Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Какво следва в енергетиката?

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

След като Върховният административен съд (ВАС) отмени решението на правителството за повишаване на цените на тока и парното, правителството направи обсъждане в рамките на тристранния съвет по Кодекса на труда. Съдът се произнесе единствено по (не)спазването на процедурите, предвидени за приемане на подобни постановления. Синдикатите обаче започнаха кампания срещу същината на решението, т.е. по-високите цени. Как изглеждат идеите за бъдещето на енергетиката към днешна дата:

1/ Правителството не предложи реформа в енергийния сектор чрез внасянето на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (виж повече в бр. 48). След лобиране на депутата от НДСВ Ламбовски в окончателния текст се предвижда разпоредба, предвиждаща възможност за свободно договаряне на природен газ. Обхватът и начинът на прилагането й обаче е оставен на усмотрението на изпълнителната власт.

2/ Синдикатите предложиха, а експерти на Световната банка и на Държавната агенция по енергетика и енергийна ефективност подкрепиха идеята за диференцирани цени на тока според доходите на потребителите. Подобна идея, превърната в реалност, може да има поне следните ефекти: а/ Разходите по администриране на подобна схема по правило са високи. По-евтино е да се прилага системата "ниски цени за всички". б/ Пазарната логика предполага големите потребители с дългосрочни договори да плащат по-ниска цена от дребните клиенти, най-малкото защото разходите по доставката на електричество са различни. В страните с напреднала либерализация в енергетиката (Великобритания, например) цената за големи предприятия е неколкократно по-ниска от тази за домакинствата. Обратното би означавало допълнително (освен това високото данъчно и осигурително) бреме за тези, които създават стойност и допринасят за повишаване на благосъстоянието. в/ Бъдеща (ако изобщо има) либерализация на енергетиката би била много по-трудна при такава наложена ценова структура.

3/ Част от проблема идва от липсата на твърда позиция от страна на международните институции като МВФ и Световната банка. Това донякъде се дължи на факта, че техните експерти отдават по-голямо значение на макропоказателите, видни в държавния бюджет, отколкото на потенциалните дългосрочни структурни рискове. Диференцираните цени например биха означавали кръстосано субсидиране в рамките на НЕК, но общите приходи, и съответно рентабилност, на компанията може дори да се увеличат (за кратко). Такава схема освен това не предвижда пряка субсидия от бюджета (данъкоплатците) за социални енергийни помощи. Но дългосрочният ефект най-вероятно ще бъде ниска ефективност в енергетиката и като резултат - по-високи разходи за цялата икономика.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!