Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Лицемерието на демократите спрямо богатите*

Автор: Ричард Ран ** / 31.08.2012
Оцени тази статия:

Знаете ли, че президентът Обама е отговорен за повече закрити работни места в САЩ, от който и да е друг човек? Знаете ли, че според Ню Йорк Таймс сенатор Джон Кери и съпругата му са около четири пъти по-богати от Мит и Ан Ромни, но са плащали по-ниски данъци от семейство Ромни през 2003-та, годината преди Кери да се кандидатира за президент? Знаете ли как да намалите данъците си? Четете нататък и ще разберете.

Г-н Ромни често е обвиняван от медиите за това че е платил само 14% от дохода си като данъци и че има пари в сметки в Швейцария и Кайманите, въпреки че си е платил всички данъци върху лихвите и дивидентите, дължими в САЩ. Странно е, че преди осем години, когато значително по-заможният Джон Кери и съпругата му плащат дори по-ниски данъци върху дохода си и също разполагат с банкови сметки в различни страни, те са подкрепяни от същите хора, които днес критикуват Ромни. Забележка: госпожа Кери наследява парите си, а господин Ромни спечелва своите, изграждайки успешни бизнеси.

Богатите хора обикновено наемат консултанти при управление на финансите си. Президентите и кандидатите за президенти, сред които са г-н Ромни и г-н Обама, държат парите си във фондове, в които нямат достъп до информация, която да доведе до конфликт на интереси. Използвайки услугите на финансов мениджър, хората разчитат той да осигури възможно най-висока печалба след данъци за нивото на поет от тях риск. Диверсификацията, в различни държави или в различни финансови инструменти, се счита за благоразумен ход при управлението на пари.

Противниците на г-н Ромни питат защо на някой би му била нужна банкова сметка в Швейцария (разбира се, изключвайки богатите демократи, които имат такива). Три причини веднага ми идват на ума – сигурност, по-висока възвращаемост и по-добро обслужване. По времето, когато г-н Обама встъпваше на длъжност швейцарският франк в доларово изражение беше с 20% по-евтин от днес, а десет години по-рано – почти 50% по-евтин. Някои от швейцарските банки са с 200-та годишна история и са управлявани благоразумно защото собствениците носят част от риска(за разлика от банките в САЩ). За съжаление, новите регулации на националната данъчна служба лишават обикновения американец от възможността да се предпазят от рисковете на лошата икономическа политика вкъщи като ги прехвърли в сметка отвъд граница. Някои закони като този за данъчното облагане на чуждестранните сметки до такава степен оскъпяват и усложняват процеса, че някои чужди институции все по-често отказват да създават сметки на името на американски граждани. (Забележка: Сенатор Карл Левин е основният поддръжник на тези вредни и потиснически регулации. Той изисква финансова прозрачност от всички други, но сам е един от сенаторите, които отказват да представят публично данъчните си декларации). В усилието си да заклейми г-н Ромни, кампанията на Обама до такава степен напада Швейцария, че предизвика недоволството на швейцарското правителство.

Миналата седмица медийната група „Гоукър”  нападна г-н Ромни с „разкрития”, че някои от фондовете, в които той притежава дял, са регистрирани на Каймановите острови и че те на свой ред са инвестирали в компании занимаващи се с хазарт и други подобни неприлични дейности. В последствие стана ясно, че същата медийна група е регистрирана на Кайманите. Поради регулаторната си ефективност, а не поради избягване на данъци, Каймановите острови са територията с най-много регистрирани фондове, което означава, че ако инвестирате във взаимни фондове, шансът някой от тях да е регистриран там е доста голям. Предполагам, че най-вероятно повечето медии в САЩ имат филиал или поделение, регистрирано на Кайманите, включително и MSNBC. Очаквам също и че повечето хора като г-н Обама и г-н Ромни не са наясно в какви компании и дейности инвестират техните фондове.

Най-високият корпоративен данък в света (35%) поставя американските компании в неравностойно положение спрямо страните с по-нисък данък (например Канада с 15%, Ирландия с 12% и България с 10%). За да останат конкурентоспособни, някои компании изнасят част от дейността си зад граница. В случай, че те искат да върнат печалбите си в САЩ, държавата ги облага с пълната ставка. Това означава, че г-н Обама и останалите, които не позволят компаниите да връщат печалбите си в САЩ при тези по-ниски ставки, подтикват фирмите да инвестират парите си зад граница и да създават работни места извън САЩ. Г-н Левин и други некомпетентни икономисти искат да въведат глоба за компании, които не връщат печалбата си в САЩ. Подобни рестрикции единствено ще  принудят фирмите да изместят централните си офиси в чужбина. Правилното решение е корпоративният данък да бъде намален.

Много хора намаляват данъците си като даряват големи суми, както прави г-н Ромни, или като инвестират в освободени от данъци държавни или общински книжа, въпреки че те осигуряват по-ниска доходност в сравнение с много облагаеми инвестиции. Ако се вгледате внимателно в хората, които атакуват „богатите” за това, че не плащат достатъчно високи данъци и имат пари извън САЩ, то трябва да намерите хора, които са икономически неграмотни невежи, лицемери или просто говорят наизуст.  

Поправка: Статията посочва, че сенатор Карл Левин, демократ, „отказва да представи публично данъчните си декларации”. Напротив, данъчните декларации на сенаторът за последните 10 години са публикувани на неговият официален сайт на адрес www.levin.senate.gov/about.

*Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" на 27 август, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Михаил Михайлов – стажант в ИПИ.  

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.