Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Колко ни струват новите регулации през последното десетилетие? *

Автор: Адриана Младенова / 06.03.2009
Оцени тази статия:
 

През м. февруари независимият мозъчен тръст във Великобритания „Отворена Европа" (Open Europe) публикува доклад, озаглавен „Извън контрол? Измерване на разходите от европейските регулации през последното десетилетие"[1]. В този доклад за първи път се прави опит да се измерят цялостно разходите, наложени на бизнеса и гражданите, от всички нови регулации и нормативни актове (законови и подзаконови), приети във Великобритания през периода 1998-2008 г. Авторите са си поставили две цели - 1) да пресметнат кумулативните разходи в икономиката, които произтичат от новите регулации за период от едно десетилетие и 2) да проследят какъв дял от тези разходи произлизат от законодателството на ЕС.

Този анализ е  безпрецедентен от гледна точка на разглеждания период, усилия, обхват и мащаб. До този момент в нито една страна в ЕС не е правен подобен опит за цялостна оценка на разходите от регулациите, които са приети през последните 10 години в страната. Фокусира се върху измерване на административните разходи от регулациите върху бизнеса във връзка с плана на ЕС за намаляване на административните пречки пред бизнеса в Общността с минимум 25% до 2012 г. Но административните разходи представляват само една малка част от общите разходи, които са резултат от регулирането на икономическите субекти.  

За да измерят разходите за цялата икономика, авторите са прегледали над 2000 оценки на въздействието на проекти на нови регулации и нормативни актове. Механизмът на оценка на въздействието (ОВ) е въведен във Великобритания през 1998 г. и дефакто това е страната в ЕС, в която тази практика е институционализирана по най-добър начин и се прилага както от централната, така и от местната власт. Наличието на тези оценки позволява да бъде пресметнато (макар и с голяма доза условност и допускания)  колко струват новите закони, наредби и правила на британските граждани и бизнес за последното десетилетие. В изследването се включват само тези регулации, които съществуват и в момента. В разходите за икономиката се включват само директните финансови, икономически и административни разходи по спазване на регулациите. Трансферните разходи (при които една група печели за сметка на друга група в обществото) не се включват защото при тях има преразпределение на разходи, но нетният директен ефект за обществото е нулев. Не са включени индиректните разходи като загуба на конкурентност и изкривени пазарни стимули, които макар и съществени, като правило рядко се остойностяват количествено в оценките на въздействието.

Резултатите от изследването показват следното:

  1. Броят на регулациите, които се приемат всяка година във Великобритания, се увеличава експоненционално през периода 1998-2008 г., като все по-голям дял от нормативните актове произтича от необходимостта от хармонизиране на националното законодателство със законодателството на ЕС. Само през 2008 г. във Великобритания са въведени 718 европейски регулации и са транспонирани 113 директиви от ЕС.
  2. Кумулативните разходи от регулациите, приети във Великобритания през периода 1998-2008 г., възлизат на 148,2 млрд. британски лири, което е еквивалентно на 10% от БВП на страната.
  3. От тях 71,9% се падат на регулации с произход от ЕС.
  4. Разходите от новите регулации, въведени в рамките на една година, нарастват от 16,5 млрд. лири през 2005 г. до 28,7 млрд. лири през 2008 г. (увеличение със 74%). 
  5. Ако се запази същия темп на нарастване на броя на регулациите във Великобритания, до 2018 г. разходите ще достигнат до 356 млрд. лири. Това възлиза на приблизително 14,300 лири на британско семейство. Със същите средства Великобритания може да изплати почти 60% от националния си дълг или да премахне подоходния данък за 2 години и въпреки това да бъде реализиран фискален излишък.
  6. Законодателството в областта на трудовия пазар, прието през последните 10 години, е струвало на британската икономика 45 млрд. лири, като 69% от тези разходи произлизат от ЕС. Това означава, че 21% от всички разходи от нови регулации в страната са свързани с наложените правила и ограничения на трудовия пазар.
  7. Новото законодателството, свързано със здравословни и безопасни условия на труд, струва на Великобритания 5.7 млрд. лири.
  8. Има явно несъответствие между твърдението на правителството, че е намалило административната тежест в икономиката през последните години. Според официални изказвания административните пречки пред бизнеса са съкратени с 1,9 млрд. лири през 2008 г. спрямо базовата 2005 г. Изглежда малко вероятно нетната административна тежест на регулациите да пада, докато общият разход от регулациите се увеличава с такива бързи темпове.
  9. Тъй като голяма част от новото законодателство във Великобритания е наложено от ЕС, страната губи контрол върху степента на регулирането в икономиката. Едва 30% от всички разходи са изцяло в контрола на правителството, защото произтичат от националното законодателство.

Разходите от регулирането в България

На базата на резултатите на Великобритания и като взимат предвид специфичните особености на бизнес средата и степента на икономическо развитие на другите-страни членки на ЕС, авторите екстраполират данните за Великобритания върху останалите страни-членки и на тази база пресмятат разходите от регулациите и дела на тези разходи, който произтича от законодателството на ЕС. Екстраполирането на данните е съпътствано с набор от условности и допускания, но оценките могат да служат като добър ориентир за мащаба на разходите, които се налагат върху бизнеса и гражданите в страната през последното десетилетие. Още повече, че в страни като България институционализирането на механизма за оценка на въздействието в рамките на законотворческия процес те първа прохожда и следователно - липсва нужната информация, на базата ма която да се пресметнат разходите от регулациите.

Според изследването в България разходите от новите регулации, въведени през периода 1998-2008 г. възлизат на 4.27 млрд. евро (12,6% от БВП за 2008 г.). От тях 2.49 млрд. евро произлизат от хармонизиране на законодателството с това на ЕС или 58.3% от общите разходи, а останалите - 1.78 млрд. евро произлизат от националното законодателство.

През 2008 г. само разходите от новите регулации в България са оценени на 866.6 млн. евро. От тях 49.9% произхождат от ЕС. За сравнение, 997 млн. евро са приходите от данъка върху доходите на физическите лица в страната за 2008 г. 

Според изследването на Световната банка „Инвестиционния климат в България", публикувано в края на миналата година, мениджърите на фирмите изразходват средно 17% от своето време за справяне с изискванията, налагани от регулациите в страната. В сравнителен план с други сходни икономики, това е прекалено много.  

Изводите

Основният извод, който авторите на изследването правят, е че механизмът за оценка на въздействието трябва да се превърне в мощно средство за договаряне и защита на националните позиции и интереси на европейско ниво. Това важи в още по-голяма сила и за България, където към момента липсва механизъм за предварителна оценка на ефектите от европейските закони и политики върху икономиката.

Националните правителства на страните-членки трябва да отстояват идеята за по-малко регулиране на европейско ниво и опростяване на ненужните бюрократични процедури и административни пречки, които представляват товар за бизнеса и гражданите. Представителите на България в Брюксел също трябва да работят в тази посока и да се борят за интересите на българския бизнес и граждани. 

* Тази статия се публикува със съдействието на United States Agency for International Development (USAID) и German Marshall Fund на САЩ (GMF) и е част от проект за по-добро управление в страната чрез прилагане на механизма на Оценка на въздействието на регулациите.


 


[1] Докладът е достъпен тук