Либерализацията е печеливша стратегия за енергийния сектор
Добрата новина от Брюксел е, че Европейската комисия е взела решение да отвори и либерализира сектора на пощенските услуги от 2009 г. Постигането на единен европейски пощенски пазар ще мине през премахване на монопола на държавните предприятия в така наречения резервиран сегмент на пощенските услуги. Това означава, че за предоставянето на пощенски услуги ще могат да се конкурират на равни начала всички оператори, независимо от формата на собственост.
Новината е добра за всички. Защото либерализацията на пазара означава отпадане на монопола на държавата, което е необходима предпоставка за въвеждане на конкуренция в сектора. За нас, клиентите, конкуренцията означава, че качеството на предлаганата услуга ще се подобри и цените ще отговарят в по-голяма степен на предлаганите продукти.
Куриерските фирми, които са алтернативните оператори на пощенски услуги, също ще спечелят от либерализацията. Защото ще могат да разширят набора от услуги, които предлагат и до "забранения" в момента сегмент на писма до 150 гр. (до 50 гр. от 2007 г.). Чрез субсидиите, които се дават на държавния монополист и правото му да не плаща лицензионни такси, се дискриминират частните фирми, като се поставят в неконкурентна среда. Но държавните помощи идват не от другаде, а от данъкоплатците, които са принудени да плащат за услуга, от която голяма част са се отказали или не са доволни. Колкото повече се увеличават помощите, толкова по-неефективно е управлението на сектора. Причината е тривиална – мениджърите нямат стимули да развиват предприятието, да внедряват технологии, защото от една страна държавата им гарантира запазен сегмент от пазара, а от друга – субсидиите покриват загубите. Собствеността не е частна и управителите нямат стимули да увеличават икономическата стойност на активите.
Еврокомисарят по вътрешния пазар Чарли Маккрииви описва необходимостта от либерализацията по следния начин: "Чрез пълното отваряне на пазара през 2009 г. ние очакваме повече иновации, по-добро качество на услугите и по-голяма ефективност на изразходваните разходи. Без всичко това европейските пощенски пазари няма да могат да се справят с предизвикателствата, които им поставя революцията на комуникационните технологии. Пазарът играе решаваща роля за дългосрочното и устойчиво развитие на сектора и осигуряване на стабилна заетост".
Състояние на пощенските услуги в България
Когато ползвате услугите на "Български пощи", не може да не се почувствате сякаш сте се върнали няколко години назад във времето, дори десетилетия. В пощенските станции, освен че са крайно неприветливи и създават асоциацията за соц-действителност, писмата и колетите се обработват по примитивен за 21 век начин, новите технологии като компютърните бази данни и софтуерни продукти не се използват в пълна степен, което прави работата трудоемка, неефективна, с големи разходи. Липсата на достатъчно силна лична ангажираност в управлението създава предпоставки за пилеене на ресурси и допълнително демотивира персонала.
Законът за пощенските услуги е изменен за последен път през месец май 2006 г. Към член 2 от закона, в който се изброяват задачите на нормативния акт, е допълнена и следната цел: "либерализиране на пощенските услуги, създаване на свободен пощенски пазар и лоялна конкуренция". Минаха години, докато този текст се появи, а навярно ще мине още доста време, докато текстът се превърне в практика. В края на 2005 г., когато изтичаше срокът на държавния монопол на "Български пощи" по закон, той беше удължен до 31 декември 2008 г., по силата на който държавното предприятие получава привилегията да бъде единствен оператор в резервирания за него сектор от пощенските услуги – вътрешни и международни пратки до 150 гр.. От 2007 г. прагът пада до 50 гр., съгласно директивата на ЕС.
През 2005 г. "Български пощи" ЕАД получава близо 1 млн. лв. субсидия от държавния бюджет, като компенсация за дефицита от предоставянето на универсална услуга. В доклада за държавните помощи на Министерство на финансите за 2005 г. е записано, че тенденцията е към пълното преустановяване на субсидирането на "Български пощи" ЕАД. За съжаление идеята за модернизация и преструктуриране на отрасъла беше обявена още през 2000 г., но в края на 2006 г. подпомагането на губещото предприятие остава факт.
Тенденциите в сектора са към обръщане на потребителите към телекомуникационните и информационни средства за комуникация. Следователно е необходимо да се търсят начини за повишаване на качеството на услугите, въвеждане на нови продукти, внедряване на технологиите. Обемът на пазара на пощенски услуги в страната през 2005 г. е 125 млн. лв., като се отчита растеж от 24% спрямо предходната година. Увеличението на приходите се дължи на ускорения растеж на обема на предлаганите неуниверсални пощенски услуги (услугите на куриерски фирми), докато трафикът на традиционната пощенска услуга намалява с 8% спрямо предходната 2004 година. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) от своя страна отчита намаляване на ефективността на работата на "Български пощи" през 2005 г. спрямо 2004 г., тъй като разходите нарастват с по-бързи темпове от приходите от предоставянето на универсална услуга. Към края на 2005 г. на алтернативния сегмент от пазара са регистрирани 51 куриерски фирми, като съществува силна конкуренция между тях.
Следващата важна стъпка е приватизацията
Има ли икономическа логика зад идеята държавата да предлага пощенски услуги? Отговорът е – не. За да бъде предоставено правото на държавна компания да предлага дадена услуга трябва да има обоснована причина за това, т.е. да е налице пазарен провал, което значи, че частните компании, които оперират в условията на свободна конкуренция, не могат да се справят с предлагането на услугата или биха били по-неефективни от държавата.
На 24 февруари 2006 г. министърът на външните работи Ивайло Калфин на 87-мото пленарно заседание заявява, че "Български пощи не лежи на монопола си, защото голямата част от приходите са от либерализирания сектор." Действително, 43% от приходите на дружеството през 2004 г. са от предоставяне на универсална услуга, 6% от неуниверсална услуга и 51% от търговски дейности. Но този факт не е в подкрепа на запазване на монопола на "Български пощи", а точно обратното – ясно е, че потребителите се оттеглят от предлаганата универсална услуга, а неуниверсалните услуги, които носят допълнително добавена стойност според дефиницията им в нормативната уредба, се предлагат ефективно на свободния пазар. Частните кoмпании и предприемачи своевременно отговарят на търсенето и създават нови продукти, които задоволяват в най-пълна степен на потребностите на пазара. Не е необходимо държавата да се намесва на пазара чрез управляваното от нея предприятие "Български пощи" и по този начин да изземва функциите на частния сектор.
Пак на същото заседание Ивайло Калфин продължава изказването си така: "По отношение на приватизацията на "Български пощи" – този въпрос все още не е на дневен ред на правителството. Нека не бъркаме либерализацията с приватизацията…. За приватизация има време да говорим в бъдеще." За съжаление заявката, която дава министърът, не е обнадеждаваща. Основният довод на управляващите е, че държавният монополист има изградена инфраструктура и опитите на частните компании да изградят тази инфраструктура ще оскъпи услугите. Тези изводи са подкрепени от изчисленията на КРС, според които стойността на услугите ще се увеличи, ако се пристъпи към приватизация на предприятието.
Въпреки че секторът на пощенските услуги традиционно се разглеждат като мрежова индустрия, той не носи характеристиките на естествен монополист. Това означава, че концентрирането на дейностите в една фирма не носи по-голяма икономическа ефективност от наличието на повече доставчици. Дублирането на инфраструктурата и мрежата на пощите не представлява проблем, тъй като част от инфраструктурата са транспортни средства и софтуерни програми, които са ликвидни активи и лесно могат да се препродават на пазара. Това означава, че началните разходи за изграждане на инфраструктура не са твърде големи и непреодолими за частните фирми, а напротив, именно новите технологии и методи на комуникация правят иновациите възможни и задължителни, за да бъдат обслужвани клиентите адекватно. Но иновациите се раждат под конкурентния натиск, а не при наличието на монопол, при който стимулите за повишаване на ефективността на разходите и отговаряне на потребителското търсене отсъстват в голяма степен.
Холандия, Белгия и Германия вече са приватизирали напълно или частично пощенските си услуги. И са спечелили. В момента в процес на приватизация са пощите в Япония, Словения, Италия, Австрия. Време е да го сторим и ние, а не да говорим в бъдеще време за това. Защото бъдещето се създава, а не се случва.
