Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Манипулирането на избирателите от поддръжниците на АЕЦ „Белене” и строителството на нова ядрена централа

Автор: Красен Станчев / 14.12.2012
Оцени тази статия:

 

Красен Станчев[1]

 

Аргументите „за” 

- „След няколко години ще спрат всички ТЕЦ”
- „Електроенергията от възобновяемите източници е много скъпа”;
- „Електроенергията от АЕЦ е най-евтина”;
- „Ще се осигури поминък за населението в региона”;
- „Ако не се построи АЕЦ „Белене”, „руснаците” няма да ни разрешат да удъл­жим срока на работа на АЕЦ „Козлодуй””;
- „Без АЕЦ „Белене” България няма да бъде енергиен център на региона”;
- „Ако не се построи АЕЦ „Белене”, България ще загуби огромни приходи от търговията с електроенергия”;
- „Турция ще има АЕЦ – ние не и ще се наложи да внасяме ток от там”;
- „Отказът от АЕЦ „Белене” е национално предателство” (с нюанси в голямото разнообразие на квалификации);
- „Отказът от АЕЦ „Белене” слага кръст на българската атомна енергетика”;
- „HSBC има положително мнение за проекта, затова правителството крие доклада”.

Интересът в полза на „Белене”

От 1990-те години насам интересът от изграждането на централата е основно на „Русия”, т.е. на няколко руски компании и на част от управниците на Руската федерация. В икономически смисъл това са интереси от строителство, кредитиране, скрити субсидии и от монополни, в продължение на много години, доставки на гориво и оборудване. В геополитически смисъл става дума за интерес от съществена собственост и дял в енергетиката на друга страна, в случая – България, който интерес се трансформира лесно в различни видове друга зависимост, най-вече политическа.

Проектът е толкова очевидно икономически неизгоден,[2] че ако не съществуваше местно обслужване на тези интереси, замисълът на Росатом не би успял нито да извади „Белене” от нафталина, нито да подпише договор, нито да го изгражда досега.

Българското обслужване на Росатом и руските управници е в интерес предимно на БСП и гравитиращите около нея „русофилски” групи. Съществуват и фирми, индивиди, политически и бизнес опортюнисти, които са доволни от всяка възможност за облагодетелстване за чужда сметка.

Мнението на HSBC вече е известно. То даже в подробностите е близко до оценката на ИПИ от 28-ми март м.г. Това е нейното трето независимо потвърждение. 

Изброените „аргументи” са от жанра на кръчмарското всезнание.Действителната картина е съвсем различна.


Факти и действително състояние на нещата: потребление

Наистина ли България ще остане на тъмно и кога?

По потребление на електроенергия – около 4 722 kWh и инсталирани мощности, 1,5 kW/на жител през 2010 година, България все още изпреварва редица развити европейски страни.

За единица БВП обаче България разходва около пет пъти повече електроенергия от средното в ЕС. По отношение на загубите от пренос и разпределение на електроенергията България е европейски шампион – два пъти над средните. Причина за това състояние в крайна сметка е същата идеология на съветска индустриализация, която сега поддържа проекта „Белене” и на която се градят посочените по-горе аргументи.

Фактите за електропотребление са известни, но винаги недооценявани.  Електроспестяването е огромен наличен ресурс.  За периода 2000 - 2012 г.  е налице двукратно нарастване на БВП при практически никакъв прираст на електропотреблението, което се дължи на спестяването и новите технологии.  То се запазва на равнището 36,3 - 36,5 TWh/годишно, а към края на 2012 г. ще достигне вероятно към 35,5 TWh.  Т.е. данните за 2011 и 2012 г. не променят картината, а по-скоро обратното: потреблението намалява и нуждата от нови мощности се отлага във времето.

Прогнозата на НЕК за електропотреблението през 2020 г., без да е отчетено енергоспестяването, е около 42 TWh.  Прогнозата на МИЕТ, НЕК и БАН за същия период при енергоефективното развитие на икономиката е около 36,6 - 39,3 TWh. Върховото натоварване на електроенергийната система през прогнозната година се очаква да бъде около 7 670 MW. Засега траекторията на вътрешното електропотребление е по-близо до енергоефективното развитие. При нарастване на БВП около два пъти след 1998 г., ръстът на енергопотреблението е само 7-8% за целия петнадесетгодишен период.

 

Инсталирани мощности и нуждата от нови мастодонти

С какви електропроизводствени мощности ще разполага страната, за да осигури електропотреблението през 2020 г., 2025 г. и след това?

 

Електроцентрала

Мощност,    MW

Използваемост, h

Производство, TWh/год.

Период

АЕЦ „Козлодуй”

2 000

7 500

15,0

2030 г. и след това

ТЕЦ „АЕS Гълъбово”

670

6 000 ÷ 7 000

4,02 ÷ 4,69

2030 г. и след това

ТЕЦ „Марица-изток 2”

1 580

6 000 ÷ 6 500

9,48 ÷ 10,27

Минимум до 2025 г.

ТЕЦ „Контур Глобал Марица-изток 3”

908

6 000 ÷ 7 000

5,45 ÷ 6,36

Минимум до 2025 г.

ТЕЦ „Варна”

630

4 500

2,8

Минимум до 2025 г.

ТЕЦ „Бобов дол”

370

4 500

1,7

Минимум до 2020 г.

Топлофикационни и промишлени ТЕЦ

730

6 000

3,4 ÷ 4,4

Минимум до 2025 г.

ВЕЦ

1 761

2 840

4,68 ÷ 5,00

2025 г. и след това

ВЯЕЦ

990

2 280

2,26

2025 г. и след това

ФЕЦ

250

1 500

0,38

2025 г. и след това

ТЕЦ на биомаса

100


0,5

2025 г. и след това

Нова ТЕЦ в „Марица-изток 2”

500

7 000

3,25 ÷ 3,5

2030 г. и след това

Всичко до 2020 г.

10 119

 

52,92 ÷ 56,86

 

Всичко до 2025 г.

10 489

 

51,22 ÷ 55,16

 

 

Трябва да се знае, че ТЕЦ „Марица-изток 2”, ТЕЦ „АЕS Гълъбово” и ТЕЦ „Контур Глобал Марица-изток 3” вече са приведени в пълно съответствие с европейските изисквания за опазване на околната среда, а ТЕЦ „Бобов дол” и ТЕЦ „Варна” изпълняват програма за екологизиране на производството.

От таблицата се вижда, че България няма да остане на тъмно нито през 2020 г., нито през 2025 г., а и след това без АЕЦ „Белене”. И ще може да изнася (това ще правят споменатите фирми на приятели на БСП) електроенергия най-малко до 10 TWh годишно, а ако се изпълнят намеренията на правителството за енергоефективно развитие - и повече. В изпълнение на своите задължения и по закона за енергетиката, и по закона за референдумите, МИЕТ, НЕК и Енергийният системен оператор трябва да публикуват своите прогнози за развитие на енергопотреблението до 2030 г.

От горната таблица и от всички досега известни прогнози е очевидно, че липсата на икономическа необходимост до 2025 г. се отнася както за АЕЦ „Белене”, така и за нов реактор на площадката на „Козлодуй”, така и за паро-газова централа на площадката в „Белене”.

 

Енергийна зависимост и износ на електроенергия

Тогава с каква зависимост от внос на електроенергия, най-вече от Турция, ни плашат БСП и ВМРО?

Между впрочем Турция дълго време внасяше евтина електроенергия от България, но това не я направи зависима. Нещо повече – през този период, при потребление 2 530 kWh/на жител срещу 4 722 kWh/на жител за България, Турция реализира значителен икономически напредък.

Електроенергия внасят Италия, Унгария, Гърция и други страни, като използват възможностите на пазара, където се търгуват оперативни излишъци на цени, много по-ниски от тази на новоизгражданите мощности. Това са цени около два пъти по-ниски от прогнозните за АЕЦ „Белене”. На либерализиран пазар „Белене” може да работи само на загуба. Всички рискове от тази втора централа остават за сметка на потомците на сега-невежите български граждани.

Сега електроенергията от АЕЦ „Козлодуй” е най-евтина, но от АЕЦ „Белене” би била много по-скъпа, даже по-скъпа от възобновяемите източници – над 10 евроцента за киловатчас. Пресметнаха я няколко независими институции. Дори HSBC, които имаха интерес проектът да се окаже печеливш, не можеха да си позволят да назоват различна от пресметната от нас цена.

С АЕЦ „Белене” цената на електроенергията няма да се намали, а напротив, ще се увеличи значително. Според HSBC, нас и Института за енергиен мениджмънт – почти два пъти. Тогава при един въображаем недостиг ще бъде по-евтино да се внася електроенергия.

След като не е необходима за вътрешното електропотребление, АЕЦ „Белене” ще работи изключително за износ на електроенергия. Но електропроизводството от ТЕЦ и АЕЦ е мръсно и рисково производство. Да се изграждат такива електроцентрали, предназначени само за износ на електроенергия, е недалновидно, даже престъпно.  Освен това става дума и за чиста глупост: електроенергията от „Белене” или някаква нова ядрена централа ще може да се продава само на цени около 2,3 пъти под себестойността в продължение на поне 10 години, т.е. българските потребители и данъкоплатци ще субсидират печалбите на фирмите-износителки.

След като до 2025 г. има достатъчно добра перспектива за износ при никаква заплаха за местното потребление, защо продължават да се разпространяват такива безумни аргументи „за” строителството на АЕЦ „Белене”? 

Отговорът е този въпрос е очевиден:

  • Защото е по-добре за изнасяш повече, обобществявайки разходите и рисковете чрез политиката на правителството по изграждане на ненужни енергийни мастодонти и
  • Защото само планирането им открива добра перспектива за държавни поръчки и поддържане на енергийната зависимост от Русия.

Налице е класически замисъл за обобществяване на разходите и приватизация на печалбите.

 

Стопанска ефективност?

Обикновено се изнасят оперативните излишъци, а България ще разполага с такива за дълъг период от време. Освен това производството на електроенергия създава малка добавена стойност, т.е. голямата печалба е за доставчика на горивото, а не за този, който го преработва.

Твърди се, че спирането на проекта лишава България от милиарди приходи. Но не приходите, а печалбата определя ефективността на инвестициите – по-големи от 10 милиарда евро.

Нека направим простата сметка, при условие, че е намерен т. нар. „стратегически” инвеститор на 75% в АЕЦ „Белене” (ако случайно българските граждани са толкова глупави, че позволят проектът да продължи).

Показател

Стойност

Забележка

Годишно производство при из­ползваемост 8 000 h годишно на 2 150 MW (бруто)

17,2 TWh годишно

 

Собствени нужди 4,9%

0,842 TWh годишно

 

Годишно производство (нето)

16,36 TWh годишно

Ако се намери пазар, тя ще се конкурира с оперативните излишъци на страната от около 10 TWh

Себестойност на шините на електроцентралата

60 € / 1 000 kWh

Очаква се над 100 € / 1 000 kWh. На тази цена едва ли ще се намери пазар

Производствена продукция

981,6 млн. € годишно

 

75% за стратегическия инвеститор

736,2 млн. € годишно

Приходи на „Стратегическия инвеститор”

Възвращаемост 10%

73,62 млн. € годишно

Печалба на „Стратегическия инвеститор”

10% данък печалба

7,362 млн. € годишно

За бюджета на страната

25% на НЕК или друга държавна структура

245,4 млн. € годишно

Приходи на НЕК

Възвращаемост 10%

24,54 млн. € годишно

Печалба на НЕК

Всичко печалба за страната

31,90 млн. € годишно

„Страната” е много общо понятие, но не е тук мястото да се конкретизира.

 

Тази сметка е отново за „ядрения остров”, без системните връзки, заместващи и компенсиращи мощности и депа за отпадъци. „Страната” може и да печели 64 милиона лева на година, но правителството харчи повече само за един ден. През 2012 г. данъкоплатците в България финансират бюджета с 68 милиона лева на ден.

 Къде са тогава „златните яйца” от проекта „Белене”?

Те остават в кошницата на доставчика на централата, доставчика на горивото (внесено без мито) и в кошничките на всички, които се въртят около тях. Останалите ще затъват в блатото на неефективната и неконкурентна икономика.

Твърдението, че „руснаците” няма да се съгласят с удължаване на срока на работа на АЕЦ „Козлодуй” е част от репертоара за сплашване, защото едва ли те ще рискуват престижа, приходите и бизнес интересите си от работата на централата още поне 20 години.

 

Анализи и политика

През 2007 г. екип на БАН разработи икономически доклад за тогавашния президент с извода, че доизграждането на АЕЦ „Белене” не се налага в обозримото бъдеще. Той каза, че това било „интелектуална закачка” и тръгна да договаря „големия шлем”. Сега май се задава по-малък голям шлем. Невежеството на избирателите е благодатна почва за такива идеи.

Трябва да се прави следното:

  • Инвентаризация на мощностите;
  • Нов реалистичен енергиен баланс;
  • Да се отвори пътят за частни инвестиции в осъвременяването на действащите въглищни ТЕЦ, инвестиции в централи с местен ресурс, включително нова 500-700 MW централа в Марица-Изток и осъвременяване на водните централи;
  • Отмяна на мораториума за проучване на находища за шистов газ; преосмисляне на сегашния приоритет, отдаден на паро-газовите централи с доставки от Газпром;
  • Разнообразяване на доставките на газ (за целта е подходящо да се изучи опита на Грузия);
  • Закриване на БЕХ (създаден заради „Белене”);
  • Либерализация на електропреносната мрежа и пазара.

Иначе АЕЦ „Белене” е поредното доказателство, че и невежеството на избирателите, и наглостта на техните избраници да го използват имат много висока обществена цена.

 


[1] Авторът представя актуализирано становище на ИПИ.  Неактуализиран вариант е публикуван във в-к „Труд” на 27 април т.г.

[2] Виж становището на ИПИ по въпроса от 28 март 2011 г. „Какво да се прави с проекта АЕЦ „Белене” (http://ime.bg/bg/articles/izsledvane-na-ipi-kakvo-da-se-pravi-s-proekta-aec-belene-28-mart-2011/