Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

МартЛаар: Европа се огъва под тежестта на данъците и е свърхрегулирана.Новите страни-членки ще променят това положение

15.12.2006
Оцени тази статия:

Предистория
В края на миналата седмица в Боровец се състоя първата среща на ЕвропейскатаРесурсна банка (ЕРБ) – мрежа от аналитични центрове, защитаващи индивидуалнатаи стопанската свобода и споделящи консервативни и либертариански ценности.ЕРБ е донякъде реплика на Американската и Азиатската ресурсни банки, първатаот които бе учредена по идея на Фондация Херитидж през 1988 г. Разликатае, че в Европа сътрудничеството в защита на индивидуалната свобода изглеждапо-трудно, а успехите на това поприще – когато ги има - или закъсняват,или не са толкова устойчиви. Един от основните говорители в Боровец бе МартЛаар. Тук ние резюмираме неговите послания.

Кой е Март Лаар?
В Интернет това име се появява около 30 000 пъти. Популярността му се дължина обстоятелството, че като премиер на Естония (от 1992 г. до 1994 г. иот 1999 г. до 2002 г.) неговата политика поставя основите на бързото стопанскоразвитие на страната от около средно 5-6% за последните десет години. ВИндекса за стопанска свобода за 2003 Естония споделя шестото място със Съединенитещати и Дания. Според измерванията на Дойчебанк Естония е на равнището на70 на сто от средното за ЕС по БВП на човек (пресметнат през паритет напокупателната сила).

Г-н Лаар е известен и с това, че е първият премиер въвел т.нар. „плосъкданък” и напълно освободил търговията на своята страна. (Присъединяванетокъм ЕС изискваше Естония да въведе известни ограничения и съответно да увеличиразходите на естонските потребители.) Освен това той е първият министърпредседател въвел електронно правителство: след 2002 г. Министерският съветна Естония работи без хартия, гражданите могат да си плащат данъците поИнтернет и по същия начин да общуват със своите избраници. Март Лаар е роденпрез 1960г. По професия е историк, работил е в световноизвестния университетв Тарту. Както често споделя, когато за първи поема кормилото на изпълнителнатавласт, от икономическата книжнина познава само някои от трудовете на МилтънФрийдман[1]. В политиката е от 1990 г., понастоящем е членна Европейския парламент.

Предизвикателствата пред Европа в светлината на Естонския опит
1. Европа обложена със свърх-данъци и нейният живот и икономика са регулираниотвъд всяка приемлива мяра. Онова в регламентите, което най-много пречина новите страни-членки, е регулирането на труда. Заедно с други протекционистичнимерки това не просто противоречи на принципите на единния пазар и свободатана движение на капитали, но и увеличава разходите на потребителите и ограничаваконкурентността.

2. Често Европейската комисия предлага мерки, които да либерализират пазара,но правителствата на страните-членки се съпротивляват. Един от най-яркитепримери в това отношение е Общата селскостопанска политика (ОСП). Освенче субсидира непроизводителните фермери и представлява най-значителния разходна Съюза, за нея може да се каже, че представлява победа на централнотопланиране над здравия разум, на субсидираните крави над краварите. Въпрекитова, разширяването наложи ограничения над ОСП и най-вероятно с присъединяванетона България и Румъния тази политика ще трябва да изчезне.

3. Единственият начин новите страни да се развиват бързо и да правят Европапо-конкурентна е съревнованието в областта на данъците. За да не изоставацяла Европа, икономиката на нова Европа трябва да расте средно годишно със7-8 на сто. Важно е обаче всички страни да се целят толкова нависоко. Вмомента на това условие отговаря само Прибалтика. Не на последно място товасе дължи на копирането на опита на Естония. Когато там за първи път бе въведен„плосък” данък (от ? върху дохода) и необлагане на инвестициите и опозицията,и МВФ предрекоха, че след година ще настъпи катастрофа. Катастрофата несе случи – напротив бяха събрани повече данъци отколкото се предполагаше,че ще постъпят в хазната. Критиците обаче казаха, че това е така, защотостраната била много малка. По-късно същото се случи и в Русия, а в Естонияе добре известно, че тази страна далеч не е малка. Онова, за което днесможе да се съжалява в Естония, е, че със сигурност данъците в началото на90-те трябваше да бъдат намалени по-решително. След опита на Русия почтивсички страни от нова Европа тръгнаха по същия път – къде по-решително,къде с повече колебания. Естония категорично показва, че: а) данъците сесъбират по-лесно и в по-голяма количество отколкото преди реформи; б) хоратаполучават повече стимули да работят повече и по-добре и рано или късно разбират,че новата система е по-справедлива и морална и в) цялата система на държавнипреразпределение значително се опростява и става по-евтина. Днес едва лие възможно някоя страна сериозно и дълго да се съпротивлява на това движение.

4. Една от най-важните задачите на новите страни-членки на ЕС е да не страхуватот старите. Нова Европа засега победи данъчните щения на стара Европа. Първитестъпки на новоизбраният Европейски парламент показват, че Европа може дасе променя отвътре. Дори само членството в парламента вече показва силатаи историческата роля на новите членове. (Вероятно причината в това, че европейскитедепутати се избират в отделни избори и не са изцяло подвластни на националнитеполитически влияние и цикли.). Депутатите от стара Европа гледат с надеждана участието на новодошлите. Тяхната мисия е да спрат глупостите, коитоидват или от Комисията, или от старите страни-членки. Един от първите съществениактове на нови парламент бе да спре една директива за химическата промишленост,която облагодетелстваше две-три компании в Германия и Франция и бе фактическиподготвена и предложена за утвърждаване в разрез с иначе шумно заявяванитепринципи на конкуренцията. Засега новите страни се държат „прекалено учтиво”.Естония ще отхвърли въпросната директива и с това ще покаже в каква насокатрябва и може да се работи. Освен че не трябва да се страхуват, новите страничленки трябва и да координират своите действия. Не е възможно тази координацияда не работи в полза на всички.

5. Много е важно да се гледа в бъдещето. По всички изглежда, че и товановите страни-членки правят по-добре от старите. Първото нещо трябва дасе уговори е по-нататъшното разширяване на Съюза – към Турция, Украйна итака нататък. Когато и където разширяването е политически невъзможно, трябвада се освобождава търговията. Освобождаването на търговията може да вървипреди и независимо от разширяването и да не се ограничава само до съседнистрани и райони.

----------------------------

[1]Днес най-известната книга на Март Лаар вероятное „Малката страна, която успя”, издадена преди две години от ЛондонскияЦентър за изследване на пост-комунистическите икономики (www.crce.org.uk)[Mart Laar, The Little Country that Could, Bury St. Edmunds, St. EdmundsburyPress, 2002.]

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).