Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Най-големите финансови измамници на света*

Автор: Ричард Ран** / 13.05.2011
Оцени тази статия:

Политическите фигури се разминават с измами, които биха вкарали други хора в затвора

 

Финансовата измама е предумишлено действие, целящо да заблуди други хора и да им причини финансови загуби. Кой е най-големият финансов измамник на света? Бърни Мадоф? Нищо подобно.

Нивото на безработицата отново прехвърли 9%, а процентът на заетите лица в икономиката продължава да пада. Тази ужасяваща статистика е резултат от бавния икономически растеж, който е предизвикан най-вече от най-големия финансов измамник в света, който отнема от бизнеса и отделната личност това, което по право е тяхно. Най-големият финансов измамник в света не е отделен човек; това е група, съставена от тези политици и правителствени бюрократи, които ежедневно пренебрегват последствията от своите действия, злоупотребявайки с мъчно изкараните пари на данъкоплатците, с цел да постигнат своите собствени политически или лични цели. Ще наричаме този измамник БЖВП („безразсъден и  жаден за власт политик“).

БЖВП членовете на конгреса дават обещания на американските граждани, които не могат да бъдат спазени. Те казват: „Дайте ни вашите пари под формата на социални и здравни осигуровки, а ние обещаваме да ви осигурим определен обем пенсионни обезщетения и медицинско обслужване до края на живота ви.“ Парите, които те взеха под формата на социални и здравни осигуровки, трябваше да бъдат инвестирани в доверителен фонд – помните ли известната „заключена кутия“ на Ал Гор? Но тези средства бяха похарчени още по времето на администрацията на Джонсън. Всички пари, които в последствие се вляха в този фонд, бяха прахосани от следващите поколения политици, в името на техните собствени проекти. Дори американското правителство признава, че неизплатените задължения са почти $100 трилиона (или близо по $325 000 за всеки мъж, жена или дете в САЩ) и че се увеличават с $10 трилиона всяка година. Сто трилиона долара е сума, която е цели шест пъти по-голяма от БВП на САЩ. Без значение колко бъдат увеличени данъците, тази сума няма как да бъде изплатена.

Блестящият и смел член на конгреса, Пол Раян, който е председател на Бюджетната комисия в Камарата на представителите, сигнализира за БЖВП, като изтъкна погрешните схващания на някои хора по отношение на бюджета и дори имаше куража да разработи план, с който проблемът да бъде решен. Но БЖВП и техните медийни съюзници се опитват да го заглушат, защото ако той спечели, американците ще спечелят и БЖВП ще изгубят. Ако представителите на БЖВП работеха в частния сектор и по подобен начин отричаха, че са въвлечени в счетоводни измами и правеха неверни твърдения относно финансовата устойчивост на компанията, за която работят, те щяха да бъдат обвинени, осъдени и щяха да прекарат напълно заслужено време в затвора.

БЖВП насърчиха и дадоха възможност на други клонове на правителството да се впуснат в свои отделни финансови измами. Федералната данъчна служба (IRS) разкъсва американските граждани, чрез въвеждането на регламенти, които са толкова обемни и сложни, че е невъзможно да бъдат разбрани, камо ли спазени. И все пак, агенцията редовно налага глоби на данъкоплатците затова, че нарушават тези хиляди непрекъснато променящи се и разрушителни правила. Един от най-явните похвати за рекет от страна на IRS е заставянето на гражданите да плащат данък върху капиталови печалби, чиито ръст е предизвикан от инфлацията. Промяната на стойността на даден актив поради инфлация (предизвикана от правителството) не може по никакъв начин да бъде дефинирана като доход, но това не спира изнудвачите от IRS. Данъчното облагане на въображаеми приходи е явна финансова измама и води до намаляването на инвестициите и заетостта. Но на БЖВП не им пука.

Чрез въвеждането на прекомерно и необосновано от финансова гледна точка регулиране, хората от Комисията по ценни книжа (SEC) са на път безвъзвратно да затворят капиталовите пазари и да изтикат бизнеса в други страни. Броят на новите публични дружества в САЩ за едно десетилетие падна от 5 598 през 90-те години, до само 1650 през последните десет години. В същото време, другите държави разпънаха приветственото килимче пред американските компании, които искат да станат публични. По този начин САЩ губят все по-голяма част от световния пазар на първичното публично предлагане (IPOs).

Броят на регистрираните фирми на големите борси в САЩ е малко повече от половината от това, което беше преди 15 години. В същото време, бюджетът на SEC се е увеличил пет пъти, което е в полза само на служителите на SEC, и е за сметка на данъкоплатеца, на търсещия работа и на продуктивния предприемач. Арогантните бюрократи от типа БЖВП, които работят в SEC, позволяват на по-малко от 2% от американското население (т.нар. акредитирани инвеститори) да инвестира в нови предложения, без компанията им да мине през изключително скъп процес на регистрация. Останалите 98% са считани за прекалено глупави, за да знаят как да инвестират собствените си пари.

Като за капак, представителите на БЖВП обремениха американския данъкоплатец с допълнителен дълг в обем от $4 трилиона, само за последните четири години. Това възлиза на $13 000 за всеки мъж, жена или дете в страната. На гражданите беше обещана бързо развиваща се икономика, стига да позволят на конгреса и на администрацията на президента Обама да изхарчат всичките им пари. Вместо това получиха устойчива висока безработица, падащ долар, който прави Съединените щати по-слаби от останалата част от света, и замразени реални заплати. Кой ще отиде в затвора заради тази мулти-трилионна финансова измама?

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" във вторник, 10 май 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Явор Алексиев – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Като и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.