Митовете за бюджет 2009 … и пазара

На обсъждане на проекто-бюджет 2009 изминалата седмица в Парламента бяха изказани няколко абсолютно погрешни тези, които обаче сякаш завладяват публичната дискусия у нас. Истината е, че ако бяха верни сега щяхме да сме по-бедни от някои африкански държави. Ето и подробностите с пояснение защо твърденията са абсурдни.

Пазарът се е провалил и затова сега ще трябва държавата да се намеси, т.е. да харчи (политик от управляващата коалиция)

За да обясним абсурдността на твърдението е добре да видим от кой идва. Твърдението е на представител на партия от управляващата коалиция, която с политиката си в последните 3 години „неволно" провежда про-пазарна политика и изненадващо (!!!) у нас доходите растат с повече от 15% средно годишно, безработицата намаля критично, а чуждестранните инвестиции регистрираха бум. Да се казва на бялото черно е нелогично.

Ниските данъци са в основата на ниските доходи у нас (синдикат)

Синдикатите явно не искат да проумеят, че ниските данъци означават повече пари в хората, т.е. ако работиш ще задържаш по-голяма част от изработеното в себе си. Друг въпрос е, че у нас осигуровките са толкова високи, че част от хората не виждат смисъл да ги плащат изобщо или поне не върху реалните си доходи, или ако искат да са изрядни пред държавата просто не се напъват да работят много.

В интерес на истината, по време на обсъждането синдикатите поискаха дори по-смело намаление на осигуровките с 4%, а не с предвидените 2%, но това беше придружено с искания за увеличение на квотата за ваучерите за храна (пренебрежим очакван положителен ефект и то само за избрани работодатели и работещи!!!) и признаване на социалните разходи (ниските осигуровки ще имат далеч по-голям положителен ефект), които идеи разводняват логичното искане за намаление на осигуровките.

Приватизацията трябва да се преразгледа (политик)

Могат да се посочат десетки примери у нас и стотици по света за положителните ефекти от приватизацията – по-качествени услуги, реален избор за потребителите, по-ниски цени. Всъщност, основният урок от „приватизацията" в България е, че в случаите на провал това не е провал на пазара и пазарния подход, а неуспех на държавата да създаде правна основа за пазарите.

Намалението на осигуровките трябва да е повече в частта на работниците, а не за работодателите (синдикат)

Не е ясно колко пъти още трябва да се обяснява на разбираем за синдикатите език, че независимо какво е съотношението, накрая всичко е за сметка на работника. Да се пазарим за това каква част от осигуровката се поема от работещите и работодателя е все едно да спорим дали ДДС-то се плаща от фирмите или се включва накрая в цената на стоките, и се плаща от потребителите.

Няма начин да не увеличим парите за здравеопазване и други проблемни сектори, защото системите просто няма да работят иначе (министър)

Това е най-удобното обяснение за правенето на нищо година след година. Необходимо е само да погледнем как нарастват парите за здравеопазване и как това не означава по-добри болници и по-високи лекарски заплати. Истината е, че парите могат и ще бъдат дори повече при пазарни реформи, но ще се разпределят не от чиновниците, а ще се плащат директно от хората. Възможността сам да избираш личния си лекар и да заплащаш директно услугите му, сам да си избираш здравна каса и да се договаряш с нея, сам да избираш каква да е пенсията ти след години е истинската реформа. И това не означава отдръпване на държавата – тя е тази, която ще гарантира на уязвимите групи „защитната мрежа", тя ще подсигури преходът към повече отговорност и избор пред хората, и не на последно място тя ще гарантира, че всички играят по правилата.

Жалкото впечатление от обсъждането е, че с изключение на журналистите и няколко депутати, всички останали присъстващи на обсъждането (представители на администрацията, синдикатите, държавни структури, съдебна власт) бяха там за да искат повече пари … от нашите пари.

Всеки настояваше, че му трябват повече пари за да управлява силно неефективни публични системи, други пък обясняваха, че държавата пак ще става предприемач, който има опита, знанието и стимулите да „помага" на закъсалия го частен сектор.

Е, какво различно можем да очакваме като решение?! – разходите в Бюджет 2009 са си точно като за преди избори, правомощията на правителството за допълнителни значителни харчове са си написани черно на бяло, а ясните цели някак си липсват. Освен може би целта за поне 7% от БВП за инвестиции. Печалният опит от европейското усвояване направо ни кара да настръхваме като си помислим как ще се „инвестират" тези пари.

Институтът за пазарна икономика непоколебимо вярва в силата на пазара, сега още повече от всякога, и затова считаме, че в Бюджет 2009 трябва да има:

1. Намаление на държавните разходи вместо увеличение с цел заместване на очакваните намалени чуждестранни инвестиции;
2. Предоставяне на реален избор на гражданите в осигуряването на здраве, образование и пенсии – те знаят и могат по-добре всичко, което администрацията сега най-загрижено се проваля да ни осигури;
3. Отдръпване на държавата от несвойствени дейности – приватизация и концесиониране, ама по онзи цивилизован начин, при който правилата са ясни, конкретни, за всички и се търси отговорност на всеки, който не изпълнява поетите ангажименти;
4. Най-накрая предоставяне на ефективна гаранция за равни условия на всеки, който живее, работи, инвестира и рискува да бъде предприемач. Това означава гаранция на договорите и на индивидуалните права.

Съмненията и упреците, на които е подложен пазарът в момента, важат в същата степен, дори по-силно и за правителството. Да не говорим за всяко българско правителството… за съжаление.

Трябва също да е ясно, че нашите предложения, които защитаваме от години не означават липса на правителство – пазарите могат да разрешат повечето проблеми в едно общество, но държавата има централна роля – да налага ефективни и справедливи правила за всички. Едно е сигурно – свободните пазари носят свобода и просперитет.