Към управляващите: Не пропускайте шанса за реформа в пенсионната система

Министърът на финансите Пламен Орешарски има уникалния шанс да продължи решителните реформи в пенсионната система в България, след като през 2000 г. бяха въведени 3-те стълба (1) на пенсионната система. Уникален е, защото политическата обстановка го позволява. От икономическа гледна точка, разбира се, времето за реформи беше дошло отдавна, защото разходопокривният пенсионен модел (така нареченият pay – as – you – go ) е икономически неефективен и морално необоснован ( погледнете брой 2 42 на бюлетина и посетете http://ime-bg.org/pr_bg/social_security.html ). Редица политически анализатори и икономисти, основавайки се на опита на Латинска Америка и Източна Европа по пътя на реформиране на пенсионните им системи, стигат до извода, че за решителни реформи са нужни политическа воля и “благоприятни” условия в политическата среда. И те са налице. Накратно ще опишем предпоставките за реформа от политическа гледна точка и ситуацията, пред която са изправени управляващите:

1. За да има реформи е нужна политическа воля и силни фигури в правителството, убедени в необходимостта от реформите. Министър Орешарски е независим експерт, макар и в коалиционно правителство, водено от социалистическа партия. Неговият “експертен” статут би му позвол да легитимира дори и непопулярни мерки за социалистическо правителство пред колегите си министри, а те от своя страна – пред избирателите си. Опозиция от г-жа Масларова и от воденото от нея Министерство на труда и социалната политика се очаква, разбира се. Но именно нейните обещания за повишаване и ново индексиране на пенсиите и възможността за откупуване на пенсионен стаж биха могли да послужат като катализатор за пенсионна реформа, тъй като тези мерки допълнително натоварват фалиращата държавна осигурителна система и ще ускорят неизбежния й крах.

2. Отново опитът на страните в Латинска Америка показва, че решителни реформи се предприемат тогава, когато е налице криза или икономиката е застрашена от криза – била тя макроикономическа, фискална или заплашваща самата пенсионна система (2).За щастие не се очаква икономическа криза в българската икономика, породена от макроикономическа нестабилност или фискален дефицит, но това не се отнася за държавната пенсионна система. Управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) г-н Христосков даде недвусмислени сигнали тази седмица, като заяви, че НОИ и към момента има дефицит от 600 млн. лв и предложените социални мерки, съчетани с намаление на осигурителната тежест, ще окажат неблагориятно влияние върху бюджета на института. Намалението на осигурителната тежест с 5 или 6 на сто трябва да бъде съчетано и с реформиране на пенсионния модел на капиталов принцип, защото в противен случай държавата финансира все по-неефективната пенсионна система чрез приходи от данъци – т.е. отново чрез преразпределителни механизми, макар и не толкова директни и товарът върху гражданите остава. Имплицитният вътрешен дълг (3) също се увеличава драстично с течение на времето, което ще направи радикалните промени във всеки следващ по-късен етап по-трудни, защото реформата в пенсионната система трябва да бъде финансирана.

3. Според статистиката на Комисията по финансов надзор (КФН), излязла тази седмица, нетните активи на пенсионните фондове са достигнали 1 млрд. лв, като се очаква те да минат 2 млрд. лв. през 2007 г. Това определя допълнителното пенсионно осигуряване като един от най-бързо развиващите се сегменти на капиталовия пазар. Според данни на КФН доходността на пенсионните фондове на годишна база към края на първото шестмесечие на 2005 г. се движи в рамките на 8,73% и 13,16%. Пенсионните дружества се характеризират с дълъг инвестиционен хоризонт и според икономическата логика това им позволява да инвестират в дългосрочни и по-рискови инвестиционни инструменти (като акции, корпоративни и ипотечни облигации). Нормативният максимум, обаче, ги ограничава да инвестират до 10% от активите си в акции. Въпреки важната им роля като институционални инвеститори, тези нормативни ограничения и фактът, че едва 3% от задължителните пенсионни вноски отиват в универсалните пенсионни фондове, им пречи да акумулират и инвестират значителни средства на фондовия пазар. Минималните средства, които се преразпределят от задължителните осигуровки към капиталовите фондове, са крайно недостатъчни, за да се почуства реална промяна и за да могат хората да очакват бъдещите си пенсии от натрупаните им средства в личните им капиталови сметки и съответно да се ангажират с избора на пенсионен фонд. Реална конкуренция на пазара на пенсионно-осигурителни дружества ще видим тогава, когато се изкорени идеята, че държавата трябва да подсигурява старините на хората и те поемат отговорност за собственото си бъдеще.

4. За реформа е нужна и подкрепа от силни външни институции. Тази седмица Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) обяви, че на 17 и 18 октомври 2005 г. ще се проведе форум на високо равнище, на който ще се обсъжда застаряването на населението и политиките в областта на заетостта. В анонса за предстоящия форум ОИСР отбелязва следното: “ Хората живеят по-дълго и следователно харчат много по-дълго, докато са в пенсионна възраст и това, което е благоденствие за индивидите, застрашава да се превърне в проклятие за икономиките и техните системи за социално осигуряване и подпомагане. Освен ако страните от ОИСР не променят политиките си в областта на заетостта в зависимост от новата демографска реалност, те ще бъдат изправени пред свиваща се работна сила и намаляващо благосъстояние. Много от настоящите политики в страните от ОИСР са останки от миналото, които наказват, вместо да награждават по-възрастните за това, че продължават да работят .”

Световната банка още през 1994 г. се обяви за реформиране на разходопокривните пенсионни системи, като изводите от докладите й могат да се обобщят в това, че частните пенсионни системи увеличават спестяванията и водят до подобрение на ефективността във финансовата сфера и на трудовите пазари, което на свой ред създава по-голям дългосрочен растеж. Именно Световната банка беше инициатор за започване на реформите в пенсионната система в България и останалите страни от Източна Европа в края на 90-те и въвеждане на 3 стълба в пенсионното осигуряване. Тази седмица Световната банка обяви, че ще започне първото обширно проучване в глобален мащаб на проблемите, свързани със социалните системи и ще анализира състоянието на частично-приватизираните пенсионни системи и дейността на частните пенсионни фондове през последните 20 години. Това е индикатор за засиленото внимание, което световните икономически организации отделят на пенсионната система и нейните проблеми.

Всички тези предпоставки показват, че е дошъл не само икономическият, но и политическият момент за реформа. Политиците нямат извинение и всяко забавяне на този процес е тяхна отговорност, като за една решителна реформа е необходимо време, а кабинетът е в началото на своя мандат и има достатъчно време пред себе си да прокара идеите за реформа и да започне реализацията им. Защото друг път пред държавната пенсионна система няма.

–––––––––––-

(1) Система на задължително пенсионно осигуряване в Държавното обществено осигуряване; система на допълнително задължително пенсионно осигуряване (в професионални и в универсални пенсионни фондове ); с истема на допълнително доброволно пенсионно осигуряване

(2) Виж: Kath а rina M u ller, Privatising Old-Age Security , 2003, Edward Elgar Publishing , p. 123-127

(3) Имплицитният вътрешен дълг представлява обещанието, което държавата е поела към сегашните и бъдещи пенсионери за изплащане на пенсии, срещу което работещите плащат осигуровки.