Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Колко пари имат българите в джоба си?

Автор: Велико Димитров / 24.08.2007
Оцени тази статия:

Брутният вътрешен продукт, въпреки че е добър измерител особено при международни сравнения, не може да покаже точно с колко средства за разходи и спестявания разполагат хората в една страна. Дори и БВП на човек, колкото и показателен да е за стандарта на живот, не отчита един много съществен фактор, какъвто е изземването на доход от държавата под формата на преки, непреки данъци и всички други задължителни плащания на общо основание към консолидирания бюджет. Произведеният продукт дори и да расте бързо, той все пак е само едната от двете променливи, които определят какво може да потреби и колко може да спести средно всеки.  

Каква е тенденцията през последните години в България?

Таблица 1 - Месечен и годишен разполагаем доход на човек

 

2005

2006

Q1 2007

БВП в текущи цени, млн. лева

42 797.4

49 090.6

11 493.3

Косвени данъци, млн. лв.

7 357.6

8 776.7

1 851.6

Доход, нето, млн. лв.

295.2

79.6

2.5

Текущи трансфери, нето, млн. лв.

1 599.7

1 274.1

39.5

Брутен национален доход, млн.лв.

37 334.7

41 667.6

9 683.7

Преки данъци + приходи на социалното осигуряване, млн. лв.

7 126.3

7 549.3

2 216.9

Разполагаем (нетен) национален доход млн. лв.

30 208.4

34 118.3

7 466.8

Население

7 718 750

7 679 290

7 679 290 **

Годишен разполагаем доход на човек, лв.

3 913.6

4 442.9

970

Месечен разполагаем доход на човек, лв.

326.1

370.24

323.3 *

Източник: Национален статистически институт, Българска народна банка, Министерство на финансите, собствени изчисления

* По-ниският месечен доход се дължи не на липсата на растеж, а на принципно по-високите данъчни плащания към бюджета през първото тримесечие, които чисто математически намаляват разполагаемите средства, независимо от факта, че част от произведения доход не е обвързан със същите плащания

** Поради липса на по-актуална информация, използвам регистрираният брой на населението през 2006г. Това вероятно подценява оценката за разполагаемия доход, предвид факта, че населението като цяло намалява.

Данните от таблицата за последните две завършени години показват нарастване, както на брутния продукт, така и на разполагаемия доход. Това, което обаче не се вижда директно е темпа, с който те нарастват -  номиналният БВП расте с 14.7%, а разполагаемият доход с 13.5%. Или с други думи, произведеният доход е нарастнал с повече, отколкото са се повишили доходи на онези, които са го произвели. Което означава единствено и само, че държавата е иззела повече доход, отколкото дори през предходната година, а тези, които са го създали са обедняли в сравнителен план.

В допълнение трябва да се отбележи, че изплатените компенсации на наети в чужбина българи превишават тези, които са били изплатени на чужденци и въпреки, че разликата между получения и изплатения инвестиционен доход е отрицателна, общо позицията е положителна, което е увеличило разполагаемия доход (от източници извън България).

Нетните трансфери са също така положителна величина, което на практика означава, че правителството е изземвало още по-голяма част от дохода, който е бил произведен вътре в страната.

Какви би трябвало да са изводите? Правителството, вместо да цели увеличаване на доходите, изземва все по-голяма част от тях, намалява възможностите за консумация и спестявания на населението. С тези средства то формира огромни бюджетни излишъци, които биха могли да бъдат похарчени много бързо (което частично вече се е случвало), с тях да се финансират проекти, изпълнявани от определени фирми, да се изсипят предизборно в някоя от нереформираните системи и т.н.

За страна като България с много нисък разполагаем доход, правителството не би трябвало да позволява той да расте с по-бавен темп, отколкото брутния продукт, което на практика би било единствено възможно ако се намаляват данъците и/или натрупаните излишъци се върнат на онези, които са ги произвели, т.е. всички ние. 

Вземането на решения от името на хората как да бъде похарчена много голяма част от техния доход (милиарди за съмнителни мегапроекти като АЕЦ „Белене", увеличаване броя на заетите в администрацията и прочие) със сигурност би попречило на всяко едно правителство да спечели следваш мандат.