Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Лъжци… по буквата на закона

Автор: Петър Ганев / 12.09.2008
Оцени тази статия:

Тази седмица бяха договорени минималните осигурителни прагове за 2009 г., като средният минимален осигурителен доход ще достигне 370 лв., при 292 лв. за 2008 г. Тази новина е от изключителна важност за голяма част от работодателите (и самите заети) в страната, които отново ще намерят така нужната им... „отправна точка". Какво всъщност е това?

В България, по отношение на плащане на данъци и осигуровки, се лъже поголовно! Това е факт, който едва ли някой ще посмее да оспори. Броят на осигурените лица с вноски е около 2,5 милиона, като според в-к Капитал от работещите на трудов договор, над 1 милион се осигуряват на минимума! Повече от ясно е, че огромната част от тези хора получават по-високи доходи, които просто остават скрити за държавата. Защо се случва така и какво определя „размера" на лъжата?

Хиляди пъти сме казвали, че основната причина се крие във високата осигурителна тежест и в нежеланието на хората да се разделят с такава голяма част от дохода си. Въпреки това, веднъж вземайки решението да не се заплащат осигуровки според реалните доходи - тоест да се послъгва, следва да се определи и размерът на послъгването. Има хора, които решават въпроса генерално - тоест официално не работят и не заплащат никакви осигуровки. Нека обаче се концентрираме върху останалите (по-голямата част), които не мамят генерално (работят официално), а послъгват единствено в стойностите. Нека вземем един пример (в който да кажем няма минимални прагове):

Управителят на малка фирма - примерно с 10-15 заети, решава да не осигурява работниците си на реалното им възнаграждение. Фирмата е сериозна и въобще не може да става дума за наемане на хора на сиво (неофициално с пари изцяло под масата), желанието на управителя е просто да послъже в стойностите и да спести някой лев. Казано по-просто, управителят не е тотален измамник, просто се прави на разсеян и леко послъгва. Приемаме и че работниците отчитат реалностите в страната и не тръгват да си търсят правата, а са доволни от това положение на нещата. Как обаче управителят ще определи на колко да осигурява, тоест размера на лъжата?

Отговорът е сравнително лесен - управителят ще излъже до степен, при която няма да си навлече проблеми (и на себе си, и на фирмата). Това е и причината да не наема неофициално - тогава вероятността от поява на неприятности е сравнително висока, а и е лошо за имиджа на фирмата. Така че, ако примерно дава на своите работници по 1000 лв. заплата, управителят трябва да реши каква част от тези пари да скрие. Дали ще реши да осигурява работниците си на... 5 лева? Едва ли - това е прекалено нагла лъжа, ако ще е така, по-добре направо да ги наеме неофициално. Тоест, търсим „прага на наглост" (или „праг на търпимост") - когато вече и подчинени, и партньори/конкуренти, и медии, и държава ще се намесят (реагират) под една или друга форма.

Е, колко е този „праг на наглост"? С колко ви лъжат (все някога се случва) в магазините или в заведенията? При сметка от 20 лева, някой да ви е носил сметка от 100 лв. и това да се случва всеки път? Тези послъгвания, за които говорим, обикновено са в рамките на 10-20 % - разбира се, тук не стъпвам на някакви изчисления, а изцяло да предположения и ако щете - собствен опит. Рядко хората лъжат в пъти! Това означава, че при реална заплата на работник от 1000 лв., управителят едва ли ще реши да осигурява на по-малко от 500 лв. (сигурно на доста повече), ако не иска неприятности. Особено по отношение на държавата, управителят няма как да знае къде точно е този „праг на търпимост", при които ще бъде подгонен от данъчните. Да излъже два пъти в стойностите си звучи сериозно и може да се очаква известна „нетърпимост" от страна на съответните органи.

Какво обаче се случва, ако управителят знае точно колко е „прагът на търпимост"? Какво се случва, ако държавата излезе с официално решение, че за тази професия има минимален праг - тоест за държавните органи е нормално този човек на тази позиция да получава тази заплата? „Да, това е минимумът, но все пак приемаме, че е нормално". Ето ви един нагледен „праг на търпимост" и това, което се случва, е, че всички (които са склонни да послъгват) започват да осигуряват точно на прага - независимо дали лъжат със стотинки или с хиляди левове. Така е и в България - над 1 милион заети са осигурявани точно на минимума.

Напрактика, можем да дефинираме два вида минимуми - държавен праг и „праг на търпимост" според оценките на отделния човек. При наличието на държавен праг - 1) ако личния праг е по-висок от държавния, то тези, които са склонни да послъгват, осигуряват на държавния; 2) ако личния праг е по-нисък от държавния, то е много вероятно послъгването да премине в генерална измама и неофициално наемане. Всички дефекти се крият в наличието на държавен праг, не в неговия размер.

Точно наличието на минимални осигурителни прагове дава отправната точна за тези, които крият доходите си. Управителите знаят, че държавата приема подобни доходи като нормални, което автоматично им прави задачата лесна. Колкото по-нисък е прагът, толкова по-добре за тях. Огромна част от хората реално получават в пъти по-големи заплати. От друга страна, ако повишим минималните прагове до реалните нива на заплатите, това ще има съвсем катастрофални последици - определено по-висока безработица и много хора съвсем на сивия пазар. Единственото решение е такъв праг просто да няма - тогава управителите ще бъдат поставени под напрежение, не знаейки къде е „прагът на търпимост". Какво ще се случи тогава едва ли скоро ще разберем, но би било крайно смущаващо за доста по-социални икономисти, ако резултатът е осигуряване на по-високи нива.