Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Mитовете за „Енергийната независимост”*

Автор: Laura Vanderkam** / 29.02.2008
Оцени тази статия:

Провокативна нова книга твърди, че „енергийната независимост" не е нито практична, нито желателна и дори е глупова - "Поредица от лъжи: Опасните заблуди на „Енергийната независимост"от Robert Bryce.

Американците недоволстват за данъците, войната в Ирак и куп други неща. Политиците, обаче, прегръщат идеята за „енергийната независимост". В речта си през 1974г. президентът Ричард Никсън казва, че САЩ не трябва да зависят от никоя друга държава по отношение на енергията, която е нужна за осигуряване на заетост, отопление на дома и транспорт. Това мнение е подето от безброй републиканци и демократи.

Има само един проблем, казва Robert Bryce: „Енергийната независимост е глупост". В новата си кника "Поредица от лъжи" Bryce възразява срещу идеята за пълната независимост на Америка от световния енергиен пазар. „Това не е нито практично, нито желателно", твърди той. Повтаряна до втръсване като лозунг на кампания, концепцията за енергийната независимост не позволява истинските дебати за глобализацията, икономиката и чуждите политики. Американците ще бъдат в по-добро положение като приемат световната взаимна зависимост и ненамесата на правителството в енергийния бизнес.

Bryce като член на Института за енергийно изследване и главен редактор на списание „Energy Tribune" представя убедителен пример. За някои не е ясно защо трябва да се борим повече за „енергийната независимост", отколкото за другите аспекти на независимостта. Американците зависят от световните пазари за храната, която ядат; за дрехите, които носят; за суровините, които използват във всичко - от електрониката до медицината. Подобно на всички тези световни пазари, световният пазар на енергия е много заплетен и е трудно за която и да било отделна държава да го разруши. През 1973г. ембаргото върху нефта от Арабските държави не предизвика съдбата на американските петролени помпи, ценовият контрол на Никсън го направи. Иран никога няма да има затруднения при намирането на пазар за нефта си, въпреки че САЩ се опитаха изолират Ислямската Република през 1979г. Дори Саудитска Арабия внасят от там.

Американците не обичат такава липса на контрол. Това се получава, защото одобряват, когато политиците заговорят за „енергийна независимост". Реалността, обаче, казва Bryce, позовавайки се на изказване на бившия секренар на ОН Кофи Анан, е следната: „доводите против глобализацията са като доводи против законите на гравитацията".

Безмислено е и да се говори против изкопаемите горива. За всички, които имат интерес към алтернативните горива, Bryce пише: „Законите на термодинамиката, комбинирани с много трилиони долари, инвестирани в автомобили, самолети, индустриални системи и отопление, които използват такива горива, означава че изкопаемите горива ще доминират и в близкото бъдеще". Нефтът може да намалее, но тогава ще можем да разчитаме на природния газ като относително ефективен източник на енергия. Можем да разчитаме и на ядрената енергия, но докато внасяме по-голямата част от урана, енергийната независимост ще е илюзия.

Това, на което не можем да разчитаме, поради неговата ниска ефективност, е етанолът от зърно. Връхната точка от книгата е критиката към нещото, което „не е електродвигателно гориво - религията". Докато множество икономисти изтъкват безумието на финансирането на производството на зърно, а след това и преработката му до етанол и стимулирането на американците да го използват, Bryce всъщност се опитва да представи същността на проблема по забавен начин. Това не е малко постижение.

Той е още по-несигурен в описването на вятърната и слънчевата енергия. Самият той е собственик на няколко слънчеви панела и смята, че изглеждат обещаващи, но в усилията си да изтъкне настоящите ограничения върху тези и други алтернативни енергийни източници, показва липса на въображение. Акумулирането на енергия от слънчевите панели постоянно се подобрява. Вятърните турбини стават все по-атрактивни и мощни. Новите ензими и катализатори намаляват цената на производството на целулозен етанол. Електрическите автомобили стават все по-комерсиални. Към края на книгата си Bryce засяга идеята за превръщането на водораслите в биодизел като потенциално гориво за бъдещето. Все още не е ясно защо такъв вид ще е по-добро от останалите алтернативи.

Не е ясно и защо Bryce отделя толкова много време в критики към неоконсерваторите (като журналиста от New York Times Thomas Friedman) за войната в Ирак. Bryce осмива политиците, които заявяват, че използването на изкопаеми горива подпомага тероризма. Много от тези горива идват от Мексико и Канада - две нации, които не се асоциират със симпатии към тероризма. Трябва да се подхожда към Арабския свят по-конструктияно, но Bryce прекалява с „Злочестата истина относно преследването на енергийната независимост е това, че на началното си ниво, е ксенофобия - реситки отговор на света".

Разбира се, в книгата има голяма доза истина. Твърде често дебатите за енергията са основани повече на хипотези, отколкото на факти. Промер за това са фанатичните твърдения, че зърното е решение на проблемите, свързани с недостига на горива. Ако книгата на Bryce убеди политиците да гласуват против субсидирането на производството на етанол от зърното, наистина ще направи голяма услуга на обществото.

* Преводът е на Зорница Манолова

** Vanderkam е писателка от Ню Йорк.