Младите хора и NEET в Европа*

В исторически план безработицата сред младежите е по-податлива на промени в БВП, отколкото общата безработица. Поради тази причина в периоди на рецесия младите хора са особено уязвими: те са често първите, които излизат и последните, които влизат в трудовия пазар, тъй като трябва да се конкурират с други безработни с повече трудов опит при пазар с по-малко работни места. В контекста на данните от Евростат за 2011г. младите хора в Европа са били засегнати особено тежко от рецесията по отношение на техните перспективи за заетост – през първото тримесечие на 2011 г. процентът на младежката заетост в Европа е намалял до най-ниската си стойност от създаването на Европейския съюз – до 32,9%. През юли 2011 г. процентът на младежката безработица в Европа достигна 20,7%, което съответства на около пет милиона безработни младежи.

В потвърждение на това Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд – Eurofound представя предварителните резултати от изследването си върху положението на младите хора в Европа, които не са в трудова заетост, образование или обучение (NEETs[1]), както и икономическите и социалните последици от тяхното оттегляне от пазара на труда и образованието. Според последните оценки, през 2010 г. делът на NEETs възлиза на 12,8% средногодишно (графика 1) от населението в ЕС-27 на възраст между 15 и 24. Този процент варира силно между държавите-членки на ЕС: от 4,4% в Холандия до 21,8% в България. С изключение на Люксембург, при всички държави-членки се наблюдава значително нарастване в броя на NEETs, като в Италия и Обединеното кралство абсолютното им равнище е достигнало приблизително 1,1 милиона.

Процент на NEETs в Европа (%), 2010 

Докладът изследва обстойно рисковете, въздействащи най-силно върху младото население: вероятността за попадане в групата на NEETs при хората с някакъв вид увреждане е 40% по-висока; при емигрантите рискът е оценен на 70% повече в сравнение с този при местните жители; хората с ниска образователно-квалификационна степен са три пъти по-уязвими в сравнение с висшистите; рискът при младежите, живеещи в отдалечени райони, се       оценява до около 1,5 пъти повече спрямо живеещите в основните стопански центрове; младите хора с ниски средни доходи на домакинство или с родители с по-ниско образование също имат повишен риск. Въпреки че е вероятно индивидите да натрупат няколко типа рискови фактори, NEETs са хетерогенна категория, която съдържа различни подгрупи, затова използването й като статистически показател трябва да бъде внимателно в изготвянето на социални политики.

Очевидно, говорейки за NEETs, ние свързваме неблагоприятните последици с намаляване на потенциала на младите хора, но също така последиците не са маловажни и за цялото общество и икономика, защото един устойчиво висок дял на тази група би довел до редица негативни социални условия като изолация, несигурна и нископлатена заетост, престъпност, проблеми с физическото и психическото здраве. Всичко това са разходи за системата на националното стопанство. Анализът в този доклад си поставя амбициозната задача да определи тези разходи чрез модел, използващ набор от данни за 21 страни-членки на ЕС. Методологично разходите са  отразени в две групи: разходи за публичните финанси и общи ресурсни разходи. Първите произтичат от натоварването на системите за социално подпомагане (обезщетения за безработица, детски надбавки, ползване на общински жилища, надбавки за образователен процес и др.), както и допълнителни разходи за здравеопазване и правосъдие. Втората група включва оценки на алтернативните загуби в икономиката, произтичащи от загуба на благосъстояние за индивида и семейството му (а така и намаляване на пенсионните сметки например), намалена производителност и т.н. Тези две групи са адитивните части на „общите икономически разходи”, представени в Таблица 1.

Таблица 1: Годишни разходи за NEETs (в млрд. евро)

На тази основа, липсата на участие на NEET в пазара на труда в изследваните страни създава разходи в размер на 2 милиарда евро на седмица за своите граждани (вж. Таблица 1). Годишно това е около 100 млрд. евро, което съответства на 1% от техния сумарен БВП (94 милиарда евро от пропуснатите доходи и 7 млрд. евро от излишни трансфери). На национално ниво най-големи разходи в абсолютна стойност имат Италия (26 € милиарда евро) и Великобритания (16 милиарда евро). По отношение на дела на разходите от БВП Ирландия и България имат най-лоши показатели (повече от 2% от БВП), следвани от Италия (1,7%). От друга страна, разходите на NEETs за Люксембург и Германия са доста ограничени (0,34% и 0,65% от БВП).

Като следствие на все по-отрицателното развитие на пазара на труда за младите хора, държавите-членки на ЕС през последните години са активно ангажирани в проектиране и изпълнение на мерки, насочени към повишаване на пригодността им за заетост и насърчаване на по-висока заетост за младите хора.

Все още липсват конкретни данни доколко тези мерки са успешни и ефективни, затова чакаме с нетърпение следващия доклад на Eurofound за NEETs, който ще бъде публикуван през настоящата 2012г.

*Статията е резюме на доклада „Young people and NEETs in Europe: First findings”, изготвено от Иван Тодоров, стажант в ИПИ.  Оригиналният текст на доклада на английски език може да намерите тук.

 


[1] NEETs, съкратено от „not in employment, education or training”, (в превод – група от хора, които не са в трудова заетост, образование или обучение – б.а.)


Свързани публикации.