Кратък анализ на инфлацията през 2002 г.
Word Format
(Word Format)
Средногодишното нарастване на потребителските цени за 2002 г. е 5,8%. За последните четири години средното нарастване на този показател е 6,5%. Ако разгледаме потребителската кошница от гледна точка на търгуеми (стоки, които са обект на международна размяна) и нетъргуеми стоки (най-вече услуги), отчитаме средногодишно нарастване цените на нетъргуемите стоки от 14,3% и 0,2% на търгуемите.
В общата кошница, образуваща индекса, държавно администрираните цени имат относително тегло от приблизително 19%. Става въпрос най-вече за нетъргуеми стоки, за които е налице държавно регулиране, ценообразуване по усмотрение и ограничаване на конкуренцията.
В началото на новата година е време за кратка равносметка. Най-съществената заблуда, когато става въпрос за държавна намеса в икономиката и регулиране на цени от администрацията, е, че по този начин се създава социална справедливост. В действителност поддържането на неефективни производители (единствено конкуренцията е стимул за ефективност) налага допълнителни разходи за потребителите и съответно противоположен на търсения ефект за социално подпомагане. Този коментар се налага, защото държавата много трудно се разделя с управлението на стопанството, като дори през 2003 г. се предвижда използването на нови инструменти за „изглаждане на някои несъответствия“ и съответно повече намеса.
Друга съществена заблуда е, че поддържането на ниска инфлация в условията на валутен борд ограничава растежа. Тоест, ако имаше възможност да се напечатат повече пари „нещата изведнъж щели да тръгнат по-бързо“. В случая може би е подходящо да излезем от теоретичните постановки и да се върнем към периода 1996-97 г. когато действително се печатаха пари без покритие, резултатът беше тотална криза (много бързо това се забрави).
Растежът на добавената стойност в частния сектор през 2002 г. ще бъде между 8 и 9%. На тази основа логична причинно-следствена връзка е, че по-бързо развитие на икономиката може да се постигне при ускоряване и довършване на процесите на либерализация и приватизация за колкото се може повече сектори, при което ресурсите ще се притежават от тези, които най-високо ги ценят.
За повече по темата за интерпретацията на икономическото развитие и измеримите стойности: виж първата – уводна – лекция към курса на проф. Пиер Гарело, представена на И.З.И..
