Бюлетин за ниски данъци ISSN 1313 - 0544

Най-високият данък в България

Автор: Светла Костадинова / 30.05.2007
Оцени тази статия:

Състоянието на пенсионната система в България и устойчивостта й зависят най-вече от развитието на икономиката. Въпреки доброто развитие през последните 10 години размерът на осигуровките остава на високо ниво и дори намалението през 2006 година не е достатъчно, за да има силен стимулиращ ефект за плащането им. Дефицитът на пенсионните фондове продължава да се покрива от бюджета, а реформа, която скоро да промени тази тенденция, не се провежда.

Реформата на пенсионната система трябва да:

  1. Насърчава заетостта;
  2. Насърчава спестяването;
  3. Насърчава хората да отлагат във времето пенсионирането си;
  4. Насърчава растежа на икономиката.

Какво е положението в България в момента?

  • ú Високите осигурителни вноски са причина хората да не ги плащат изобщо или да декларират минимални доходи.
  • ú Високите осигурителни вноски отнемат значителна част от дохода, който за някои работещи във възраст, близка до пенсиониране, ги кара да се оттеглят по-бързо от пазара на труд и едновременно да получават пенсия и да имат неформални доходи.
  • ú Високите осигурителни вноски са причина младите хора, които тепърва започват работа, да приемат неформална работа, за която не се плащат осигуровки.
  • ú Високите осигурителни вноски водят до по-ниски от реално възможните приходи в бюджета, което пък от своя страна е една от причините за постоянния дефицит на пенсионната система. Това прави много трудно вземането на решение от страна на управляващите за радикална реформа на системата и от години почти нищо не се променя, така че да стимулира хората да плащат.
  • ú Високите осигурителни вноски са причината държавата да прибягва до прилагането на различни административни мерки, които имат много странични негативни мерки като увеличаване на минималната работна заплата, минималните осигурителни прагове, харченето на много средства от бюджета за контрол върху данъкоплатците и др.

Този списък може да бъде продължен, но тези факти са всеизвестни и едва ли е необходимо да бъдем по-подробни.

Какви са алтернативите?

Страните, които реформират пенсионните си системи в последните години могат да се групират в няколко категории.

1) Реформа на съществуващата разходо-покривна система - методите за това са увеличаване на размера на осигуровките или намаляване на размера на получаваните пенсии, или двете, в стремежа си да постигнат устойчивост на системата. Други мерки са увеличаване на пенсионната възраст, изравняване на пенсионната възраст за мъжете и жените и увеличаване на периода, върху когото се изчисляват пенсиите. Проблемът с този подход е, че в дългосрочен план не представлява решение за ниските пенсии и стимулите на работещите да плащат осигуровки.

Опитът ни в България показва, че някои от мерките могат и да имат краткосрочен ефект, но дефицитът в НОИ си остава.

2) Създаване на национален пенсионен резервен фонд - създава се с цел частичното финансиране на разходо-покривната пенсионна система. Правителството се задължава да прави редовни трансфери в този резервен фонд като източниците са различни, например бюджетен излишък. Средствата от тези фондове се инвестират в комбинация от държавни ценни книжа и местни/чуждестранни ценни книжа на частни компании.

В България идеята за Сребърен фонд наподобява този подход. Големият проблем с подобни фондове е изкушението на правителствата да използват натрупващите се средства за други цели. В Япония, например, управляващите финансират с тези пари инфраструктурни проекти и други „политически" приветствани проекти. 

3) Индивидуални сметки - представляват сметки, собственост на отделните граждани, администрирани от работодателите, правителството или частни компании. Размерът на пенсията зависи изключително и най-вече от (1) размера на плащанията, извършени от гражданите или от тяхно име; (2) възвращаемостта при управлението на спестените средства и (3) таксите за управление, които се заплащат. Това е най-добрият вариант, при който всеки работещ носи лична отговорност, а държавата поема ангажимента за най-възрастните и най-бедни в страната.

Изводите от практиката по света са горе-долу следните

Радикална реформа на пенсионната система трябва да се направи възможно най-скоро. Ако продължим да я отлагаме, то пенсионната система ще „прехвърля" финансовите си проблеми на другите сектори и области в икономиката, изисквайки големи плащания за покриване на дефицита.

Правилният път е намаляване на осигуровките, което ще има най-всеобхватен ефект върху икономиката, а не само върху пенсионерите. Според доклад на Световната банка от тази година, осигурителни вноски по-високи от 15% върху заплатата водят до по-високи разходи за труд в икономиката, насърчават недеклариране на доходите и обезкуражават предлагането на труд. В условията на все по-отворен пазар на труда, високите данъци върху труда влияят на конкурентността на работещите, което от своя страна има ефект и върху икономиката.

Това трябва да бъде съпроводено с увеличаване дела на капиталовата система. Натрупването на средства в лични пенсионни сметки ще осигури по-високи пенсии, тъй като се получава доходност от инвестирането на събраните пари. По този начин ще е възможно намаление на вноските в държавната система, без да се застрашава нейната устойчивост. На нея ще се разчита да осигури минимум от средства за съществуване, докато фактическата пенсия ще се получава от личната сметка в частен фонд.

Засегнатите от реформата сме всички ние. От една страна, това са настоящите пенсионери и работещи, на които скоро им предстои пенсиониране. Тази група трябва да осъзнае, че има шанс пенсиите, които са им обещани, да не е възможно да бъдат изплащани в размер, който гарантира приличен жизнен стандарт. Затова те трябва да подкрепят реформа в посока намаляване на осигуровките, която ще направи възможно покачването на пенсиите по-скоро и ще го направи по-малко зависимо от политически решения. От друга страна, работещите, родени след 1959 година, са най-големите поддръжници на намаляването на осигуровките и са най-склонни да носят по-голяма лична отговорност.

Във всички случаи, да убедиш всички групи в обществото, че е необходима радикална реформа на пенсионната система изисква „водач" в правителството, който да преследва тази цел постоянно, с необходимите аргументи и публична кампания.

Обикновено, този водач е министерството на финансите, което подкрепя пенсионната реформа, постоянно обсъжда методите и агитира сред тези, от които зависи - политиците. Въпреки това, както сме свидетели в България, възможно е и друго поведение - тъй като радикалната реформа е свързана с краткосрочни дефицити, които трябва да се покрият по различен начин, то нашето финансово министерство явно не иска да се раздели с комфорта на бюджетния излишък. Това обаче става за сметка на всички нас данъкоплатците и затова трябва да настояваме час по-скоро за намаление на най-високия данък в България - осигуровките.