Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Краят на прогреса?*

Автор: Ричард Ран** / 22.07.2011
Оцени тази статия:

Правителствените свръхрегулации заплашват иновациите

 

Спряха ли нещата да стават по-добри? Американците бяха свикнали на непрекъснато подобряващ се жизнен стандарт, но сега е явно, че животът на много хора не се подобрява. Социологическите проучвания показват и нарастващ песимизъм за бъдещето - американците не вярват, че техните деца или внуци ще живеят по-добре.

През миналата седмица, по време на „Фридъм Фест“ в Лас Вегас, се състоя една наистина интересна дискусия между двама от водещите технологични гурута – Джордж Гилдър и Питър Тийф. Гилдър е автор на някои от най-значимите книги на нашето време, вкючително „Богатство и бедност“, „Микрокосмос“ и „Телекосмос“ и беше човекът, който популяризира закона на Мур, според който мощността на компютрите се удвоява на всеки 18 месеца, а цените им падат наполовина. Тийф е познат като един от създателите на „ПейПал“ и един от ангелите-инвеститори във „Фейсбуук“. Той също така спечели известност с предложението си за 100 000 доларова стипендии за колежани, които спират да учат, за да стартират свои фирми.

Тийф твърди, че в много сфери прогресът е напълно или почти напълно спрял. Например, в течение на стотици години човечеството е търсело начини да пътува все по-бързо. Първоначално с все по-бързи кораби, след това с мощни плавателни съдове, влакове, автомобили и коли. Преди 50 години широко се вярваше, че пътническите самолети в наши дни ще пътуват с 2000 мили в час или по-бързо. Това не се случи. Всъщност, пътуването е станало дори по-бавно. Конкорд, който през 1976 г. стана първия ултразвуков граждански самолет, беше изоставен преди осем години. Самолетите сега не летят по-бързо отколкото през 60-те години заради правила и ограничения, налагани от правителствата. Освен това некомпетентната правителствена Агенция за сигурност на транспорта успя напълно ненужно да удължи процеса на пътуване с около час.

Очакваше се ядрената енергия да ни донесе прекалено евтино електричество. Но правителствените ограничения на много видове енергийно производство и прекалено скъпите регулации доведоха до покачване на реалната цена след векове на спадащи цени на енергията. След първото стъпване на луната много хора предричаха, че до наши дни луната ще има постоянно човешко присъствие, а може би дори ще бъде колонизирана, но сега космическите совалки бяха изоставени, без да бъдат заменени. Броят на одобрените медикаменти от Комисията по храните и лекарствата също отбелязва спад през последните десет и повече години. В същото време обещаният лек за рака е все още някъде в бъдещето, макар да е налице известен напредък.

Някои индустрии, особено образованието, показват негативна производителност, тъй като в реални стойности в наши дни е по-скъпо да получиш същото обучение в началните и средните училища, а дори и в колежите, отколкото преди четири десетилетия.

Джордж Гилдър, въпреки че се съгласява с критиката на Тийф, че правителствата лишават хората от ползите на новите технологии, е чувствително по-оптимистично настроен към способността на рисковите капиталисти и технологичните предприемачи да преодолеят пречките, които правителствата поставят пред развитието ни. Гилдър посочва, че законът на Мур продължава да важи дори десетилетия след като за пръв път е бил описан. През всяко следващо десетилетие ставаме свидетели на стократно увеличаване на мощността на компютрите и 524-кратно разширяване на честотните ленти, което е причината в наши дни да можем да гледаме филми на телефоните си.

Технологиите щяха да доведат до много по-високи доходи за преобладаващата част от хората, ако правителствата не задушаваха икономическия прогрес. Докато частният сектор прави всичко по-бързо, по-евтино и по-добре, правителството го прави по-бавно, по-скъпо и по-неефективно.

Не е тайна, че хората в управлението търсят власт – включително властта да налагат данъци и да регулират. Но обикновено им отнема известно време да решат как да регулират иновациите. По-стари индустрии като производството на енергия, транспорта и образованието са силно регулирани. Съответно хората не получават ползите от по-ниски цени и по-добри продукти, които биха били възможни, ако регулаторите не забраняваха иновациите. Правителството на САЩ и други правителства са в процес на унищожаването на световната финансова индустрия чрез неуместна и унищожителна регулация. Малко пробиви в медицината идват от страни, които са национализирали здравната си система, и ако Обамакеър продължи да съществува, това ще попречи на развитието на иновациите и милиони хора ще умрат преждевременно.

Правителството все още не е измислило как да унищожи Интернет и напредъка на компютърните технологии. И така борбата между тези, които търсят начини да създават иновации по-бързо, отколкото правителството може да ги регулира, и самото правителство продължава. Не е изненадващо, че където правителството расте, нивото на иновации спада и обратно.

В момента във Вашингтон се води титанична битка относно размера на правителството. Тези, които искат по-малко правителство, на практика казват, че искат да освободят бъдещето като премахнат много от задушаващите прогреса регулации и данъци. В същото време тези, които искат да увеличат обхвата на правителството, на практика се борят за по-бавен просперитет и по-мрачно бъдеще.

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник, 18 юли 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Явор Алексиев – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Като и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.