Набиране на средства за НПО в Централна и Източна Европа
Word Format
(Word Format)
Миналата седмица в Будапеща се проведе Девета работна среща за набиране на средства в неправителствени организации за Централна и Източна Европа, (The 9th Central & Eastern European Fundraising Workshop) организирана от Фондация за развитие на гражданското общество – Унгария. (Civil Society Development Foundation – Hungary). Срещата беше фокусирана върху обучение по отделни техники за набиране на средства от НПО, както и обмяна на опит при финансирането на проекти в ЦИЕ от различни организации. Участваха близо 200 представители на повече от 50 организации в региона. От екипа на ИПИ на участва Лъчезар Богданов. Повече за програмата на работната среща може да научите на Интернет – страницата: тук .
Може да се каже, най-полезни от образователна гледна точка бяха два семинара – за използването на Интернет при набиране на средства и за организирането на специални събития. „Посланието“ на лекторите по темата Интернет беше в общи линии „поискай, за да получиш“; най-много средства получават тези, които активно и директно подканват посетителите на страниците си да дарят средства за целите на организацията. Организирането на специални събития е традиционно успешен начин за финансиране на проекти и каузи, но при едно важно условие: добро планиране на разходите и концентриране на усилията върху основната цел на събитието.
Всички семинари с едно изключение бяха насочени към обсъждане на това, което всяка организация може сама да постигне при правилно насочване на усилията. Изключението беше своеобразен преглед на резултатите от една промяна в данъчното законодателство в Унгария, отнасящо се до финансирането на НПО. Същността на промяната е следната: при плащането на подоходния данък всеки гражданин може да избере НПО, на която да прехвърли 1% от дължимия данък, както и църква, на която може да прехвърли още 1%. Например, ако годишното данъчно задължение на едно лице е 3 000 лв., то може да прехвърли до 30лв. на НПО и до 30 лв. на църква по избор. Изборът се изразява в посочване на НПО и име на църква във формуляра на годишната данъчна декларация. Алтернативата е тази сума да остане в държавния бюджет. За успеха на подобна реформа може да се съди по статистиката – за 2001 г. 75% от гражданите са се възползвали от това право и така са финансирали дейността на НПО (25% очевидно са предпочели да оставят парите на правителството). Тази схема има е едно друго предимство пред директното финансиране от бюджета, и то е че всеки индивид избира кого да финансира. Тъй като сходни идеи се подкрепят и в България, тук е мястото да споменем поне две опасности от подобно разрешение:
1/ Макар гражданите да избират на кого да прехвърлят част от данъчните си задължения, по същество това са публични средства. Алтернативата не е „дарение или липса на дарение“, а по-скоро „на държавата или на избрана от мен НПО“. В този смисъл, това е принудителен избор, а не резултат от осъзнато желание да се подкрепи финансово дадена кауза. Оттук следва, че част от гражданите навярно ще се чувстват ограбени от неправителствения сектор, и оттам – цялата обществена подкрепа за частни организации, които да решават социални проблеми, ще намалее.
2/ За самите НПО това решение крие рискове. Държавните или квази-държавните пари винаги идват „под условие“; най-малкото, държавата ще въведе много строг и рестриктивен контрол върху регистрацията на НПО. Възможен е сценарий, при който правителството решава коя дейност може да се разглежда като „нестопанска“ и коя – не, и то според конкретния случай за всеки кандидат. Също така, тъй като тези средства са своеобразен преотстъпен данък, най-вероятно ще започнат да се прилагат контролните мерки, типични за бюджетните организации. Например, възможно е разпростиране на прилагането на закона за обществените поръчки, а също и контрол и ревизии от Сметната палата и Държавен вътрешен финансов контрол.
Общият извод е, че НПО трябва да се стремят наистина да останат неправителствени, търсейки по-добри начини за доброволно финансиране на дейността си.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).
