Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Лицензите в строителството или как се правят вредни закони

16.12.2006
Оцени тази статия:
Всичко започна от един проектозакон за условията и реда за регистрация на физически и юридически лица, извършващи строителство, който даваше регулативни права на една от организациите в бранша като по този начин водеше до свръхрегулиране и монополизиране на строителството. Седмица по-късно проектът беше променен, така че вече не даваше монопол на съществуваща организация, а създаваше нова камара, която получаваше монополни регулативни права.

След много критики срещу всеки от двата варианта на проектозакона, Министерството на регионалното развитие и благоустройството реши да състави работна група по законопроекта, в която влизат браншовите организации в строителството. Тази работна група представи “консенсусно” становище, в което единствената промяна е свързана с това как тези организации да разделят помежду си властта в новата организация, която ще получи права да ограничава конкуренцията в сектора.

Изглежда, експертите в Министерството на регионалното развитие са на мнение, че строителството съществува само по себе си и независимо от околния свят. Само така можем да си обясним, че в създадената работна група по законопроекта са включени само и единствено браншови организации от строителството. На практика, от работната група не се иска да представи становище кой е най-добрият вариант на подобен закон, тя е създадена просто за да се раздели произтичащата от проектозакона власт. ( Създаването на работна група само от строителния бранш, която да редактира проектозакона, е все едно да се създаде работна група от затворници, които да напишат закона за затворите без да се попитат дори информативно останалите граждани в страната какво мислят по въпроса. )

Смисълът на писането на закони, обаче, не е да се предоставя власт на една или друга група от хора, които да се възползват от привилегировано положение и в резултат да пречат на нормалното развитие на отрасъла. Закони, с които държавата се намесва в съществуващи обществени отношения, се приемат с цел да премахнат съществуващ проблем /ако има такъв/ като при това не трябва да създават нов проблем. За да е сигурно, че законите отговарят на това изискване, в развитите страни съществува изискване на извършване на анализ на ползите и разходите от предложените законопроекти. Ето какво се включва обикновено в оценката на разходите и ползите:

  1. Какъв е проблемът, който се решава със закона – МРРБ не си е направило труда да отговори на този въпрос

  2. Има ли пазарен провал, който да налага държавна намеса – ако няма пазарен провал, държавната намеса не може да помогне, а само ще попречи ; отново МРРБ не са опитали да отговорят на този въпрос

  3. Какви са възможните алтернативни решения на проблема, включително ненамеса от страна на държавата – МРРБ няма такъв преглед на алтернативи, които да се изследват

  4. Съществува ли чужд опит по въпроса и какво показва той – МРРБ не е представило такава информация

  5. Какви са разходите, които произтичат от закона, включително разходи на частния сектор, административни разходи, загуба на потребителски излишък и излишък за производителите заради промени в цените, породени неудобства, загуба на време, бариери за навлизане и ограничаване на конкуренцията – никой не си е дал труда да помисли по въпроса

  6. Какви са ползите от предлаганата промяна – дори това не е обяснено от МРРБ

  7. Преразпределителни ефекти – кой губи, кой печели

И това не е всичко – подготвеното изследване на ползите и разходите задължително трябва да се публикува, а законопроектът да се съгласува с всички, които се считат засегнати от него. Техните мнения, както и мненията на всеки, който отдели време да прочете проектозакона и оценката му, трябва задължително да се вземат под внимание и да се отразят. Едва след изпълнението на всички тези процедури и само и единствено ако оценката на разходите и ползите покаже нетен положителен резултат се пристъпва към внасяне на проектозакона в правителството и парламента.

Всеки може да прецени, че предложеният проектозакон за условията и реда за регистрация на физически и юридически лица, извършващи строителство, не е минал през гореописаните процедури, нито му е направена оценка на ползите и разходите. В допълнение, заниманията на автора на тази статия с проектозакона му дават много силни причини да твърди, че нетната оценка на ползите и разходите е отрицателна /за повече виж тук http://www.ime.bg/pr_bg/259-4.htm. Изводът е един - проектозаконът не трябва да се приема.