Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Каква данъчна реформа е необходима на България

16.12.2006
Оцени тази статия:

 

Интервю с Георги Ганев, 15 .0 9 .2005 Радио “Нова Европа”, “Бизнеспул” с Петър Андонов . Публикува се с незначителни редакции и съкращения.

Петър Андонов: Какъв вид данъчна реформа може да ускори растежа? Както виждаме от печата днес данъчните промени остават неясни, още няма никаква позиция за данъчната политика дали ще се приемат проектите, внесени от НДСВ, дали ще се поправят или дали ще се обърне внимание на нови идеи. Но в края на миналата седмица, парламентарната група на ОДС внесе четири законопроекта, които предвиждат сериозно намаляване на данъчната и осигурителната тежест и на 16 септември ще има обсъждане на тези законопроекти. Става дума за:

  • намаляване на осигуровките с една трета;

  • редуциране броя и размера на ставките по облагане на доходите на физическите лица до три ставки: от 0, 10 и 17 %;

  • намаляване на корпоративния данък до 10 %;

  • премахване на данъка върху дивидентите;

  • намаляване на ставката по ДДС от 20 на 18 %.

Каква е Вашата най-обща оценка за тези четири законопроекта?

Георги Ганев : Категорично да! Никой друг не е заявил, че би подкрепил по-големи намаления от тези. Никой не е казал: “Внасям това предложение и ще си вдигна ръката за него”. Предстои да видим дебата в парламента. Надявам се парламентарната група на ОДС да бъде в състояние да докара нещата дотам - което ще е немалка битка, че тези законопроекти да се гласуват в зала. И тогава ще се види кой си вдига ръката “за”, кой - “против” и кой се опитва да не си вдигне ръката.

Що се отнася до самите законопроекти те са нещо, което рядко се случва в българската парламентарна практика - предизборните обещания на една партия (в нея СДС) за значително намаляване на прекия данък за физическите лица, значително намаляване на корпоративния данък, значително намаляване на осигуровките, които са най-сериозно изкривяващия пряк данък в момента в България и намаляване на ДДС (в някакъв смисъл това е едни плюс към предварителните обещания) да се превърнат в законопроекти. Независимо дали ще минат или не, дали ще имат някакво влияние върху данъчния дебат тази година или не, това начинание трябва да бъде аплодирано. Някой казва, че ще направи нещо и наистина го прави след изборите.

ПА: Проблемът е, че ОДС са в опозиция и най-трудно ще бъде те да убедят останалата част от парламента в аргументацията за едно подобно намаление на данъчно-осигурителната тежест. Подозирам, че ще бъдат атакувани с аргументите, че едно примерно подобно намаляване на осигуровките или на данъците няма да може да бъде финансирано, при положение, че трябва да се харчат много пари за преодоляване на щетите от наводненията, пари за 13-та заплата, изисквания на МВФ. Общо взето аргументацията, която винаги излиза на преден план при подобни дискусии.

ГГ : МВФ едва ли би се разсърдил на едно намаляване в момента на данъците и на данъчните ставки в България. Той би внимавал да не се появи бюджетен дефицит, но това е свързано не само с приходната, а и с разходната част на бюджета.

Проблемите са основно два. Първият е откъм приходната страна. Основният, най-изкривяващ стимулите и пазарните сигнали данък и съответно пораждащ дефекти върху България, това е прякото облагане на труда във формата на обществено осигуряване. Над 42 % ставка върху труда е много сериозна, много по-висока от останалите ставки в икономиката, много по-висока от ставката върху капитала, земята и природните ресурси, и съответно поражда много сериозни изкривявания в стимулите за хората, напълно легитимни между другото стимули, след като е такава ставката, да избягват по възможност плащането на този данък. Говоря дори за най-законни действия, не дори чистото незаконно неплащане на данъци, в смисъл “сивата икономика”. Този данък категорично трябва да се намали, за да се намали това изкривяване и загубите, невидимите загуби, които икономиката понася заради него.

И другият голям проблем на българския бюджет е разходната му част. Първо, тя е огромна и второ, което е по-голям проблем, защото колко голяма да е това е въпрос на политически избор на едно общество, тя е много неефективна. Всеки похарчен лев откъм разходната страна на бюджета не носи един лев стойност за българското общество. България там е абсолютно на загуба. Много неефективно се харчат тези пари и тази разходна част на бюджета трябва да бъде реформирана. Макроикономистите това го пеем от много години насам. Разбира се, това е най-трудното нещо, което едни управляващи правят. Реформата на разходната част но бюджета е трудна винаги и навсякъде по света, не само в България, но е много важна.

ПА: Като казвате това си спомням, че заместник финансовия министър Любомир Дацов по време на една дискусия преди парламентарните избори през юни, каза, че към края на тази година Световната банка ще започне един много сериозен и внимателен анализ на бюджетните разходи.

ГГ : Хубаво да има такъв анализ. То не че не е правен подобен анализ, включително и от института, от който идва един от основните вдъхновители и вносители на тези четири законопроекта - Мартин Димитров. Става въпрос за Института за пазарна икономика. Те много пъти са правили сметки, многократно са се опитвали да покажат по какъв начин могат разходите на държавата да бъдат намалени като сума без да се загуби обществения ефект от всички тези разходи. Политически винаги е много трудно, защото трябва по някакъв начин да се структурира промяната на разходната страна. Винаги е трудно да започнеш отнякъде, защото първата сфера, която посочиш за реформиране, за да се харчат по-ефективно парите на данъкоплатците, започва да крещи: “Защо мене? Защо не някой друг?”. Наистина е много трудно да се реформира разходната страна на бюджета, но докато това не стане истинско облекчение за българската икономика и възможност за растеж няма да има.

ПА: Има ли шанс действително да се реформира разходната част, да вземем само две сфери, например – образование и здравеопазване, при положение, че в момента управлява лявоцентристко правителство?

ГГ : Има, доколкото някои от необходимите реформи не са десни, а просто разумни. Разчитайки на това, че и в едно лявоцентристко управление има разумни хора, някои неща е просто разумно да се направят. Например, да се въведе някаква форма на конкуренция в здравеопазването. Това го има дори в предизборната програма на БСП. Всички останали естествено говорят за това човек да може да избира между алтернативни здравни фондове, да не бъде само тази здравна каса, която е пълен монополист, при това държавен. Тези фондове да имат стимул да държат чрез пазарни механизми възможно най-ниски разходите на здравните заведения и на лекарите. Да няма това безконтролно нарастване на цени, операции и процедури. Същото важи и за образованието, където ресорният министър, съответно и вицепремиер, е представител на центристката политическа сила, при това не е обвързан с вътрешно-ведомствените истории, хватки и процедури в това ведомство. Той също има шанса да промени, да каже: “Добре, ние даваме парите, но каква образованост получаваме насреща?” Ако се постави въпросът така, ще се види, че даваме много пари за много малко образованост. Ние можем да увеличим парите, но пак ще получаваме много малко образованост от другата страна, защото тази система е безкрайно неефективна. Тя просто е направена за губене на пари. Идеята е да се каже: “Добре, ние ще даваме пари, дори повече, ако трябва, но от другата страна системата трябва да заработи така, че да имаме образовани хора и то образовани като за 21 век.

ПА: Натискът за намаляване на осигуровките ще идва не само от опозицията, но и от работодателите, както се вижда от статията на Божидар Данев във в. “Сега”. Как оценявате идеята за значително намаляване на осигуровките от 36.2 на 15 %, като разликата от 21.2 % да бъде разпределена между заетите в икономиката и работодателите в съотношение 14:7.2?

ГГ : Първата част на това предложение не е много по-различна от предложението на ОДС. ОДС предлага обществените осигуровки да се намалят така, че ако сега един лев идва от работодател и работник, то от сега нататък 65 стотинки да идват от работодател и работник, а другите да идват от държавния бюджет. Това не е качествено много по-различно от това, което предлага Стопанска камара. И в двата случая става въпрос за едно значително намаление на бреме. По отношение на неговото разпределението г-н Данев предлага то да бъде 14:7 пункта в полза на работниците. Тъй като напоследък водя уводния курс по макроикономика в Софийския университет си ги припомних някои такива много стари и умни работи, но това никой в икономиката не може. Единственото, което държавата със силата на държавната власт може да каже и наистина да наложи е точно колко да е бремето. Дали да е 42 %, дали да е 21 % или да е 25. Това държавата може да каже. Но кой каква част от бремето ще понесе, това държавата, ако ще на главата си да подскача, не може да каже. Това зависи единствено и само от еластичностите на търсенето и предлагането на съответните пазари на труда и на съответните ниши за съответните работници, квалификация, специалност и т.н. Никой никога предварително не може да каже. Може в закона да се напише 14 % или 120 %. Какво реално ще се случи ще го определи само пазарът с неговите еластичности. И каквото и да пише в закона няма да има никакво значение.

ПА: Каква е Вашата оценка за другите три законопроекта извън осигуровките за намаляване на броя и размера на ставките по облагане доходите на физически лица до три ставки 0, 10 и 17 %; намаляване на корпоративния данък до 10 %, с премахване на данъка върху дивидентите. Означава ли това някакъв вид преминаване към плосък данък, “оплоскостяване”?

ГГ : Категорично да! Предложението за данък върху доходите на физическите лица е “оплоскостяване”. Вместо сегашните пет ставки, стават три, ако броим и необлагаемия минимум вместо четири стават две. За това виждам много сериозна възможност парламентът истински да се замисли, да не го отхвърли просто като предложение на някакви си там двайсет депутата, защото то фигурира в почти същите цифри и в предизборната платформа на НДСВ, която е част от управляващата коалиция. Там бяха 219 % като път към плосък данък. Наистина те могат да се срещнат. Няма никакъв проблем и двете партии да застанат зад това предложение и да се породи един дебат както вътре в управляващата коалиция, така може би и в парламента като цяло, пък дори и българите да чуят, че някакви хора разсъждават за това колко пари да останат в портфейлите им.

ПА: Така дадохте правилен съвет за тактиката на ОДС.

ГГ : Не, аз не давам правилен съвет никому. Много съм далеч от конкретното правене на политика в България, за да съветвам кой с кого да се коалира и как да си говори и да се координира.

ПА: Тук става по-скоро въпрос за разговор, за диалог в политическия смисъл

ГГ : Просто забелязвам близостта на предложенията. Що се отнася до премахването на данък дивидент това е предложение, което също фигурираше в предизборната платформа на ОДС. Там моята логика е малко по-различна.

Аз лично бих искал да се премахне данък печалба, а пък да се облагат доходите на физическите лица каквито са дивидентите, те са това, което физическите лица получават от печалбата и то да се облагат по общата ставка за данък върху доходите на физическите лица. Защото сега според предложенията всяка компания трябва да плаща 10 % данък печалба, а когато тази печалба излезе от компанията във формата на дивидент, а не остане за реинвестиция, се плащат още 7 % върху остатъка. Да няма данък печалба според мен е по-естетичен конструкт. Физическото лице бива облагано, когато получи пари точно както става и със заплатата му и с другите доходи. Доколкото знам с оглед на европейската интеграция това е невъзможно, защото сме длъжни да имаме някакъв данък печалба. Поради тази причина може би това е нужният компромис – хем фирмите да не плащат кой знае колко пари, хем все пак да има някакво облагане на тези доходи.

На мен ми се струва, че светът върви към все по-голямо осъзнаване на факта, че данък печалба е доста вреден данък, от чието премахване единствените, които ще загубят ще бъдат са адвокати и счетоводители, защото ще останат без работа. Хазната обаче няма да загуби нито левче.

ПА: Това действително е много интересно наблюдение. Ние говорихме повече за преките данъци, но се предвижда по отношение на косвените данъците и намаляване на ставката по ДДС от 20 на 18 %, при положение, че ДДС все пак има значително участие във формирането на приходите. Сериозна ли е аргументацията за такова предложение? Узряла ли е икономиката за това?

ГГ : Тук всяко едно предложение само за себе си може да бъде много добре защитено и обосновано с изчисления, които в Института за пазарна икономика многократно са правили и ние много добре ги познаваме. Когато се вземат в пакет всичките тези намалявания, е възможно да се допусне, че при дадените еластичности на търсенето и предлагането на съответните пазари в България, може би в приходите ще се усети. Според мен за първите три предложения приходната страна на бюджета почти нищо няма да усети. Хората ще ги разберат по джобовете си, но бюджетът едва ли много-много ще усети. Да не говорим, че със сегашните излишъци нищо няма да се случи. Но с намаляването на ДДС от 20 на 18 % вече ще има някакво намаляване на приходите. И тук влизаме в истинския политически спор. Първите три предложения са просто елементарен разум; почти безплатно увеличаваме доходите на хората. С предложението за ДДС вече трябва да влезем в политическия разговор - наистина до колко държавата е готова да снижи своето килимче или своя мегдан, за да имат хората повече доходи, с които да разполагат. Това е истински политически спор. Надявам се той да бъде проведен.

ПА: Какви са шансовете да преминат всички тези закони, при положение че в групата на ОДС имаме само един макроикономист - Мартин Димитров.

ГГ : ...за когото със сигурност знаем, че може много добре да обоснове тези предложения със съответните изчисления и цифри.

Шансовете щяха да бъдат много по-добри, ако и друг макроикономист беше успял да влезе в парламента – Георги Ангелов **, отново от Института за пазарна икономика. Той всъщност можеше да бъде приет от листата, от която се кандидатира, но СДС реши да влезе друг човек, от друга листа вместо него и сега съответно има много по-малки шансове да убеди когото и да било в парламента. Надявам се, че за публиката, за българите, които следим какво се решава в парламента това да не е чак толкова трудно. За ОДС ще е много трудно в парламента реално да постигне успех със сериозни аргументи, успявайки да убеди другите парламентарни групи, че тези промени са разумни и имат смисъл.

 

------------------------------------------------

** Според направените изследвания от Българска медийна коалиция за присъствието в публичното пространство по време на предизборната кампания Георги Ангелов води по участия и добро представяне в печатните и електронни медии. ( б.р. )

 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).