Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Може ли да има данъчно убежище в България?

Автор: Адриан Николов / 23.06.2017
Оцени тази статия:

Интересна новина от вчера съобщава, че община Сухиндол е станала „данъчен рай“. Публикуват се твърдения на кмета, според които определени данъци в общината са много по-ниски от тези в останалата част от страната и благодарение на това тя привлича онези, които предпочитат да плащат по-ниски ставки. Доколко обаче може да става дума за данъчни убежища („данъчен рай“, впрочем, е объркан превод на tax haven, заради близкото звучене с heaven) в България, предвид ограничените възможности на местната власт да определят размерите на данъците и таксите?

Що е то  данъчно убежище?

Данъчното убежище е държава или относително независима територия (обикновено задморска), която се характеризира с икономическа и политическа стабилност, но същевременно предлага много по-благоприятна нива на данъците, често съчетани с високи равнища на конфиденциалност. Това ги прави привлекателни (най-вече) за фирми, недоволни от високите данъци в своите държави, които съответно насочват приходите си към данъчните убежища. Сделката е привлекателна и за двете страни, тъй като фирмите спестяват данъци и съответно запазват повече от печалбите си, а страните-убежища развиват банковите си и финансови сектори, като привличат значителен чуждестранен капитал. Без да се впускаме в подробности, от гледна точка на икономическата теория данъчните убежища са предимно източник на конкуренция между отделните държави и териториални единици, по линията на представянето на най-добрите условия за бизнес и съответно привличането на най-много предприятия.

Има ли в България данъчни убежища?

Създаването на данъчна конкуренция в рамките на една държава поначало е трудна задача; за целта е необходима много голяма степен на финансова и управленска децентрализация и концентриране на възможности за реално вземане на решения и провеждане на собствени политики на ниво общинска и областна администрация. Такова модели съществуват по-често във федералните държави като Швейцария, където местната администрация разполага със значителна свобода да определя данъчните ставки, и съответно приоритетите при тяхното разходване. България обаче е доста далеч от това състояние – общините имат право да определят нивата на някои данъци, в това число върху моторните превозни средства, върху недвижимите имоти, таксите за битови отпадъци и други. Общият им обем обаче е незначителна част от общата данъчна тежест – с други думи, дори и една община да реши да постави зависещите от нея данъци на минималните нива, това не би повлияло в особена степен на крайната данъчна сметка, представена на фирмите. По тази причина и предишните проучвания на данъчната конкуренция достигнаха до доста контраинтуитивни изводи – повечето инвестиции и работещ бизнес са в общини, където нивата на местните данъци и такси са високи, и обратно – ниските местни данъци и такси не успяват да привлекат бизнеса. По-важни привлекателни фактори са достъпът до качествена инфраструктура, по-големи пазари и квалифицирана работна сила.

Има ли данъчно убежище в Сухиндол?

Изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие“ всяка години следи нивата на няколко ключови местни данъци и такси на общинско ниво. В рамките на последните пет години при тях няма изменения, освен при данъка върху недвижимите имоти на юридическите лица, който през 2017 г. се е увеличил от 1.8‰ на 2.8‰. Не може и да се каже, че местното облагане е  особено ниско – таксата за битови отпадъци, например, е почти два пъти по-висока от средната за страната. Значително по-ниска (от следените) е единствено ставката върху търговката площ – 3 лева на квадратен метър спрямо средно за страната 7,7 лева.

Последната наредба за определяне на местните данъци и такси в Сухинодол е актуализирана през 2013 г. (но в нея влизат много по-голям брой местни данъци и такси от тези, за които ИПИ събира информация); посочените там нива на ставките наистина предлагат конкурентни на средните за страната нива в някои категории, например тези върху по-мощните моторни превозни средства и плавателните съдове. Липсата на по-нова информация обаче не позволява преценка дали местната администрация ги е занижила допълнително оттогава, съответно оценката дали това е имало положителен ефект върху местна икономика ще трябва да изчака. Независимо от това, обаче доброто желание на местната администрация да повиши конкурентоспособността си най-вероятно не е довело до особено значителни резултати заради големите ограничения пред провеждането на независима данъчна политика. 

Как може да се увеличи данъчната конкуренция между общините?

В рамките на настоящата законодателна уредба е трудно да се постигне реална данъчна конкуренция. За целта е необходимо чувствително разширяване на местното самоуправление, особено от гледна точка на правото на определяне на нивата на данъци и запазването на приходите от тях. Далеч не е немислимо част от ключовите данъци – корпоративният или данъкът върху доходите, например, да се определя на местно равнище и съответно постъпленията от него да се разпределят по усмотрение на местната администрация. Това би позволило постепенното постигане на реална диференциация между различните общини и би предоставило реална възможност на по-неразвитите общини да привлекат инвестиции чрез конкурентни равнища на данъците. Докато това не се случи, обаче, твърденията за създаване на данъчни убежища в рамките на България ще имат по-скоро ПР стойност – пък било то и в похвална посока – отколкото реално покритие.