Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Карти: Как се справят зрелостниците по немски, френски и испански език?

Автор: ИПИ / 16.10.2020
Оцени тази статия:

Статията е част от поредицата на ИПИ по инициативата „265 истории за икономика

Встрани от по-традиционния фокус върху зрелостните изпити по български език и математика, тази седмица „265 истории за икономика“ представя постиженията на учениците на матурите по немски, френски и испански език за 2020 г.

|Интерактивна версия на картата на трите езика|

Прави впечатление, че много малко общини на картата са оцветени, което се дължи на много ниската популярност на зрелостните изпити по който и да било от трите езика. От над 45 хиляди дванадесетокласници, явили се на матура на лятната сесия през 2020 г., едва 912 са избрали изпита по немски език, 372 по френски, а 315 – по испански. Прегледът на данните на ниво училище сочи, че те са почти изключително съсредоточени в специализираните езикови училища, които от своя страна са предимно в големите общини.

На изпита по най-популярният от трите езика – немският – най-висока оценка получават учениците от Казанлък (Отличен 5,94), но сред трима явили се, а в Търговище един ученик е постигнал втората най-висока оценка за община, 5,77. По-големите общини, в които има и повече явили се, постигат чувствително по-ниски резултати – в София средната оценка е 5,44, в Пловдив – 5,31.

Испански език са предпочели за втори зрелостен изпит учениците в 19 общини, като с най-добър резултат е Троян (5,82), следван от Велико Търново (5,65) и Сливен (5,58). При френския език явили се има в 17 общини, а най-високите средни постижения са във Видин (5,29) и Благоевград (5,18).

При прегледа на тези данни трябва да имаме предвид, че заради малкия брой явили се ученици в повечето общини средните оценки са изключително нестабилни; в някои случаи дори става дума за резултат на един конкретен ученик. Слабият интерес към тези три основни европейски езика – особено спрямо английския, където на последната изпитна сесия са се явили почти 12 хиляди ученици -  може да се отдаде от една страна на много по-малкия брой паралелки и специализирани училища, които се фокусират върху тях, от друга – на трудността на самите изпити.

|Интерактивна версия на картата на трите езика|

На фона на ръста на аутсорсинг индустрията и все по-тесните търговски и бизнес връзки на България със Западна Европа обаче, относителната липса на хора, които владеят добре поне един европейски език, различен от английския, може да се превърне в значителна пречка. По тази причина, поставянето на фокус върху изучаването на втори език в училище следва  да се постави на по-сериозно обсъждане при дефинирането на образователни политики.