Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Красен Станчев: Ликвидация на "Кремиковци" може да се окаже по-изгодна от оздравяване*

21.08.2009
Оцени тази статия:
 

Стана известно, че вие съветвате кредитори, които са поддръжници на ликвидацията, и вас ви съветват известни експерти. Има ли конфликт на интереси в това, че правната кантора "Джингов, Гугински, Кючуков и Величков", представлявала "Арселор-Митал", сега консултира вас в качеството ви на съветник на облигационери на "Кремиковци" АД?

- Не, няма такъв конфликт. Те ме консултират по правната процедура, както е предписана от закона. По принцип, дори и за такива абстрактни съвети, консултантът иска разрешение от първия клиент, а консултираният упоменава известните факти на онези, с които работи. Дори и да има представителство на интереси, то не е самото им управление. Нито аз, нито който и да било в тази верига не вижда конфликт на интереси, защото такъв няма. Аналогично е уреден този въпрос и с всички останали консултанти и правници, съветвали и правителството, и кредиторите - те са обсъдени, известни и се знае кой с кого е работил и по кое време. Частният сектор винаги решава тези проблеми така, защото иначе не знае какви са позициите в договорите и във вземането на решения и може да загуби. Конфликтът на интереси е по-сложен проблем, когато е намесено правителството, защото отговорността или я няма, или е опосредствана.

"Арселор-Митал" искаха не "Кремиковци", а активите му след търг при процедура по несъстоятелност. Конспиративно мислещите не може да не се усъмнят в съглашение между част от облигационерите и световния лидер в сектора да се предизвика разпродажба на активи като най-изгодна за "Арселор".

- Това е проблем на тези, които мислят така. При ликвидация кредиторите се нареждат по значимост. Основният кредитор в тази ситуация ще се окаже по-скоро правителството, а след него ще се наредят всички останали, а "Арселор-Митал" ще са по-скоро накрая. Тъй или иначе те не могат да имат каквито и да било привилегии. Впрочем същото е и при сценария оздравителен план. Особеното при него обаче е, че всички кредитори - включително правителството - се превръщат в собственици и длъжници.

Но може да искат да купят "Кремиковци" евтино при ликвидация и търг?

- Ликвидацията кара кредиторите и ликвидатора да търсят най-добрата цена, не най-ниската.

А само активите?

- "Арселор-Митал" не може да придобие по-голям дял от възстановения интерес при продажба на активите, защото е сравнително малък кредитор.

Не като кредитор, ако се нареди на търг и участва в наддаването?

- Ако кредиторите решат, че предприятието трябва да се продава на части, то тогава всеки има тази възможност, но това, че всеки е имал качеството на кредитор в относително малък размер, не го прави привилегирован купувач. Тогава другите кредитори ще искат да реализират съответния актив по-скъпо. Ако обаче има конвергиране на дълга в дялово участие, т.е. оздравителен план, то тогава, който има по-голям дълг, ще има по-голям дял от акциите на даденото дружество, но "Арселор" не са голям кредитор и не виждам задкулисна игра при който и да е сценарий.

Тогава защо така изненадващо част от облигационерите решихте да искате ликвидация на "Кремиковци"?

- Няма изненада. Всички показатели от отчета за миналата година говорят, че през следващите няколко години "Кремиковци" ще продължи да трупа загуби. В този смисъл стратегически изглежда по-интересен "Кремиковци" като съвкупност от активи и собственост (отделни заводи, земя и вероятно суровина, скрап и т.н.), но не и като цяло предприятие. Може би известни производства могат да функционират, ако има по-скоро местна суровина. В момента обаче състоянието на "Кремиковци" е такова, че е неизгодно да се поддържа предприятието, а цените на натрупаните в него скрап и суровина ще могат да възстановят част от вложените средства.

Тогава защо миналата година имаше опашка от кандидат-инвеститори - "Арселор-Митал", "Есар стийл", Константин Жеваго. Цените бяха високи, но стратегическият интерес се базира на дългосрочни сметки, не на икономическия цикъл. Защо, ако "Кремиковци" не можеше да печели, тези играчи се интересуваха от комбината?

- Заради това, което ви казвам, за другите активи, с надеждата, че по някакъв начин ще успеят да решат проблемите с екологичните разрешителни, ще оставят една малка част да работи и останалото ще се разпродава. Това е и интересът на всички останали - на Столична община, на гражданите на София, на правителството. Аз съм убеден в това. Интерес на правителството, ако тръгнем по големина на кредиторите, е да не се окаже отново собственик на нещо, което не може да съществува като пазарна структура - това води до допълнителни фискални тежести. Дали ще бъдат преки или чрез държавни компании това е друг въпрос.

Министърът на финансите по ДОПК не може да опрости дългове, но ако стане собственик, той е вече в друга ситуация - правителството става и кредитор, и длъжник. Ако вземем интересите на софиянци (тези интереси впрочем не могат да бъдат организирани), за тях би трябвало да имат смисъл не лансираните научнофантастични проекти, а по-изгодните възможностите за развитие при включването на землището и собствеността на "Кремиковци" в устройствения план на града.

В каква степен смятате, че претенциите на кредиторите ще се удовлетворят при ликвидация?

- Смятам, че никой няма да бъде удовлетворен напълно - до отделния размер на кредита и предполагаемата във времето доходност, послужила като мотив за инвестиране. Разликата между двата сценария - оздравителен план или ликвидация - е в степента на загуба. При план за оздравяване капитализирането става според оценката на назначените от синдика експерти, тя навярно няма да включва икономическото обосноваване и сценарии, защото срокът, в който трябва да бъде изготвена, не позволява да се направи нещо смислено.

След това вероятно трябва да се отчете и интересът на работниците. Аз не виждам сценарий, при който този интерес да не бъде удовлетворен, дори той ще бъде удовлетворен най-добре. Но сегашните проблеми на работниците като кредитори ще продължат, ако кредиторите станат собственици и длъжници. Оздравителният план предполага, че компанията ще се запази като цяло, новите ще трябва да мислят за покриването на дългове, които са три-четири пъти над съвкупния обем на облигациите, това са дълговете към държавните предприятия. Затова онова, което различава двата сценария, е и прозрачността на уреждането на различните интереси.

Фактът, че "Кремиковци" е на загуба, а такива факти не са оповестени публично, не говори ли повече, че там се краде и се управлява некадърно, отколкото, че този комбинат органически не може да се печели?

- Някакви части очевидно могат да печелят. Частично различните интереси сред кредиторите са свързани с оценката на това какво може да печели. Очевидно до средата на миналата седмица имаше различни групи сред кредиторите, които имаха по-добра информация, отколкото други групи, не защото не са могли да имат по принцип, а защото така се е формирал интересът.

Да нямате предвид, че облигационерите, които представлявате, не са имали достъпа до информация, който са имали инвеститорите, държащи по-голям пакет от облигациите?

- Да. Но смятам, че дори и те са били по някакъв начин и самозаблудени, и подведени по простата причина, че така функционира управлението на знания при вземането на решения за подобни инвестиции. Информираните анализатори, които са един вид първата кохорта съветници на капиталовите пазари, организират знанието си на относително абстрактно ниво: гледат отдалеч, не идват на място и прочее. Няма как, струва ми се, посещението на част от облигационерите (изпълнителният директор на "Йорк капитал" Дейвид Чарнин и Правин Банкър, който съветва фонда по казуса "Кремиковци", бяха в България за редица срещи, включително бяха приети и от премиера Бойко Борисов - бел. авт.) миналата седмица да не им е отворило очите. И онова, което в крайна сметка е тяхна грижа, е доколко може да си защитят интересите в зависимост от избрания сценарий - ликвидация или оздравителен план.

Ако се гледа информацията, получена от облигационерите, и двата сценария са залегнали, интересното е, че в последните три седмици има много силна поддръжка на сценария за оздравяване, без да се отчита ликвидацията. В общи линии много трудно се взима решение.

Ако е имало безотговорно управление, сценарият оздравителен план затваря тази тема, докато ликвидацията би позволила на съда да преразгледа някои сделки. И предполагам, че ще има такива действия.

Стари сделки могат да се развалят само когато има правно основание, а това може да стане при ликвидация. При такъв подход ще има и повече време за оценка и търсене на най-добрата продажна цена на активите. Оздравителният план, ако беше добър, би трябвало да разгледа различните сценарии.

Вие казахте, че вероятно е формирано мнозинство сред облигационерите, държащи над 50% от номинала на емисията, кои всъщност са тези инвеститори?

- Казах, че се формира такова мнозинство и смятам, че дори досегашните поддръжници се преориентират.

Няма ли, докато се ликвидира комбинатът - което ще отнеме години, цената на активите допълнително да падне и само земята и работещите производства да останат с някаква стойност?

- Това е особеното на самата ликвидация, че отнема много време и вероятно ще трябва нова оценка. Но възможност за по-добро удовлетворяване на всички възможни интереси се запазва. Това, което вероятно трябва да се направи, е бърза нова оценка на активите. Вероятно процедурата включва и възможност за смяна на синдика. По закон е ясно, че кредиторите, включително правителството, ще решат това, както и по какъв начин ще се реализират активите, за да се удовлетворят вземанията на кредиторите. Ако се прецени, че има добра перспектива за предприятието като цяло, ще намерят начин до го запазят. Ако се прецени, че част от производствените активи могат да функционират като металургично предприятие, тази перспектива също ще бъде осъществена. А за останалото ще се търси решение. Всъщност основното тук е цивилизованият начин на решаване на проблема.

Какво имахте предвид, като споменахте за смяна на синдика?

- Това е мое мнение. Имам такова предчувствие, след като изучих оздравителния план. Той е, меко казано, едностранчив, синдикът не си е свършил работата. Ако аз бях кредитор и имах такава възможност, бих сменил синдика.

Как си го представяте мястото, където сега е "Кремиковци", след 5 години?

- При ликвидация? Землището на "Кремиковци", включително хвостохранилищата и местата за депониране на отпадъци - да бъдат включени в устройствения план на София. Където има метал, вероятно може да се извлича и продава като ресурс (по оценки става дума за около 650 хил. тона, които се съдържат в шлаката). Част ще бъде запазена като едно или няколко малки металургични предприятия, но с външен вид на подобни заводи в Питсбърг в САЩ или дори като тези в Рур или други места в ЕС. Възможно е да има всякакви проекти от типа на технологични паркове. И което е много важно, няма да има замърсяване като досегашното.

Някои от най-големите замърсители в Европа са преустроени така, че вече не вредят, защо това не може да стане и с "Кремиковци"?

- Това може да стане, разбира се. Поне моят опит в разглеждане на подобни ситуации показва, че няма такова забатачено предприятие или страна, където определени елементи от активите и дълга да не са здрави.

Миналата година се чудехме как да привлечем един стоманопроизводител - "Фьосталпине", сега сами мислим за затваряне на "Кремиковци". След като видяхме, че растежът, основан на недвижими имоти и лесни пари, не е устойчив, не е ли неразумно да затваряме един от най-големите представители на индустрията?

- Не бих говорил в първо лице множествено число. Не "ние" го затваряме... Тези, които са взели решение за строителството на "Кремиковци" и са го управлявали, те отговарят за състоянието му. Важното е тази отговорност да се състои. Що се отнася до общия въпрос за перспективите, в общи линии аз не си представям бъдещето на "Кремиковци", дори в сценария ликвидация, като машина за растеж чрез търговия с недвижимости. Става въпрос за индустриални зони, за гражданско строителство, навярно и за едно нормално развитие на София в по-пригодни и евтини от досегашните направления. Не смятам обаче, че с парите на данъкоплатците трябва да се решават проблемите на това развитие.

* Интервю, публикувано във в-к Дневник на 18 август 2009 година.