Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Коментар за иззетите спестявания

Автор: Красен Станчев / 22.10.2010
Оцени тази статия:

(виж още по темата тук: Ако внасяш – грабеж, ако не внасяш – затвор!)

Много е важно да се разбере защо се случват тези завои в стопанската политика…

Като нормални хора нито премиерът, нито министърът на финансите и този на труда и социалните грижи, нито път водачите на професионалните съюзи биха се съгласили техните спестявания, без тяхно съгласие, да бъдат иззети от частни пенсионни фондове и дадени за управление на държавен такъв.

Тези нормални хора обаче решават, че това може да се случи със спестяванията на други хора, без някой да ги пита.

За своите спестявания премиерът и пр. биха направили някоя друга сметка.  По този повод обаче не личи те да са правили каквито и да било сметки.

По всичко личи, че, ако се абстрахираме от законодателните ограничения, професионалните фондове са управлявани според добрите практики: 1/3 от активите е инвестирана в корпоративни акции и облигации, останалото е разпределено в относително сигурни ДЦК и депозити, а разходите по управление са около 2 на сто (което е добре според всички възможни стандарти).

Аргументите на премиера са основани на впечатления от начина на живот на пансионите фондове – имали привлекателни офиси, коли и секретарки.  Същите неща може би дразнят и не малко избиратели, и например парламентарната група на „Атака”.  Разликата е, че, когато гражданин нещо го дразни, той или тя не могат да отидат и да го експроприират, ако опитат – законът ще ги накаже.  Но правителството, парламентарната му група и съюзниците й от „Атака” могат и изглежда ще направят именно това, обличайки действията си в някаква законова форма.

Днес, 22 октомври 2010, в предаване на БНТ (виж.тук), изведнъж се оказа, че имало и друг аргумент за действията на правителството. Както сподели един от съветниците  на премиера, не било известно дали средствата, които са натрупани по индивидуалните сметки са действително толкова и там (в банковите сметки на фондовете), затова те трябва да минат под управление на НОИ.

Нека пътьом отбележим, че досега и фондовете и финансовият надзор са информирали за състоянието на тези и другите частни фондове. По повод надзора и управлението не е имало съществени бележки.  Оказва се обаче, че фактът на държавния надзор е основание за смяна собствеността от частна в държавна, че заедно с това могат да се променят и договорите за управление на въпросните спестявания без участието на страните по договора и че новото управление под шапката на НОИ се предполага като а приори по-добро от това от страна на фондовете.

Описаните нагласи са точно обратното на мисленето и политическата воля, която би мотивирала реформите. Обстоятелството, че те се оправдават с грижа за „миньорите” и техните старини, не означава, че последиците ще са добри.  Най-големите злини в историята на ХХ век са мотивирани от благи намерения.  Подобни намерения са оправдавали 12 години управление на нацистите в Германия, 75 години управление на комунистите в Съветска Русия и 45 години в България.