Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Макропрогнози от Брюксел

Автор: Методи В. Методиев / 06.11.2009
Оцени тази статия:
 

Преди няколко дни Европейската комисия публикува доклад, анализиращ развитието на европейската икономика като цяло и икономиките на отделните страни-членки. Прогнозата на Брюксел е, че икономиката на ЕС ще излезе от рецесията през втората половина на тази година, въпреки че за 2009 г. все още се предвижда спад на БВП с около 4 %. Очаква се постепенно възстановяване, като се предвижда БВП да нарасне с 0.5-0.7 % през 2010 г. и с около 1.5 % през 2011 г. Основните фактори за растежа на ЕС са свързани с очакванията за положително развитие на световната конюнктура по отношение на стабилизирането на публичните финанси и появяващите се положителни сигнали от страна на капиталовите пазари.

Интересни са и основните макроикономически индикатори от гледна точка на три основни институции, имащи отношение по изготвяне на официални прогнози за България.

Министерството на финансите прогнозира, че икономиката на България ще излезе от негативната спирала през 2011 г.

Макромоделите на БНБ показват, че България ще успее да възстанови положителния растеж още през 2010 г., а през 2011 г. се очаква той да достигне до 4.9%.

В доклада си ЕК очаква свиване на икономиката с малко по-малко от 6% за 2009, като реалният БВП на страната се очаква да бъде отрицателен, в размер на -1.1%, и през 2010 г., а през 2011 страната ще отбележи растеж от  3.1%.

По отношение на инфлацията, прогнозите и на трите институции са относително близки. Единствено БНБ дава доста ниска ( спрямо останалите две институции) прогноза за нивото на инфлацията през 2011 г., в размер на 1.9%. След рекордно ниските нива на инфлация (дори и месеци с дефлация) през 2009 г. сега се наблюдава покачване на прогнозната инфлация. Това може да се разглежда от гледна точка на тенденциите за преминаване през най-трудните периоди за икономиката и относително стабилизиране на икономическата активност, както вътре в страната, така и между търговските партньори.

Прогнозният темп на растеж на заетостта през следващите две години (2009 и 2010) е отрицателен в прогнозите и на трите институции. Едва през 2011 г. ще се възстановят положителните нива на заетост в икономиката, което следва логиката на развитие на цялостния икономически цикъл. Най-засегнатите сектори са тези, които  с най-трудоемки -  строителството и селското стопанството.

За разлика от огромните нива, до които стигна дефицитът по текущата сметка на платежния баланс - от порядъка на около 25% от БВП, очакванията на МФ за 2009 г. са той да се свие до около -11% от БВП на страната, през 2010 г. -8.0%, а през 2011 г. да достигне до -7.6%. От друга страна, БНБ и ЕК прогнозират свиване на дефицита по текущата сметка на страната с относително по-малки стойности. Въпреки тези разлики, основна причина за рязкото спадане на дефицита е структурна (автоматична) адаптация на българската икономика спрямо появилите се външни шокове.  Подобряването или влошаването на баланса по текущата сметка зависи от много фактори, като:  общо развитие на световната икономика, ниво на поток на ПЧИ, нива на спестяване, конкурентноспособност, движение на международните цени на търгуеми стоки и други конюнктурни зависимости.  По отношение на  чуждите инвестиции, и МФ и БНБ дават много сходни прогнози, като увеличението им зависи от процеса на съживяване на световната икономика и естествено от условията за правене на бизнес в страната. От тази гледна точка е особено важно българските власти да насочат внимание върху рязкото подобряване в условията и предпоставките за правене на бизнес в България.

Според МФ 2009 г. има шанс да завърши с балансиран бюджет, което не е невъзможно като усилие, но пред практическата му реализация  има съмнения. Правителството показва положително политическо говорене за постигане на реформи в приходната и разходната част на бюджета, но въпросът е дали ще успее да реализира идеите си на практика. Прогнозата на ЕК за дефицит в размер на  около -0.7% за 2009 и около -1.2% за 2010 се базират на допускането, че положителният ефект на политиките, насочени към приходната част на бюджета може да не бъдат толкова успешни, колкото допуска МФ,  тоест Брюксел поставя уговорката, че тези прогнози са базирани при допускането, че тези политики не довеждат до съществена промяна.

Ако може да се обобщи, въпросът е до къде свършват приказките и къде започват действията, и в крайна сметка колко точни са били предварителните допускания за съставяне на макрорамка и бюджетни параметри.

Таблица: Избрани основни макроикономически индикатори 

Показател (% от БВП)

2 009*

2 010*

2 011*

БВП %

   

според МФ

-6.3

-2.0

3.8

според БНБ

-4.2

0.5

4.9

според ЕК

-5.9

-1.1

3.1

Инфлация %

   

според МФ

2.3

2.2

3.5

според БНБ

2.4

1.9

1.9

според ЕК

2.4

2.3

2.9

Заетост, темп на растеж %

   

според МФ

-4.9

-2.5

N/A

според БНБ

-2.1

-1.9

2.2

според ЕК

-2.0

-1.3

0.8

Текуща сметка %

   

според МФ

-11.0

-8.0

-7.6

според БНБ

-11.5

-9.2

-8.2

според ЕК

-13.7

-9.8

-7.9

Преки чуждестранни инвестиции %

   

според МФ

9.2

10.2

9.6

според БНБ

9.9

9.8

9.9

според ЕК

N/A

N/A

N/A

Бюджетно салдо %

   

според МФ

0.0

-0.7

-0.4

според БНБ

-0.9

0.0

0.1

според ЕК

-0.7

-1.2

-0.5

Източник: Доклад по проектобюджет 2010 на Република България, Проект на решение за бюджетна прогноза 2010-2012, БНБ (презентация на Иван Искров),  Есенна прогноза на ЕК за развитие на икономиката на ЕС за периода 2009-2011 г.

* данните са прогнозни