Статии ISSN 1313 - 0544

Какво става с пощенския сектор?

Автор: Методи В. Методиев / 02.07.2008
Оцени тази статия:

Секторът на пощенските услуги никога не е бил особено атрактивен от медийна гледна точка. Поради тази причина, знанието на обществото за предизвикателствата пред развитието на този сектор е твърде малко. Преди няколко месеца бяха взети някои дългоочаквани решения, които със сигурност ще предизвикат сериозни промени на пазара на пощенски услуги в България. Във връзка с това е добре да се знаят няколко основни неща, които се случиха и предстоят да се случват на пазара на пощенски услуги в България.

Изключително положителен е фактът, че Европейската комисия взе окончателно решение за законодателната и пазарната възможност за пълно либерализиране на пощенския сектора от 2009 г. Единствено изключение е направено в най-новата Директива 2008/6/ЕО от 20 февруари 2008г., където изрично са упоменати страните, които са заявили намерение за отлагане на пълната либерализация на пазара до края на 2012г. Именно тук трябва да споменем и добрата новина за България, която е свързана с факта, че българската страна отстоя намерението си за пълно отваряне на пощенския пазар от 1 януари 2009г. Така България ще се нареди сред страните участващи в единен европейски пощенски пазар, които трябва да премахне монопола на държавните предприятия в така наречения резервиран сегмент на пощенските услуги (в момента в България обхвата на този сектор е за писма до 50гр.). Това означава, че за предоставянето на пощенски услуги ще могат да се конкурират на равни начала всички оператори, независимо от формата на собственост.

Тази новина е добра за всички, защото либерализацията на пазара означава отпадане на монопола на държавата, което е необходима предпоставка за въвеждане на конкуренция в сектора. За нас, клиентите, конкуренцията означава, че качеството на предлаганата услуга ще се подобри и цените ще отговарят в по-голяма степен на предлаганите продукти.

Куриерските фирми, които са алтернативните оператори на пощенски услуги, също ще спечелят от либерализацията. Защото ще могат да разширят набора от услуги, които предлагат и до "забранения" в момента сегмент на писма до 50 гр.  Досега, чрез субсидиите, които се дават на държавния монополист и правото му да не плаща лицензионни такси, се дискриминират частните фирми, като се поставят в неконкурентна среда.

Процесът на пълна либерализация е изключително положителен, но либерализацията не означава и приватизация. По този повод наскоро в медиите излязоха идеи за бързо преструктуриране на сегашния държавен монополист - Български пощи - в холдингова компания. По този начин компанията ще бъде разделена на различни малки дружества. От тук възниква въпросът защо точно сега идва тази идея и защо трябва да се прави по този начин? Дали идващата конкуренция не стресна някои властимащи и не бързат по-не особено прозрачен начин да вземат някои печеливши дейности на Български пощи? На тези въпроси те първа се очакват отговори в следващите месеци.

Със сигурност следващата стъпка след пълната либерализация на пощенския сектор трябва да бъде изваждането на Български пощи от забранения списък за приватизация , последващо изготвянето на стратегия за приватизация и накрая извършване на същинската приватизация. Въпросът е кои е икономически най-добрият начин за приватизация?

Съществуват няколко варианта за приватизация на една компания, но икономически най-ефективния, достигащ максимална цена при обективни обстоятелства и носещ максимална прозрачност[1] е подходът чрез борсовата приватизация. Продажбата на акции на компанията през борсата е най-прозрачният и ефективен метод за раздържавяване на пощенския оператор. За да донесе положителен резултат, обаче, трябва да се продаде мажоритарен пакет от акции на цялото дружество, без да се разделят компаниите на отделни юридически лица.


 


[1] Прозрачността при една такава сделка е изключително важно условие от политическа и икономическа гледна точка