Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Народните представители са представители на държавата, а не на избирателите

Автор: Красен Станчев / 16.12.2006
Оцени тази статия:
Трима народни представители, водени от Добромир Гущеров, са внесли миналата седмица в народното събрание проектозакон за изменение и допълнение на търговския закон.

Ако този проект стане закон, той до голяма степен ще обезсмисли приетия неотдавна и с големи мъки закон за търговския регистър.

Заедно с това ще бъде компрометирана и цялата реформа за извеждане на търговския регистър от съдилищата и за преформулиране на процедурата по регистрацията от съдебна в административна. Спрени и преобърнати ще се окажат и усилията за опростяване на процедурите, съкращаване на срокове и намаляване на разходите за работа с държавата.

Вносителите на проектозакона предлагат:

  • „вписване или промяна на седалището и адреса на управление [да] не се извършва при наличие на започнато ревизионно производство за установяване на публично държавно вземане на търговеца”,

  • „обстоятелството по предходното изречение се установява с удостоверение, издадено от компетентната териториална дирекция към Националната агенция по приходите”.

Очевидно е в чия полза е това предложение. Вероятно замисълът е да се създаде комфорт на агенцията по приходите. Като се накара всеки търговец, който прави елементарни промени, да се явява пред НАП, да иска документ и да информира данъчните за своите движения.

Събирането на държавни вземания получава още една процедурна привилегия, след като преди години държавата бе наредена на първо място сред кредиторите, независимо от обема на кредитирането.

Очевидно е също, че народните представители не се интересуват от това колко ще струва на избирателите тяхното нововъведение. Те защитават благоденствието на държавна институция, която въпреки щедрото финансиране и законовите си права не се справя или си мисли, че няма да се справи с работата си. Заради малцината предполагаеми длъжници, на всички търговци се вменява задължение, без елементарна загриженост за справедливост и защита на интереса на търговеца. Този интерес дори не е споменат в мотивите към проекта, а самите мотиви изобщо не обясняват защо въпросът за държавните вземания се свързва с процедурата по вписването на обстоятелства за търговеца. Към всичките търговци всъщност е приложена презумпция за виновност спрямо държавата.

Най-вероятно вносителите действат по внушение от данъчните власти, които не са доволни от бързината на регистрацията. На това отгоре не това е мястото в законодателството, с което да се решават проблеми на уредбата на държавните вземания.