Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Лобизъм и застъпничество

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

Внесеният в края на миналия месец проект за регламентиране на лобистката дейност поднови тази седмица дискусиите около смисъла и ограниченията на лобизма. До момента изготвените проекти са два, проект на Закон за лобирането по поръчка на Илия Петров и проект на Закон за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност, внесен от Борислав Цеков и група народни представители.

Няколко са основните проблеми в представените за разглеждане проекти:

Възможни са по-добри решения, но анализът на слабите места и в двата проекта показва по-обща липса на разбиране за механизмите на сътрудничество, договаряне и публичен контрол в обществото. Едното от слабите места е липсата на определение на "лобистка цел", явно определение в законопроекта. Различни са дефинициите на лобистка дейност. Проектът 'Цеков и група' включва разпоредба, според която дейността на представителните синдикални организации и такива на работодателите по въпросите на трудовото и осигурително право и 'жизненото равнище' не се смята за лобистка дейност. Редица текстове и от двата проекта обаче имат скрито определение на 'лобистка цел'. Скритото определение в момента е "промяна в закона и регламент, който обслужва определен интерес в обществото". Няма ясно разграничени между лобистка дейност и застъпничество в обществена полза.

Сред възможните дефиниции на лобистка дейност, представени и на публична дискусия в началото на миналата година, е, че лобист е този, който получава възнаграждение, за да работи в нечий интерес. Не може да отричаме правото на когото и да било да осъществява лобиране, когато той желае или смята, че може да го прави. Ако няма кой да желае да му плаща, ако няма клиентела, ако няма избиратели, които искат да застанат зад него и да му осигуряват възнаграждение за това, то значи, че всъщност той или тя не са лобисти или това не е лобистка организация.

Сред слабите неща в проектите е връзката 'разходи-ползи' за лобисти и лобирани, от което зависи и доколко новите правила ще проработят. Без съмнение, те могат да направят по-прозрачни интересите, които се застъпват с едни или други актове на правителството и народното представителство. 'Излизането на светло' обаче си има цена, както за тези, които лобират, така и за тези, пред които лобират. Подобен закон би бил полезен за самите политици, тъй като те, спазвайки го, биха могли да отстранят каквито и да било съмнения, които по един или друг начин съществуват по отношение на който и да е от тях. От друга страна обаче, публичността ще им наложи разходи; проектът 'Цеков и група' предвижда 'задължение (за длъжностни лица) за уведомяване' за лобисти, които не са се обявили за такива, но по занятие го правят.

Както се посочва в разни анализи на сивата икономика, всички нерегламентирани дейности си приличат: предприемачите, които прибягват към тях, вярват, че предимствата на нерегламентираните дейности са повече от недостатъците им (разходите, свързани с тях). Това важи и за лобистката дейност: при високи разходи за публичност на намеренията и усилията лобистите няма да имат желание да се разкрият гласно. Особено, ако ползите от това са неясни. Това е случая и с двата проекта.

Другото нещо, което е много важно, е кой държи регистъра. В проекта, поръчан от Илия Петров, това е функция на Сметната палата. Както вече сме коментирали, могат да се приемат различни възможности за уреждане на този въпрос. Вероятните мотиви 'за' Сметната палата са, че по един или друг начин чрез промяна на закон или регламент в защита на частен интерес се преразпределят обществени блага. В същото време обаче Сметната палата е пренатоварена с достатъчно функции както по обществените поръчки, така и по контрола на бюджетните средства, плюс един регистър, който се държи там, плюс още един допълнителен регистър - това води до размиване на статута, образа и функциите на Сметната палата.

Коментираните проблеми могат да бъдат решени при следните условия:

Първото условие е решаването на проблема за финансиране на демокрацията, на политическите партии в България. Има прости решения по този проблем, но те се избягват вече десет години.

Второто условие за действието на такъв регламент, за успешното действие, е последователното прокарване на принципа на публичност за цялата информация, която се отнася за състезателите за обществена длъжност или за изборна длъжност.

И третото, което е много важно, необходима е публичност за намеренията на правителството, включително достъп и предварителна оценка на проектозаконодателството и проекторегламентите на правителството. Тук може да отнесем и поддържането на записи от публични обсъждания, разгласени позиции, дискусии и срещи при изготвянето на оценката, които да позволят при бъдещи промени в решения на управляващите и законодателите да се проследят отговорните за допуснати грешки.

Ако тези неща не станат, отделното съществуване на Закона за лобирането няма да бъде ефективно и сегашната система на финансиране на политиката в България ще запази своите недостатъци.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!