Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Каква ще е българската ОСП от 2015 г. нататък?

Автор: Николай Вълканов / 08.08.2014
Оцени тази статия:

Новата ОСП вече е факт. На 1 август България изпрати нотификации до Европейската комисия със схемите и параметрите на директните плащания, които възнамерява да въведе от следващата година. В общи линии липсват особени изненади от вече обсъжданото през последните два месеца в работните групи между представители на министерството и браншови организации. Ако трябва да обобщим, начинът, по който ще се разпределят директните плащания, е плод на известен компромис, от който недоволните вероятно са повече. Трябва да се отчете и фактът, че финансовия ресурс е преразпределен по начин, който дава по-голяма тежест на секторите животновъдство, плодове и зеленчуци, отколкото досега. Прави се опит и за по-справедливо разпределение на субсидиите между малки и големи стопанства.

Успоредно с това, обаче, през решенията ясно прозира тежестта на една партия, която от години играе силна роля в земеделската политика на страната и която ще се възползва активно от европейските средства за правенето на политика и през настощия програмен период.

България на този етап няма да се възползва от възможността да прехвърля средства между І-ви (директните плащания) и ІІ-ри стълб (Програма за развитие на селските райони). Това решение може да бъде преразгледано през 2017 г., когато страната ни отново ще има възможност за прехвърляне на средства (до 25% от ІІ-ри към І-ви, или до 15% от І-ви към ІІ-ри стълб). Опцията е от изключително важно значение за страна като нашата, чието селско стопанство се нуждае от значителни инвестиции в техника, оборудване, напояване – все неща, за които финансирането по ПРСР е основополагащо.

Ще продължи да се прилага плащането на площ (СЕПП) като основна схема за пряко субсидиране на стопанствата. Индикативният размер на субсидията на декар според изчисленията на МЗХ е 16,57 лв. за 2015 г. и достига 20,63 лв. през 2020 година.

Към тази сума фермерите ще могат да прибавят допълнителни средства, ако спазват изискванията за т.нар. „зелени плащания” – диверсификация на културите, поддържане на постоянно затревените площи в рамките на стопанството и поддържането на минимум 5% (за стопанствата над 150 декара) екологично насочени площи (угар, зелени и буферни ивици и пр.). Индикативният размер на зелените плащания е 13 лева на декар за 2015 г. и 13,18 лв. за следващите години до 2020 година.  

В допълнение на това за първите 300 декара, които всяко стопанство обработва, ще бъдат получени още 15 лева на декар по т.нар. „преразпределително” плащане (ПРП). Целта на това плащане е да бъдат подпомогнати по-малките стопанства. Страната ни може да решава година за година дали да прилага тази мярка и ако се установят значителни злоупотреби (изкуствено разделяне на ферми за получаване на повече субсидии), прилагането на ПРП може да бъде преустановено.

Също в духа на по-справедливото разпределение на субсидиите се въвежда таван на субсидиите, който засяга само плащанията по СЕПП. Таванът е от 5% за сумите над 150 000 евро и от 100% за сумите над 300 000 евро (586 749 лева или 28 440 декара към 2020 г.). Удръжките обаче се правят след приспадането на разходите за заплати и осигуровки на работниците, което дава допълнителна възможност за намаляване на потенциалните загуби. Трябва да се има предвид също и че най-големите земеползватели в страната отдавна имат по няколко фирми (повечето - отпреди 2011 г., след която бенефициентите подлежат на проверка за свързаност), така че размерът на спестените по този начин средства възлиза на 2,7-6,4 млн. евро по предварителни оценки на МЗХ за 2015-2020 година. Тези средства автоматично се прехвърлят към ІІ-ри стълб (ПРСР).

Допълнителен стимул имат и младите фермери (до 40 г.), които ще получават надбавка от 25% от размера на плащането по СЕПП за период от пет години за първите 300 декара на стопанството си.

За чувствителните сектори като животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство са заделени 13% от бюджета за директни плащания под формата на обвързана подкрепа. Това прави общо 1,4 млрд. лева за периода 2015-2020 г. или средно по 230 млн. лв. на година. Подпомагани ще бъдат:

  • млечните крави (от 10 животни нагоре), както и месодайните крави и юници (от 5 животни нагоре) с по 250 лева на глава през 2015 г., като, ако животните са под селекционен контрол, ще могат да получат добавка от 50 лева на глава;
  • овцете- и козите-майки (очакваното подпомагане за 2015 г. е 45 лева на глава плюс 30 лева на глава за животни под селекционен контрол)
  • биволите с по 350 лева на глава за 2015 г. по предварителни оценки на МЗХ.Обвързаното подпомагане за плодове и зеленчуци ще бъде в размер на 98,5 лева на декар за 2015 г., като субсидията е обвързана с получаването на определен минимален добив от единица площ.

Допълнително са заделени 2% от бюджета на директните плащания за обвързано подпомагане на протеинови култури. Там очакваната ставка за 2015 г. е 30,5 лева на декар.

Остава възможността и за отделяне на средства от националния бюджет за подпомагането на сектор „Тютюн”, както и за някои животновъдни направления и за плащане на площ. Специално за тютюнопроизводителите таванът на национални плащания е 118 млн. лева за 2015 г., като постепенно спада до 78,8 млн. лв. през 2020 година.

Параметрите на обвързаното подпомагане по отношение бюджет, изисквания и дори прекратяване на схемата могат да бъдат преразгледани през 2016 година.

Остава и предложената от ДПС схема за дребни стопанства (от 5 декара нагоре), които ще бъдат подпомагани с еднакъв за всички кандидати размер на сумата до 1250 евро на година.

Като цяло параметрите на новата ОСП се опитват донякъде да изгладят проблемите от предходния програмен период. Дали този ефект ще бъде постигнат и дали новата ОСП ще се отрази ползотворно на българското селско стопанство (по-балансирано развитие на секторите, увеличение на добавената стойност от единица площ) е рано да се каже. Това, което е ясно засега, е, че административното бреме и свързаните с това публични и частни ще разходи растат, както и че, като всяка сложна система за разпределение на обществени средства, възможностите за злоупотреби са многобройни. Хубавото е, че слабите страни могат да се преразгледат и поправят в периода 2016-2017 г. при наличието на една по-силна, мотивирана и ефективна администрация.