Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как веднага да създадем работни места*

Автор: Ричард Ран** / 10.06.2011
Оцени тази статия:

Заетостта се покачва само когато правителствените разходи намаляват

 

Президентът Обама и мнозина от неговата администрация, както и останалите демократи в Конгреса, продължават да недоумяват защо икономиката не създава работните места, които те обещаха със своята "стимулираща програма". Проблемът е, че моделът, по който те определят какво би трябвало да се случи, е грешен и това се знае от десетилетия.

Най-просто казано, те са се фокусирали върху старата кейнсианска идея, че правителствените харчове могат да създадат работни места. Милтън Фридман, Фридрих Хайек, както и много други нобелови лауреати и изявени икономисти, като например Робърт Баро от Харвардския университет, демонстрират, че концепцията е абсолютно погрешна и не работи нито на теория, нито на практика. И все пак, тъй като дава възможност на политиците да харчат повече от парите на другите, тази лоша идея така и не умря.

Г-н Обама изглежда продължава да вярва, че правителствените харчове са решението, а не проблемът, забравяйки думите на Роналд Рейгън: „Правителството е проблемът, а не решението.“ Кейнсианският аргумент е, че ако правителството увеличи своите разходи, ще се получи „ефект на мултипликатора“, при който всеки допълнително изхарчен долар ще увеличи производството с повече от долар.

В един доклад на МВФ публикуван през март и озаглавен: “Колко големи (малки?) са фискалните мултипликатори”  авторите Карлос А. Вег, Енрике Мендоса и Итън Илзетски стигат до заключението, че „в икономики, които са отворени за търговия, или функционират при гъвкави валутни курсове, фискалната експанзия не води до значителни ползи за производството. Нещо повече, фискалните стимули могат да са контрапродуктивни в страни с високо ниво на задлъжнялост; дори в страни, в които нивото на публичния дълг е само 60% от БВП, шокове от страна на правителственото потребление може да имат силно негативно влияние върху производството.” Забележете, че съотношението между дълга и БВП на САЩ е 68% и продължава да се покачва.

 

В графиката може ясно да се види, че увеличаването на държавните разходи води до по-ниски нива на заетост и обратно. Привържениците на идеята за повече правителствени разходи твърдят, че има забавяне между увеличаването на тези разходи и увеличаването на заетостта, но това забавяне би трябвало да се измерва в месеци, а не в години, а обикновената рецесия продължава по-малко от година. Графиката също ясно показва, че дори ако забавянето е около година, създаването на работни места, което се измерва най-точно посредством процента на заетите в икономиката, отново е в обратна корелация с по-голямата роля ня правителството.

Президентът на Encime Global и бивш икономист в американското министерство на финансите Дейвид Малпас заяви в петък, че заплатите са се повишили „само с 1,8% през последната година, което е доста под нивото на инфлацията от 3,2%“. Той отбеляза също: „Колкото повече разходи прави правителството, независимо дали става дума за така наречените инвестиции, социални програми, или просто прахосани пари, толкова по-малко е желанието на частния сектор да наема работници. Бизнесът разбира, че правителственият дълг го излага на риск.“

Другите причини поради които бизнесът не наема работна ръка, освен споменатите правителствени харчове, са страхът от ново повишаване на данъците, по-специално върху труда и капитала, които президентът обеща, бумът в регулаторните разходи и несигурността.

Една от основните пречки пред повишаването на заетостта е цената на административното регулиране, която нараства много по-бързо от БВП. През септември икономистите Никол В. Крейн и У. Марк Крейн направиха задълбочено проучване на цената, нужна за спазване на регулациите от страна на малкия бизнес. Те оцениха регулаторни разходи на $1,75 трилиона през 2008 г., или около 14% от БВП. Докладът на икономистите показа още, че регулаторните разходи за малките фирми (те създават най-много работни места) са около 36% по-високи от тези за големите фирми ($10,585 на година спрямо $7,755). Регулацията е скрит данък както върху заетостта, така и върху ръста на производителността. Високото регулиране далеч не се вписва в разумни анализи разходи-ползи. Правителствени агенции като Агенцията за защита на околната среда, Комисията по борсите и ценните книжа, Данъчната служба на САЩ и др. не разполагат с наистина независими икономисти, които да оценят ценовата ефективност на техните регулации. Сега, в опит да спрат укриването на данъци, Данъчната служба и Министерството на финансите разработват регулации, които могат да доведат до непредвидени последствия като изтласкването на над 1 трилион долара от чуждестранните инвестиции извън САЩ, а това може да коства милиони работни места. От Данъчната служба твърдят, че предложените регулации ще окажат минимално влияние, но след като не са направили независим анализ на ползите и разходите, подобни твърдения са безсмислени и опасни.

Известният професор по право и икономика, Ричард Епщайн, написа през миналата седмица:  "Американските бизнесмени се оплакват най-много от несигурността, с която се свързва действащата нормативна (и данъчна) среда. ... Ясните правила са необходимо условие за добро управление, но не са достатъчни сами по себе. Това, от което имаме нужда, са правила, които имат смисъл както по отношение на целите, така и по отношение на средствата за постигането им. В момента нямаме нито едното, нито другото, независимо дали разглеждаме стари регулации като тези на Агенцията за защита на околната среда или нови като законът „Дод-Франк“.

Ако г-н Обама наистина иска да създаде голям брой нови работни места за да намали чувствително безработицата преди следващите избори, той няма друг избор, освен да преобърне сегашната си политика:

  • Обама трябва незабавно да намали разходите с поне 20 процента. На практика няма отдел на федералното правителство, който да не е раздут. Федералните разходи са се увеличили с 30% само от 2008 г. насам.
  • Обама трябва да поеме ангажимент да не допуска по-нататъшно увеличаване на данъчните ставки върху труда и капитала – двигателите на една растяща икономика.
  • Обама трябва да замрази всички предложени нови регулации, докато всяка една от тях не премине през детайлен, квалифициран и независим анализ на разходите и ползите, подлежащ на външно оспорване пред съда.

Тези три мерки ще премахнат голяма част от несигурността, пред която са изправени работодателите и ще им дадат нужната увереност, за да започнат да наемат свои сънародници.

Единственият конструктивен изход за САЩ от сегашната икономическа криза е подходът към растежа да е като този на Рейгън – чрез намаляване на данъците и регулаторните пречки, както и чрез значителното свиване на размера на правителството. Друг път към свобода и просперитет няма.

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" във вторник, 7 юни 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Явор Алексиев – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Като и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.