Минималната работна заплата през 2008 г.

През седмицата правителството взе решение за повишаване на минималната работна заплата в  страната от 180 на 220 лв. от 1 януари 2008 г. Тази мярка е изпълнение на един от приоритетите на правителството, свързани с жизненото равнище на българските граждани според съобщението на пресцентъра му.

Наличието на минимална работна заплата е неблагоприятно за икономиката по няколко причини:

1) Mинималната работна заплата представлява ограничение пред свободното договаряне между работодател и работник за цената на труда. Неспазването на това ограничение води до неформална заетост. Освен това по този начин се поставят пречки пред предаването на сигналите за търсенето и предлагането на неквалифициран труд.

Тъй като цената на труда не се определя свободно, тя не отразява производителността на труда на съответния работник. По тази причина определянето на минимална заплата означава определяне на минимална производителност на труда за цялата икономика. Тоест по същество това е забрана от страна на държавата за определени хора да се трудят, тъй като не могат да покрият заложения от нея стандарт.

2) Минималната заплата представлява инструмент за влияние на държавата върху доходите на хората. Тя обаче не трябва да бъде част от социалната политика. Достигането на минимални равнища на доход трябва да се случва например чрез трансфери. Логиката да се изисква от работодателите да дават по-висока заплата отколкото реално се изработва от работника е неправилна. Те просто не го правят и по този начин вместо да изкарват част от дохода си чрез работа някои хора са принудени да разчитат на помощите от държавния бюджет, тоест за сметка на данъкоплатците. Правилната социална политика в случая е да се позволи на желаещите да работят и да произвеждат стоки и услуги.

В момента икономическото развитие предполага по-високо търсене на труд и влиянието на минималната работна заплата не е толкова голямо. Като дял от очакваната средна работна заплата в страната през 2008 г. тя е около 43%, което е твърде високо. В други периоди на стопанския цикъл тя би могла да се окаже пречка пред нормалното функциониране на трудовия пазар.

3) Увеличаването на минималната работна заплата с 40 лв. ще означава, че разходите за труд ще се повишат с поне 48 лв. при неизменна производителност. Следователно негативният ефект ще се мултиплицира.

По-ниските разходи за труд са едно от основните предимства на българската икономика. Те обаче трябва да се съпоставят и с производителнотта на труда. Когато държавата предприема подобно действие, то трябва да бъде обосновано чрез анализ на ползите и разходите от него. Такъв естествено липсва. Един вероятен ефект ще бъде по-ниска заетост и съответно по-малко производство на стоки и услуги. Това означава, че приходите в бюджета също ще са по-малки в сравнение със ситуацията, когато не се налага минимална заплата.

Повишаването на МРЗ няма да доведе до заемането на някои нископлатени работни места. Възможното развитие в случая е просто някои от тях да бъдат закрити.

4) Минималната заплата освен това е един от факторите за наличие на неформална икономика в страната. Все пак плащанията във все по-голяма степен се обвързват с минималните осигурителни прагове, отколкото с нея. По тази причина тя става съвсем ненужна.

В държавния сектор делът на минималната заплата е малък, но въпреки това нейното увеличение ще доведе до допълнителни разходи за бюджета. Тези пари са иззети от частния сектор, където биха могли да бъдат използвани много по-ефективно и да добавят повече стойност. Следователно така ще се генерира по-голяма загуба за обществото.

Като заключение от посочените аргументи ще кажем, че единственото разумно решение за минималната работна заплата е тя да бъде премахната напълно поради значителните негативни ефекти, които причинява върху цялата икономика и по-конкретно върху пазара на труда.