Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Кръглите руини на Аржентина *

Автор: ** Константин Туманов / 18.10.2019
Оцени тази статия:

Освен местният вот в България на 27 октомври тази година ще се проведат и изключително ключови президентски избори в Аржентина. За новоизбрания председател на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева този вот също е от особено значение, тъй като тази година фондът отпуска най-големия заем в историята си именно на Аржентина – 56 млрд. щатски долара. Настоящият президент Маурисио Макри встъпва в длъжност през 2015 година, водейки със себе си надежди за пропазарни реформи и край на популистката традиция в страната. Провалът му обаче, освен тежките последици върху икономиката, изглежда ще върне властта в ръцете на така наречените перонисти (от диктаторът Хуан Перон) – събирателно за аржентинската форма на популизъм.

В Аржентина е популярна поговорката, че ако се върнете в страната след 20 дни, всичко ще е различно, но ако се върнете след 20 години, всичко ще е същото. И ако началото на мандата на Макри е промяната, то краят му е поредното завръщане на страната към състояние на икономическа криза. Встъпвайки в длъжност през декември 2015 г., настоящият президент прекрати десетилетната традиция на популизъм в страната. Сънародниците му потърсиха промяната след като предходният президент Кристина Фернандес де Киршнер остави страната си в тежко икономическо състояние, с инфлация от над 30% и рекорден бюджетен дефицит. Първите стъпки на технократското му правителство вдъхнаха доверие на инвеститорите след като бяха премахнати валутните контроли, износните квоти и тарифи, както и след изплащането на стари дългове от страна на Буенос Айрес. Присъствието на Макри на Световния икономически форум през 2016 г. бе широко отразено, тъй като Аржентина не бе имала представител в Давос от 2003 година.  Положителната тенденция обаче не продължи дълго. Според Световната банка Аржентина е в рецесия средно една на всеки три години от 1950 година насам. Маурисио Макри не съумя да избегне грешките на популистките си предшественици. Въпреки обещаната фискална стабилизация, правителството продължи да харчи повече отколкото може да си позволи, увеличи публичния дълг и се проваля в монетарната си политика.

Анализаторите считат, че основната грешка на Макри е била прекалената му предпазливост, независимо от политическия капитал, с който президентът разполага. Вместо шоково преструктуриране, администрацията в Буенос Айрес разчита на растящ външен дълг, за да финансира дефицитите си, като правителството дори си позволява да вдигне пенсиите. За да се справи със сериозната инфлация, Макри използва конвенционалната монетарна политика на инфлационно таргетиране. При такива високи нива на инфлация обаче се препоръчват мерки с по-осезаем ефект като валутен борд или намаляване на разходите за труд – т.нар. вътрешна девалвация.

Капката, която изглежда прелива чашата е намесата на правителството в работата на Централната банка. Както тогавашният говерньор Стурценегер разказва, в края на 2017 г. върху него е оказан натиск да вдигне инфлационната цел и да понижи лихвите. Подобно действие, комбинирано с цялостната нестабилност на аржентинската икономика, почти мигновено изстрелва инвеститорската несигурност до рекордни нива и в началото на 2018 г. новата криза става неизбежна. След бягството на капитал от страната аржентинското песо значително се обезценява спрямо долара, което води до двойно нарастване на дълга на страната като дял от БВП. Малко по-късно правителството се обръща за помощ към МВФ.

Историята на Аржентина е пример за катастрофалните последици, които незавършените докрай реформи могат да имат. Страната започва прехода си от силно централизирана икономика към либерализация по същото време, когато и страните от Източна Европа изграждат основите на свободните си пазари. Именно през 1989 г. новоизбраният тогава президент Карлос Менем започва пропазарни реформи с масова приватизация и отваряне на страната към световната търговия. За да поддържа инфлацията си ниска, Аржентина обвърза песото си със щатския долар през 90-те години. Но комбинацията от неспазване на необходимите условия за поддържане на валутен борд, както и серия от външни шокове, сред които Мексиканската и Бразилската криза, водят до тежка криза в края на века и до обрат в политиката на Буенос Айрес. През 2003 г. на власт идва Нестор Киршнер (съпруг на Кристина Фернандес де Киршнер), който връща страната си към етатистките политики от миналия век и макар да постига временен икономически ръст, по този начин създава дисбаланси и враждебна среда за външни инвестиции, което води до дълговата криза, в която се намира страната днес.

Провалът на Макри да проведе решителни и необратими реформи е силно обезкуражаващ. На предварителните избори през август президентът понася тежка загуба от перонисткия кандидат Алберто Фернандес, чийто кандидат-вицепрезидент е самата Кристина Фернандес де Киршнер. Изглежда почти сигурно че популистката двойка ще спечели на 27-и октомври. Завръщането на перонизма най-вероятно означава още от същото за Аржентина, а за МВФ вещае тежки главоболия. Сравнението между Аржентина и други латиноамерикански страни, от една страна, и България и Източна Европа, от друга, навежда на заключението, че болезнените, но доведени докрай шокови реформи в пост-комунистическите страни са били в името на бъдещата икономическа устойчивост.

 

*Препратка към разказа на аржентинския писател Хорхе Луис Борхес – Кръглите руини

** Авторът е стажант в ИПИ