Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Мечешка услуга за тютюнопроизводителите

Автор: Николай Вълканов / 30.03.2012
Оцени тази статия:

Симпатиите на 50-70 хиляди гласоподаватели никога не са за пренебрегване, когато наближават избори. Водени от това правило, управляващите решиха да поискат нотификация от ЕС за финансово подпомагане на тютюнопроизводителите и през 2013 г. Това не беше особена изненада тъй като заявка в тази посока беше направена от министър Найденов още през февруари т.г. Новината, разбира се, бе посрещната с радост от бранша. Решението обаче може да се определи единствено като предизборен подкуп и мечешка услуга за самите производители, голяма част от които отдавна трябваше да са се ориентирали към алтернативни форми на земеделие и други източници на прехрана.

Държавните субсидии за производство на тютюн не се допускат в ЕС, както е добре известно. България успя да договори три години преходен период, в който производителите продължиха да получават премии за килограм до 2010 г.[1] След техни протести, обаче, правителството реши да направи един „последен“ компромис като поиска разрешение от Брюксел да отпусне 143 млн. лв. от парите на българските данъкоплатци за помощи и през 2011 г. (70 млн. лв.) и 2012 г. (73 млн. лв.). Решението за нотификация на помощи за тютюн и през 2013 г. някакси дойде като естествено продължение на политиката на правителството да обгрижва различни части от електората преди избори (за справка, повишаването на минималната работна заплата и вдовишките добавкиточно преди президентските избори). Тези средства не са обвързани с продукция, а на теория са предназначени за конверсия (ориентирането от тютюн към други форми на земеделие). Това обаче по-скоро не се случва, ако се съди по изказвания както от бранша (виж тук), така и на министър Найденов (виж тук) от последните седмици. От тази гледна точка, решението подпомагането да продължи, освен че е популистко, е неправилно и неморално.

Нещо повече, то не е в услуга на самите тютюнопроизводители, които трябва да са наясно, че ЕС едва ли ще позволи този порочен кръг да се запази вечно. Вярно е, че ориентирането към алтернативен поминък зависи най-вече от самите производителите, но стимулите на държавата това да се случи също са доста противоречиви. От 2003 г. действа Програмата за развитие на алтернативно земеделие в Родопите. По нея се предоставят инвестиционни кредити са закупуването на посадъчен материал за различни култури, животни и дълготрайни материални активи. Освен това държавен фонд „Земеделие“ субсидира 20% от стойността на договорените кредити. Ако съществуваше действителна политика за подпомагане на алтернативния поминък на населението, заето с тютюнопроизводство, би могло да се предполага, че постепенното намаляване и отпадане на субсидиите за тютюн е обвързано с нарастване кредитирането по програма „Родопи“, като по този начин се осигури плавен преход. Доколко това е така, може да се съди по долната графика, на която се виждат отпуснатите субсидии за тютюн и отпуснатите кредити.

Източник: Годишни доклади за състоянието и развитието на земеделието, 2003-2011

Логично възниква въпросът каква е политиката на правителството по отношение на заетите в тютюнопроизводството, доколко изобщо има такава и за какви цели всъщност се използват парите на данъкоплатците?

 


[1] Трябва да се има предвид, че субсидиите за реколта t се получават в година t+1; т.е. субсидиите за реколти 2007-2009 г. са изплатени на стопаните в периода 2008-2010 г.