Кога доходите в България ще достигнат средните равнища в Европейския съюз
Относително често различни икономисти се опитват да изчисляват кога България ще настигне икономически Европейския съюз. Това, обаче, което някои от тях пропускат да отбележат е, че всъщност няма някакви обективни закони, които да предопределят колко бързо ще се развива една или друга страна. Всичко зависи от това каква стопанска политика се провежда в съответната страна.
За развитието на България има три сценария:
Оптимистичен сценарий
Икономическите реформи се извършват много бързо. Макроикономическата стабилност се поддържа; съдебната система е реформирана; приватизацията, дерегулирането и либерализацията се довършват в следващите няколко години; данъчното бреме се намалява значително; регулативната рамка и лицензирането са облекчени; субсидиите и протекционистичните мерки са прекратени; пенсионната и здравната системи са реформирани, а другите бюджетни разходи са оптимизирани; бизнес средата е подобрена. България става член на Европейския съюз и оползотворява участието си в този голям и конкурентен пазар.
При този сценарий, в резултат на бързите про-пазарни реформи средният годишен растеж на икономиката в следващите две до три десетилетия ще бъде около 7 процента. По този начин (при допускането, че средният растеж на брутния вътрешен продукт на човек от населението е между 1,5 и 2,5% средногодишно) брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението в България ще достигне средното равнище на ЕС за 20 – 25 години.
Песимистичен сценарий
Икономическите реформи са много бавни и спират от време на време. Разходопокривната пенсионна система създава дефицити; нереформираната болнична и здравна система се нуждаят от повече средства; държавните разходи нарастват. Като резултат дефицитът в бюджета нараства, данъците са увеличени и валутният борд е отменен. Реформата в съдебната система е бавна, а законите се променят твърде често, създавайки несигурност за бизнес планирането; приватизацията, дерегулирането и либерализацията не са завършени; регулативното бреме нараства; субсидиите и протекционистичните мерки са увеличени; привилегированото третиране на някои сектори изкривява ефективното разпределение на ресурсите.
Последицата от това развитие е, че икономическият растеж в следващите десетилетия ще бъде бавен и неравномерен – между 0 и 3%. Като резултат БВП на човек от населението няма да достигне средното ниво на ЕС в рамките на този век. Доходите на хората ще нарастват много бавно.
Базов сценарий
Икономическите реформи напредват по-бавно от възможното и макроикономическата стабилност като цяло е запазена. Инвестициите в икономиката (включително чуждите инвестиции) остават на сегашното ниво или нарастват бавно като процент от БВП. Приватизацията е бавна, така че делът на частния сектор в брутната добавена стойност нараства бавно. Бюджетът има малък до умерен дефицит. Регулативното бреме не намалява и данъците не са понижени значително. Някои от субсидиите и протекционистичните мерки остават (особено в земеделието); някои от бюджетните разходи са оптимизирани, някои – не.
Като резултат икономическият растеж продължава да е умерен – средно около 4% или съвсем малко повече. В тази ситуация БВП на човек от населението ще достигне средното ниво в ЕС след половин век до 65 години.
Заключение
От гореописаните три сценария може да се направи изводът, че времето, необходимо за достигане на ЕС зависи от следваната от българските правителства стопанска политика. Ако се правят бързи реформи е възможно и бързо нарастване на доходите (по примера на азиатските икономически тигри – виж по-долу данни за някои от тях). Ако се продължи досегашната политика, развитието ще бъде по-бавно.
Икономически растеж на някои от азиатските “икономически тигри” и България
Хонг Конг (последните 30 години) – 6% средно
Сингапур (последните 30 години) – 7,8% средно
Южна Корея (последните 30 години) – 7,7% средно
България (последните 13 години) – минус 1,39% средно
България (последните 5 години) – 4,1% средно
