КЗК отново в действие
Дали има някаква цикличност в действията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) – е, не би трябвало, тъй като нелоялната конкурнция, картелните споразумения и другите сфери от „по-тъмния" стопански живот, които комисията трябва да следи, едва ли имат установена динамика. Доколкото общо взето става въпрос за два пика на активност в рамките на настоящия мандат, то това може, разбира се, да се дължи и на отсъствие на оперативна или нормативна подготвеност през повечето време и концентрирани в два отрязъка усилия на принципа проба-грешка през останалото. При всички положения, действията на комисията не могат да бъдат определени като безспорни, както преди, така и сега.
Точно преди две години (юли – август 2006 г.) КЗК отново присъстваше в „горещите" новини на деня, а председателят й се радваше на нарастваща популярност. Основанието за това тогава бяха глоби, наложени на „некоректни" предприятия, предимно поради използване на непозволени от закона рекламни похвати като например наличието на твърде голямата разлика между цената на основния продукт, който се рекламира, и цената на някаква награда, която може да се спечели, включително и в случаите на провеждане на томбола. Може би за незапознатите със Закона за защита на конкуренцията, а и за онези, които са го предложили и изменяли, е наложително да се отбележи, че ако той се спазваше стриктно, то едва ли би останал рекламен спот или афиш, който да не бъде свален, съответно фирмата глобена. Това на свой ред тогава повдигаше поне няколко много важни въпроса: къде трябва да бъде границата, над която наградите попадат в категорията неприемливи за комисията, съответно има ли начин да се установят обективни критерии за тази граница (личното ми убеждение е, че това не може да се направи, защото такива критерии няма и не може да има); тъй като голяма част от компаниите по принцип предлагат промоционални награди с висока стойност, а санкционираните са винаги много по-малко, означава ли това, че комисията действа избирателно и целенасочено и може ли бъде използвана за упражняване на натиск върху неудобни конкуренти и в крайна сметка дали нейната работа приближава или отдалечава икономиката от прилагането на пазарни принципи и от по-голямата конкуренция.
Две години по-късно, КЗК вече е насочила фокуса си към преборване на картелните и всякакви други споразумения, които по някакъв начин би трябвало да завишават необосновано цените за крайните потребители. Така в полезрението на комисията за около два месеца попаднаха телекомуникационни оператори, производители на яйца и пилешко месо, български и чужди адвокати, хлебопроизводители, сладкари, инженери, млекопреработватели и т.н. Тоест, незнайно как, очевидно от началото на май тази година всички или почти всички професионални и производствени групи в страната са се разбрали за нивата на цените и са започнали да взимат повече, отколкото „би трябвало", а и отколкото потребителите биха искали да им платят. Последното не е по принцип изключено, но е възможно само тогава, когато държавата гарантира монополно или близко до него положение, фиксира цени или прехвърля правомощия за това, например на някоя браншова камара.
Със сигурност, силните стимули за действията на комисията в последно време могат да бъдат намерени в неочаквано нарасналата инфлация през предходната година, а и противоречивите очаквания за настоящата. Тъй като това обаче е по-скоро световна тенденция, означава ли, че всички производители и търговци са се картелирали? На второ място, би било уместно да се попита и да се потърси отговор защо комисията не се занимава със сектори като производство на енергия, електроснабдяване, топлоснабдяване, водоснабдяване, обществен транспорт и някои други, в които е всеизвестно отсъствието на каквато и да била конкуренция, регулиране на цените и други факти и правила, които е доказано, че са антипазарни, съответно противодействат на конкуренцията.
