Намаление на облагането на труда – добре, но това не е достатъчно

Въвеждането на плосък 10% данък за доходите на физическите лица от 2008 г. и намалението на осигурителната тежест с 3% от 1 октомври 2007 г. несъмнено са добри новини, израз на политическа воля за промени, която можем само да приветстваме. Дали това се прави с предизборна цел? Може би – политическите сделки между коалиционните партньори остават само в сферата на догадките, но в крайна сметка, за гражданите и бизнеса са важни са резултатите от водената политика от страна на управляващите.

Министърът на финансите Пламен Орешарски посочи, че според предварителни разчети около 250-300 млн. лв. ще останат в хората в резултат на данъчната реформа. Но тези сметки са статични, т.е. не се отчитат фактори, като изветляване на икономиката, по-голям процент на събираемост на данъците и деклариране на реални доходи, по-ниски разходи за администриране на системата в резултат на опростяване на регламентите и процедурата. Опитът от други страни, въвели плосък данък в Европа, показва, че събираемостта на данъчните приходи се увеличава и икономическият растеж, който следва ниското данъчно облагане, допринася и за ръст на приходите в бюджета. 

Основният въпрос, на който остава да си отговорим като данъкоплатци, е дали въвеждането на плосък данък и намаляването на осигуровките с 3% ще бъде достатъчно денят на свобода от правителствена намеса да настъпи по рано от 29 май през 2008 г.? Или казано по друг начин – правителството ще отнема ли по-малко доход от гражданите и бизнеса, който после преразпределя? От промените в сферата на данъчното облагане има не малка група хора, които са ощетени, защото ще се наложи да плащат по-висок данък. За да бъдат радикални мерките на правителството (каквито са били реформите на Маргарет Тачър във Великобритания или на министър-председателя Март Лаар в Естония) е необходимо да се погледне и първата част от уравнението: ниски държавни разходи е равно на ниски данъци. 

Представители на управляващата коалиция обявиха мерки като преждевременно увеличение на пенсиите с 10% и компенсиране на работещите от евентуалните негативни ефекти от премахване на необлагаемия минимум като увеличение на заплатите в бюджетната сфера, покачване на минималната заплата до 220 лв. Очаква се и увеличение на максималния осигурителен праг от 1400 лв. на 1600 лв. Към всички тези идеи трябва да се подхожда внимателно, защото са свързани с допълнително преразпределяне на доход през бюджета, т.е. увеличаване на публичните разходи при равни други условия. 

В публикация на Бюрото за икономически изследвания в САЩ се анализира ефектът от фискалната политика върху страните от ОИСР. Данните недвусмислено потвърждават, че публичните разходи имат отрицателна корелация с частните инвестиции и спестявания в икономиката. Емпиричните изследвания показват, че промените в агрегираните публични разходи оказват по-голямо влияние върху поведението на бизнеса от промените само в данъчното облагане. Например, увеличаване на заплатите в бюджетната сфера и по-щедрите трансфери към различни групи от икономиката (пенсионери, студенти, безработни и социално слаби) оказва влияние върху пазара на труда, който е проводник на политиката на държавата в частния сектор. В резултат на тази политика, частните компании трябва да увеличат заплатите поради конкурентния (но непазарен) натиск от страна на бюджетния сектор, дори когато няма условия за това като увеличена производителност на труда или достатъчно свободни ресурси.

Според резултатите на изследването намаление с 1 процентен пункт на дела на държавните разходи към БВП води до увеличаване на инвестициите като дял от БВП с 0.16 процентни пункта през първата година, а за период от 5 години – с 0.8 процентни пункта. В същото време, увеличение на разходите за труд за работодателите с 1 процентен пункт означава намаление на инвестициите като дял от БВП с 0.17 процентни пункта. За пет години – кумулативният ефект е 0.7 процентни пункта по-малко инвестиции. Тези резултати недвусмислено показват, че пътят към ускорен икономически растеж минава през намалението на непродуктивни публични разходи и отклоняване на по-малко ресурси от частния сектор от страна на държавата.   

Административните мерки, като минимални заплати и индексиране на заплатите в частния сектор са причина за наличие на безработица или поява на сив сектор и неспазване на правилата, тъй като заплатите в икономиката са функция на търсенето и предлагането и на обективна икономическа реалност. Опитите да се дирижира поведението на работодателите и да се взимат централизирани решения вместо тях може да доведе само до неравновесия и изкривявания, но не и до реално повишение на доходите и икономически прогрес в дългосрочен период. За да плаща заплата в размер на 220 лв., работодателят трябва да отделя 269 лв. (при 10% плосък данък и намаление на осигурителната тежест с 3%), а като добавим и други разходи, свързани с работното място, работникът трябва да добавя нетна стойност в размер на минимум 290-300 лв. за работодателя, за да бъде нает на работа. Това ще засегне най-уязвимите групи като учащи, неквалифицирани работници или хора в самото начало на своя професионален опит.

Въпреки въвеждането на единна пропорционална ставка от 10% за доходите от труд, преразпределението през бюджета ще се запази и през 2008 г. на досегашните си нива – над 40% от БВП според изказвания на представители на финансовото министерство. Това означава, че по-високите разходи за пенсии и бюджетни заплати ще бъдат компенсирани с повече приходи в хазната – по-голяма събираемост на данъците, повече приходи от увеличените акцизи и разширяване на данъчната база, а не чрез спестявания и преструктуриране на държавните разходи. А целта на реформата в данъчната система е не просто прилагане на по-справедлива и лесна за администриране данъчна ставка, а изземване на по-малко средства от работещите, премахване на привилегиите и рентиерството и съкращаване на публичните разходи.

Сраните, които през последните години се радват на ускорен икономически растеж, който достига двуцифрени стойности в някои случаи, като Естония (която през 2006 г. отбеляза растеж от 11.4%), Латвия (11.9%), Литва (7.5%), Словакия (8.3%), Румъния (7.7%), се характеризират не само с ниски данъчни ставки, но и с ниски нива на преразпределение на държавата през бюджета. Въпреки че управляващата коалиция в страната даде обещание преразпределението да падне под 40%, това не се спазва и засега не се дават подобни заявки за 2008 г. През миналата година преразпределението в страната, измерено като дял на приходите в бюджета към БВП, е 41%. За сравнение в Литва за същия период е 33%, в Естония – 37%, в Словакия – 34%, а в Румъния – 30%.

В България, въпреки че съществуват формални изисквания за програмно бюджетиране на министерствата, финансирането на различни програми става на исторически принцип. Не се правят разчети разходи-ползи на отделните политики и регулации, не се прилага на практика концепцията "полезност срещу изхарчените пари", която е залегнала в стратегиите на Европейската комисия.

Здравеопазване, образование, железопътен транспорт, пощенски услуги – няма причина всички тези услуги да не се предлагат от частния сектор, тъй като хората имат нужда от тях и следователно, принципите на конкуренция ще подействат благоприятно върху тези сфери. Ресурсите ще се управляват много по-ефективно, ще се въведат иновации, стига да съществуват стимули и достатъчно предпоставки за разгръщане на естествените пазарни процеси.

Опростяването на данъците и намалението на средната ефективна данъчна ставка върху труда е стъпка в правилната посока, но при наличието на такъв голям бюджетен излишък (2,16 млрд. лв. към края на юни 2007 г.)  промените не са достатъчно радикални и смели. Едно по-категорично намаление на осигуровките, едновременно със съкращаване на държавни разходи чрез реформиране на различни сфери, е задължително, за да се махне етикета от България на най-бедната страна-членка на ЕС.