на тока си, е доста спорно. Ясно е, че НЕК изкупува огромни количества енергия (включително дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия с ТЕЦ "Марица Изток 1 и 3" и ТЕЦ "Марица Изток 2", както и електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници), което неименуемо влияе върху пазара и цената. От друга страна, дори и потребителите да се договарят свободно с дистрибуторите на електрическа енергия или пък директно с производителите, фактът, че тези производители са държавни, е достатъчен за да твърдим, че цената не се определя изцяло на пазарни условия.
Всъщност, всичко в българския енергиен сектор се върти около една проста думичка – "конкуренция". Целта на провежданата държавна политика през последните години (същата цел се преследва и от ЕК) е постигането на високо ниво на конкуренция в сектора. Основния въпрос обаче си остава как точно да се постигне тази конкуренция?!
Досега българското правителство считаше, че за постигането на конкуренция в сектора е нужно преди всичко либерализация и в по-малка степен приватизация. Либерализацията в този смисъл означава изкуствено разбиване на големите държавни монополи и създаването на по-малки, но все още държавни дружества. Вече въпросните по-малки дружества подлежат на приватизация и преминаване в частни ръце. Тоест логиката е горе-долу следната: "хубаво е да има конкуренция и много играчи на пазара, ако случайно обаче има някой по-голям играч от останалите, то той трябва да е държавен." Подобна логика обаче е изкривена. Тя лежи на разбирането, че държавният монопол е нещо добро, а едрият бизнес и стремежът за развитие и заемане на пазарни ниши са нещо лошо. Секторът обаче предполага наличието на големи играчи и ако това разбиране не се промени, никога няма да имаме конкурентен енергиен сектор. Интересен е примерът с един подобен сектор – телекомуникациите. Всички помним какво представляваше секторът при наличието на държавен монопол и всички виждаме какво представлява сега при едва няколко големи частни играчи на пазара. Нима едрият бизнес ощети сектора?! Или го направи един от най-развитите в страната?!
Разбирането на начините за постигане на един конкурентен сектор трябва да се промени от "нека първо либерализираме (разбием големите държавни дружества) и после евентуално приватизираме" на "нека веднага приватизираме, пък либерализацията (преструктурирането на съществуващите структури и навлизането на нови играчи на пазара) ще си дойде от само себе си"[1].
Оказва се, че вероятността правителството да смени подхода си към енергийния сектор през 2008 г. е доста голяма. За съжаление разгледаните по-горе варианти за постигане на по-висока конкуренция в сектора може и да останат на заден план и да започне процес на консолидация. Преди броени дни министърът на икономиката и енергетиката заяви, че "министерството работи по създаването на енергиен холдинг, който да обедини мини "Марица-изток", ТЕЦ "Марица-изток 2", АЕЦ "Козлодуй", НЕК и "Булгаргаз"."[2] Министърът заяви също така, че това щяло да бъде една "значително по-конкурентна структура". Интересно, че във всички официални документи на страната се говори за създаването на конкурентен сектор и накъде не се споменава създаването на конкурентни структури. Тази структура на практика няма да има с кого да се конкурира! Ето това е визия за един "конкурентен сектор"!
Оказва се, че българското правителство има доста объркана визия за енергийния си сектор и това лежи изцяло на грешното разбиране на термина "конкуренция". Въпросното неразбиране на конкуренцията е чудесно илюстрирано през месец юли 2005 г. и то не от кого, а от държавния орган отговорен за тези въпроси – Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). На 06.07.2005 г., КЗК разрешава придобиването от страна на РАО "ЕЕС России" на "ТЕЦ Варна" ЕАД. Руската компания е спечелила търга преди това с предложена цена над 2 пъти по-голяма от следващия претендент (ЧЕЗ). На 08.07.2005 г., само два дни по-късно, КЗК разрешава придобиването от страна на РАО "ЕЕС России" на Топлофикация Русе ЕАД. Предложената цена е над 4 пъти по-голяма от следващия претендент (ЧЕЗ). КЗК обаче поставя ограничително условие, което не допуска осъществяването на двете сделки. Въпросните сделки възлизат на над 1 млрд. лева, но според КЗК те биха довели до установяване на господстващо положение, което значително би попречило за ефективната конкуренция на пазара. Руската компания е заставена да си избере кое от двете дружества да придобие в резултат на което и двете сделки пропадат.
Помнейки тези събития, няма как да не възникне и въпросът: ако придобиването на 2 дружества с не особено голям дял на пазара от една частна компания ощетява конкуренцията и влияе негативно на пазара, как така консолидацията на най-големите дружества в сектора и образуването на един огромен държавен холдинг спомага за ефективната конкуренция на пазара?!
[1] В случая либерализацията се разглежда от гледна точка на разбирането на ЕК и българското правителство за либерализиран сектор – тоест многото играчи на пазара са достатъчно условие за това, не е важно дали въпросните играчи са частни или държавни. Традиционното разбиране от своя страна е, че либерализирания сектор е изцяло освободен от държавно участие, тоест приватизацията е необходимо условие за либерализиране на сектора.
[2] Вестник Дневник – 16 декември 2007
