Наука или държавни пари – нужен е избор

Протестът стана начин за всякакви групи да заявят исканията си и да поискат повече пари. В това няма нищо лошо стига да има аргументи и конкретни предложения как повечето пари ще имат дългосрочен положителен ефект върху групата, защото не е възможно просто да се увеличават парите. Затова, най-рационално е винаги да се протестира ако хората са подготвени с аргументи и искания за промяна на „правилата на играта".

Науката има неизмеримо влияние върху нашия живот – ако не бяха научните открития, то едва ли щяхме да живеем толкова дълго, нито пък щеше да има толкова приспособления, които улесняват живота ни. Едва ли има човек, който да е против развитието на науката – приложна и теоретична. Парите, за съжаление, никога не достигат. Неясно е обаче защо като се говори за повече пари се търси държавата. Всяка финансова подкрепа от държавата представлява харчене на част от събраните данъци. В този смисъл, тъй като данъчните приходи са все пак ограничени е необходимо да се прави избор накъде да се насочат средствата, така че ефектът да е най-голям. Представете си какъв ефект щяха да имат исканията на научните работници ако бяха придружени със сметки – за какво, как ще се използват парите, колко човека ще получат повече пари и т.н.

В сегашната ситуация най-общо има три подхода за решаване на проблема с недостатъчното финансиране:

1) Дават се повече пари от държавния бюджет

Тук има няколко проблема. От една страна, отпускането на повече пари въобще не означава по-добра дейност на учените в БАН. Естествено, може да се спори как се мери ефективност на дейността им доколкото те трябва да са откриватели и новатори. И все пак, като се дават пари, трябва поне да се докаже идея, проект, замисъл, които да има смисъл да се финансират, тоест да се прилага проектния принцип. Част от работещите в БАН съвсем успешно се вписват в тази логика – проблемът е с преобладаващата част от персонала.

От друга страна, увеличението на парите не означава, че те няма да бъдат изразходвани по предназначение – увеличение на заплатите. С допълнителните пари може да се наемат нови хора (според докладите за държавния бюджет през 2006 година числеността на наетите в БАН е 8 408 човека – увеличение с 40 човека от 2004 г.); може да се увеличат заплатите само на някои учени, което отново ще предизвика недоволство; може да се извършат разходи, които не са пряко свързани с дейността (БАН има няколко почивни станции) и няма да увеличат директно научния потенциал. Тъй като институцията не е достатъчно прозрачна няма как да сме сигурни какво точно ще стане.

На следващо място, трудно е за нормален човек да се ориентира какви точно са резултатите от работата на различните институти на БАН. Повечето звена имат отделни страници, на които са описани проектите (текущи и минали), но значителна част от готовите изследвания и анализи не са достъпни, т.е. изготвени са с пари от бюджета, но нямаме достъп до тях по някакви причини. Нелогично е тогава просто да се искат повече пари – когато станат прозрачни и отчетни, тогава би трябвало да настояват за повече пари.

Преди известно време министър Вълчев изпрати писмо до БАН, с което моли да се дефинират " до пет национални приоритети, които да отчитат тенденциите за развитие на науката в Европа, а също и да създават предпоставки за максимално концентриране на наличните ресурси в страната". Това разтревожи силно учените в БАН, тъй като бяха поставени в ситуация за обяснят/защитят работата си и да изберат най-важните насоки за изследвания. Несъмнено това действие на министерството е похвално, защото поне ще предизвика дискусии, в които може да излезе нещо продуктивно. От друга страна обаче, това е пример как държавните пари ограничават именно новаторството в науката и затова трябва да се преосмисли до колко науката трябва да разчита на държавата.

2) Не се предоставят повече пари от държавния бюджет

В този сценарий БАН и науката ще се наложи да се справят с парите, които към момента се отпускат като субсидия от бюджета. Тя нараства двойно в периода 2001-2006, но все пак е недостатъчна ако броят на хората остава непроменен. Не е ясно до колко правителството би подкрепило подобен сценарий, защото иска всички да го харесват и подкрепят. Да не забравяме и, че имаме рекорден бюджетен излишък и ако се реши – пари има. Въпросът е обаче дали това е дългосрочно решение за БАН и ще успее ли всяка година да отвоюва увеличение на парите. Важно е и за сметка на какви разходи в бюджета ще се увеличи финансирането.

Най-вероятен е сценарият, в който парите за следващата година нарастват незначително, което ще продължи да поддържа много хора с ниски заплати на щат, а тези които имат идеи и потенциал ще търсят други варианти (което въобще не е лошо впрочем).

3) Променя се системата, но не чрез използването на средства от бюджета

От разгледаните до тук варианти е ясно, че пари са необходими, но едва ли чрез държавния бюджет – дългосрочното решение е да се промени системата за да се използват ефективно и малкото пари от бюджета за наука, които обаче да стимулират учените. Това означава на първо място (1) приватизация на много от имотите на БАН, което ще донесе приходи и ще намали разходите за издръжката; (2) пренасочване на част от дейностите на БАН към университетите – много е хубаво да има пари за „теоретична" наука, но не трябва да се залъгваме, че приложната икономика сега е жизнено важна за България. Някой би спорил от какво положение съдим кое направление е по-важно. Отговорът е – което успее да докаже резултати. Крайната цел трябва да бъде (3) изцяло прекратяване на дейността на БАН, така както е в момента. Трябва да осъзнаем, че иновация и бюрокрация са несъвместими понятия – бюрокрацията има правила и процедури, които съсипват иновативността, а точно това искаме да избегнем. Различни изследвания доказват, че:

• – парите за наука като % от БВП нарастват най-вече с нарастването на БВП на човек от населението – въпреки растежа в България все още сме далеч от европейските нива и не можем чисто механично да искаме същите нива на разходи за наука според европейските стандарти.
• – държавното и частно финансиране на науката са изместват – където държавата се намеси, стимулите на хората и частния сектор се изкривяват.
• – това изместване не е равностойно – държавните средства водят до повече загуби, отколкото ползи, което е обратно при частното финансиране.

А иначе, академията на науките може да продължи да съществува, но като почетна институция, чиято цел да не е правене на наука, а по-скоро посредник между науката, частния сектор и обществото.

* Статията е публикувана за пръв път във вестник Класа на 06 септември 2007 година