Бюлетин за ниски данъци ISSN 1313 - 0544

Какво могат да научат САЩ от скандинавския модел

Автор: Даниел Митчъл, Институт Катон / 20.12.2007
Оцени тази статия:

Част от анализаторите в САЩ и Европа твърдят, че е възможно да има едновремено висок икономически растеж и силна социална държава. Застъпниците на тази идея заявяват, че така нареченият Скандинавски модел предлага най-доброто съчетание от двете идеи. Това твърдение, обаче, не издържа на подробно изследване. Икономическият подем в скандинавските страни изостава и прекомерната намеса на правителството е най-вероятното обяснение. Публичният сектор в Швеция, Дания, Норвегия, Финландия и Исландия консумира средно повече от 48% от икономическия продукт. В сравнение с това, общите разходи в САЩ са по-малко от 37% от БВП. Данъчните приходи са повече от 45% от БВП в скандинавските страни, което около е 20%-тни пункта по-високо от общото данъчно бреме в САЩ.

Голямата данъчна тежест пречи на скандинавската конкурентност. Първо, ресурсите, които правителството консумира може би биха са разпределили по-ефективно от пазарните сили, и второ, високите данъци обезсърчават продуктивното поведение. По-малкият държавен сектор е една от причинита САЩ да просперира. В двата модела има големи разлики в размера на БВП на глава от населението, разполагаемия доход, частното потребление и други показатели, които отразяват стандарта на живот.

Въпреки проблемите, които поражда големият държавен сектор, скандинавските държави имат много икономически предимства - отворени пазари, ниски нива на регулация, защитени права на собственост, стабилна валута и много други характеристики на добрата политика. Нещо повече, скандинавските страни са едни от най-пазарноориентираните и осъществяват редица от реформи в тази насока. Всяка от тях има по-нисък корпоративен данък от САЩ. Повечето имат вече въведен нисък плосък данък за доходите от инвестиции.  В Исландия и Швеция частично е приватизирана пенсионно-осигурителната система.

Дебатите за икономическата политика обикновено се въртят около опита на другите държави. Консерваторите често посочват Хонг Конг, когато защитават плоския данък, Австралия - за ниският корпоративен данък и Австралия и Чили за ползите от личните пенсионни сметки. Либералите пък посочват скандинавските държави като пример за държава, обезпечаваща социалните грижи без да спъва прекалено икономическия растеж.

В сравнение с повечето европейски държави, скандинавските се развиват доста успешно, което се изразява в добрите им икономически показатели за годишен растеж, заетост, брутен вътрешен продукт. Те извличат полза от правото на собственост, стабилната валута и превъзходството на закона, които съдействат за икономическия растеж. Въпреки това, относителният просперитет не предполага, че държавата на благосъстоянието е добър вариант за осигуряването на растеж, и още по-малко, че скандинавският модел трябва да се приеме в държавите с по-малка правителствена намеса. САЩ могат да научат нещо от този модел, но основната презумпция е, че той води до намаляване на икономическия растеж, защото прекалените правителствени разходи несъмнено водят до зависимост и неефективно разпределение на ресурсите.

Пълният текст може да намерите тук (pdf) или тук (word)