Матурите по области 2019: по-добри резултати, но и много повече слаби оценки

На пръв поглед, обявените от Министерство на образованието резултати от зрелостните изпити сочат значителен спад на средната оценка по български език и литература – от 4,24 средно миналата година, до 4,06 тази. На национално ниво това е най-значителният спад в рамките на година в историята на зрелостните изпити. Данните на областно ниво обаче рисуват доста по-различна картина, която ще разгледаме в детайли в настоящата статия.

Резултати от матурите по БЕЛ по области

Източник: МОН, данни получени от ИПИ по ЗДОИ

Както личи от картата по-горе, разлики в подреждането на областите спрямо 2018 г. почти няма – областите, които традиционно постигат добри резултати и тази година са начело, тези, които постигат по-слаби оценки отново са на опашката. София-столица продължава да постига най-добрия резултат в страната (средно 4,53, което е още по-значимо предвид че в областта има най-много явили се зрелостници), следвана от Варна, Пловдив и Смолян с много близки резултати. Разместване има при областите с най-слаби резултати – тази година най-зле се представят зрелостниците в Силистра (3,77), Кърджали (3,78), Разград и Ямбол (3,80 средно и в двете области). Повечето области се групират доста близо до Добър (4).

Източник: МОН, данни получени от ИПИ по ЗДОИ

Доста по-интересна е динамиката на областно ниво – въпреки че според представената от образователното ведомство средна оценка на национално ниво е спаднала значително спрямо предишната година, в 23 от общо 28 области се наблюдава ръст спрямо 2018 г. Няма и нито една област, в която спадът да е толкова голям, колкото на национално ниво – в рамките на годината най-голямо понижение се наблюдава в област Смолян, която е загубила 14 стотни от средната си оценка, спрямо 18 в страната като цяло. В останалите области, където се наблюдава спад той е доста по-незначителен. Това разминаване сочи, че най-вероятно и тази година има особености при изчисляването на средната за страната оценка. Със сигурност ще знаем дали това е вярно обаче чак когато бъдат публикувани отворените данни на ниво училище, включително на броя явили се зрелостници.

Гореизброените области настрана, при почти всички има значително повишаване на средния успех на зрелостния изпит по български език и литература. Това важи особено за областите, които постигат по-слаби резултати – Ямбол е подобрила постижението си с 25 стотни, Плевен – с 23, Видин и Кърджали – с по 22. Все още няма област, която да е достигнала постиженията си от края на миналото десетилетие, но това до голяма степен се обяснява с различното съдържание на изпита и значителните подобрения в контрола при провеждането му. Като цяло е прекалено рано да се говори за тенденция към чувствително подобрение в повечето области – ръст в рамките на една година може и да е следствие от особености на конкретното издание на изпита, а и резултатите на зрелостните изпити са само едно от многото измерения на постиженията на учениците.

Дял на слабите оценки по области

Източник: МОН, данни получени от ИПИ по ЗДОИ

Дялът на слабите оценки по области на зрелостния изпит през 2019 г. също не крие особени изненади. Отново най-много слаби оценки има в областите, които постигат най-ниски резултати – Кърджали (20,4%), Ямбол (18,2%), Силистра (17,7%), докато в тези, които традиционно се справят по-добре делът им е по-нисък – София-столица(2,64%), Смолян (4,18%).

По-притеснително е обстоятелството, че наред с повишаването на средните оценки през 2019 г., във всички области чувствително се увеличава и делът на слабите оценки, като в повечето той достига (анти)рекорд за цялата история на зрелостните изпити. Спрямо предишната година, най-чувствително се увеличава делът на слабите оценки в Разград (6.4 пр.п) и Шумен (6,1 пр.п), най-бавно той расте в Монтана (0,9 пр.п), Габрово и Перник (1,1 пр.п.), а в повечето области увеличението е от порядъка на 3-4 пункта. Също както при горните данни, възможно е 2019 г. да се окаже аномална спрямо общите тенденции при постиженията на учениците на зрелостните изпити. В противен случай обаче, завишеният дял на слабите оценки говори негативно за грамотността на учениците и способността им да покриват образователните минимуми.

Източник: МОН, данни получени от ИПИ по ЗДОИ

В заключение

Областните резултати от зрелостните изпити тази година очертават две противоположни тенденции. От една страна, чувствително повишаване на средните оценки в повечето области, но от друга – значителен ръст в дела на слабите оценки. С други думи учениците, които не са получили слаба оценка общо, са повишили успеваемостта си, но проблемът е, че групата на скъсаните расте. Доколкото тези тенденции са противоположни на миналогодишните, когато се наблюдава спад на слабите оценки, но и значителен спад на средните оценки, то нямаме основания да коментираме в дългосрочен план постиженията на зрелостниците. Остава неясен и подходът към изчисляване на националната средна оценка, която намалява значително на фона на ръст в почти всички области.