Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Корупционният отечествен фронт

Автор: Иван Брегов / 22.11.2019
Оцени тази статия:

През настоящата седмица ГЕРБ и така наречените патриоти предложиха действащия главен прокурор за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). ДПС се присъедини към номинацията с изразителен глас на подкрепа.

За процедурата

Изборният процес ще бъде спокоен и без инциденти – страхът главният прокурор да не извади нещо от миналото и настоящето на българските политици ги прави повече от кротки и зависими. Управляващите не смеят да оставят Цацаров извън играта. Мнимата опозиция в лицето на БСП не предлага алтернативна кандидатура. Само Воля на Марешки показва опозиционен активизъм със своя номинация. Иначе процедурата за избор на председател на КПКОНПИ е същата като тази за избор на членове на Висшия съдебен съвет, преписана е от Закона за съдебната власт с всичките ѝ несъвършенства. На практика реална проверка на качествата на кандидатите не може да се проведе, а дори и в предвиденото публично изслушване на кандидатите да се установи нередност няма как кандидатът да бъде отстранен. Остава да видим и сега ли Христо Иванов ще е виновен на управляващите.

За фаворизирания кандидат

През 2013 г., в публичното пространство изтече разговор между Бойко Борисов, един от бившите му министри Мирослав Найденов и прокурорът Николай Кокинов. Тогава Кокинов каза към Борисов по адрес на Цацаров: „Не ми се подсмихвай! Ти си го избра.“ Очевидно сега ще следва епизод 2 „Ти си го преизбра“. Българската прокуратура, призвана да бъде независима по Конституция като част от съдебната власт 7 години се управлява от човек, близък до партия ГЕРБ. Сега през следващите 6 години партийният фаворит Цацаров ще бори корупцията по високите етажи на властта от друг държавнически пост. Това обяснява защо липсват годни обвинения на прокуратурата, които да доведат до осъдителни присъди срещу политици в съда. Дори убийството на дете от родителя му – вече бивш министър на транспорта, не беше достатъчно убиецът да бъде обвинен и съден.

Така Цацаров ще си тръгне от прокуратурата без оценка и проверка на мандата си, а обществото няма да научи какви са реалните проблеми за разкриваемостта на престъпленията. Почти сигурният му наследник Гешев ще наследи и вероятно ще завещае същата административна машина. А иначе Цацаров е началник в съдебната власт от 1996 г., когато оглавява районния съд в Асеновград. Кариерата му като юрист започва веднага след завършването през 1991 г., значи Цацаров почти цял живот е началник, а за това се изискват също умения – най-малкото способност за сближаване с всеки силен на деня.

И дотук казаното е проблем, но още по-същественото е как Цацаров обикаля по партийни срещи вчера и днес, уреждайки си поредния висок пост, още в позицията си на главен прокурор. За да запази от още по-силно сриване поуронения престиж на съдебната власт можеше поне да излезе в отпуск. Представяте ли си в друга държава главният прокурор да обикаля по срещи с партийни лидери.

За статуса на КПКОНПИ

От предприсъединителните години на българското присъединяване към ЕС реформата на прокуратурата е отбягвана тема. За да не се случи изсветляването на тази институция се измисляха всевъзможни глупави ходове. Родиха се набор от излишни институции с неясна цел. КПКОНПИ е техният събирателен образ след като в нея се вляха БОРКОР, дирекция от ДАНС и Сметната палата, комисията на Златанов за поръчково установяване и неустановяване на конфликт на интереси. Освен че е скъпо начинание КПКОНПИ е откровено вредна. Фиаското на Златанов от 2013 г. бе повторено с фиаското на Пламен Георгиев и неговата тераса от пролетта на тази година. Това е показателно за умението на ГЕРБ да гради държавна власт.

Замисълът, правомощията и ресурса на КПКОНПИ не са такива, че реално да бъде инструмент на държавата за решаване на проблемите с престъпността и корупцията, по-скоро е удобен инструмент за политически репресии. Начинът на формиране управлението на КПКОНПИ позволява председателят ѝ да бъде избран с обикновено мнозинство от Народното събрание, тоест по волята на управляващата партия се решава всичко. Как да очакваме председателят ѝ като ръководител на КПКОНПИ да се изправи срещу тези, които са го избрали, как да посегне на своите. Преди 2018 г. поне управлението на Комисията бе своеобразен триумвират, излъчван от Президентството, Народното събрание и премиерът.

Понастоящем КПКОНПИ смесва в себе си функции, присъщи на полицията - хем взаимодейства с прокуратурата, хем я сезира при съмнения за извършени престъпления, хем е административен орган по превенция и анализ, хем анализира законодателство, пристъпва към отнемане на имущество и е в страна в един такъв процес. Нещо безкрайно всевластно и съвсем безконтролно. Тази квазиполиция и квазипрокуратура с лекота, без наказателна санкция, може да пристъпи към конфискация на имущество. Единствената ѝ спирачка е решение на съда, но с оглед овладяването и на съда от политиката КПКОНПИ би могла да се разправи с всекиго. Така това оръжие, сложено в ръцете на криминалните политически елити, става средство за разчистване на сметки и крадене на бизнеси вместо оръдие за налагане на някакъв оправдан от правото ред.

Има нужда от преосмисляне и процесуалният ред, по който производството за отнемане се развива. Към настоящия момент то е смесица от три производства в трите си различни фази.

Първата, административната, включва проверка на доходи и имущество. Втората, преди искането за започване на производство по отнемане, е гражданскоправна и започва с налагането на обезпечителни мерки. Третата, същинското производство по конфискация, е наказателноправна, защото лицето търпи санкционна мярка по отнемане, но производството се развива пред гражданския съд. Когато делото е в гражданския съд, а не в наказателния и административния, например, това означава, че има равнопоставеност на доказването. Как обаче може един човек да доказва със същата степен и сила като един държавен орган, на който му се плащат заплати и разполага с неограничен ресурс, за да върши тази работа? Който е писал закона по този начин или го е направил преднамерено знаейки колко силна репресивна машина създава или го е направил от неграмотност.

Безспорно, през 90-те години, а и днес се рои криминален елит, а оттам и криминални активи и у нас има нужда това да бъде разследвано, доказано и санкционирано. Но да не забравяме, че основен способ за това е именно прокуратурата.

В заключение

Да не забравяме, че който твори репресивни органи обикновено друг ги ползва. Все в някакъв момент настоящата политическа конфигурация ще се размести, политиците ни не са толкова добри балетисти върху тънкия лед от зависимости, присвоявания, лобизъм и откровена кражба на обществен финансов ресурс. И тогава днешните творци на КПКОНПИ ще са утрешните ѝ жертви. Помним какво стана през 2013 и 2014 г., когато ГЕРБ слезе от сцената.