Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как Тотю Младенов вдига заплатите, заобикаляйки не-даващия Дянков

Автор: Светла Костадинова / 02.03.2011
Оцени тази статия:

Чл. 51б от Кодекса на труда гласи: “Когато колективният трудов договор на отраслово или браншово равнище е сключен между всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите от отрасъла или бранша, по тяхно общо искане министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша.

От приемането на този текст до 2010 г. нито един министър не се е “възползвал” от това си право. Освен настоящият. До момента той е наложил административно правила върху 4 бранша. И едва ли ще спре.

Историята е следната.

Събират се представителната организация на работодателите (в нея членуват част от компаниите в отрасъла) и синдикатите в сектор Х и решават, че ще прилагат някакви правила (работно време, заплати, допълнителни възнаграждения, социални дейности и т.н.). Подписват колективен трудов договор (КТД). После отиват при министъра и го молят той административно със заповед да направи тези привила задължителни за абсолютно всички компании в сектора. Ето подробностите.

Бранш

Със заповед КТД е разпрострян върху...

ВИК сектор

Нови 2 200 души 

или 15 % от всички. 

Заповед от 16.02.2010

В сила до 26.01.2012

Произв-во на пиво и малц

Няма информация.

Заповед от 20.05.2010

В сила до 4.04.2011

Дървообработваща и мебелна промиш-ст

Нови 11 867 души 

или 49% от всички.

Заповед от 20.05.2010

В сила до 30.09.2012

Произв-во на изделия от хартия и картон 

Няма информация.

Заповед от 23.08.2010 

В сила до 31.03.2012

Източник: Интернет страница на Министерство на труда и социалната политика

 

Четирите разпрострени от министъра браншови КТД са достъпни на страницата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. Има обаче и много други сключени и активни КТД, които са трудно достъпни като текст.

В търсачките и страниците на някои асоциации и синдикати може да се прочетат някои от текстовете. Ето извадки.

1) Работодателите във всяка структурно обособена единица приемат като основно свое задължение да разкриват допълнителни работни места чрез разширяване предмета на дейност и използване предоставените им стимули в съответствие с действащата нормативна уредба за разширяване на трудовата заетост.

Коментар: Ами ако работодателят не иска да се разширява (добре му е така) или не иска да използва някакви стимули, предоставени от държавата?! Брутално вмешателство в решенията и политиката на един работодател. Той има задължения към работниците в съответствие с договорените при назначаването условия, но това е всичко.

Въпреки безумието на този текст, ясно е че той няма как да се прилага на практика и по-скоро е записан за демонстрация на добрите намерения. Все пак, самият факт, че на някой може да му хрумне да запише подобно нещо си струва да се отбележи, за да знаем по-ясно какво се върти в главите на някои синдикалисти.

2) При разкриване на нови или овакантяване на съществуващи работни места, Работодателят ще назначава на същите с предимство съкратени от Дружеството работници.

Коментар:Защо? Какво става, ако тези работници са били освободени, точно защото не са отговаряли на изискванията на работодателя?! Какво става, ако има по-добри кандидати, примерно поради кризата и стремежа да се намери работа на всяка цена?! Как въобще може да се дава “право” и да се вменява “задължение” за назначение?!

3) При груби нарушения на Кодекса на труда, Закона за движение по пътищата, Закона за гражданското въздухоплаване, Указа за търговско корабоплаване, Кодекса за търговско мореплаване, Закона за автомобилните превози и Закона за защита на конкуренцията, Синдикатите поемат задължения да дават съгласие за наказания на провинили се работници и служители след надлежна проверка и доказана вина.

Коментар: Не е понятно защо е необходимо съгласието на синдикатите, още повече “при доказана вина и надлежна проверка”?!

4) Работодателите със съдействието на Синдикатите...да разработят, усъвършенстват и приведат вътрешната си нормативна уредба по заплащането и организацията на работната заплата...., с която да се осигури:

- осигуряване на необходимите средства за работна заплата за нормална издръжка на работната сила и задоволяване на растящите потребности на работниците и служителите от транспорта. 

Коментар:Очевидно е абсолютно погрешното възприятие за това как се определя работната заплата. Работната заплата отговаря на приноса на работника за работодателя. Последният не дава по-висока заплата, защото Иван има 5 деца и растящи потребности, а защото Иван е по-производителен от Петкан. Работодателят ще плаща на Марин 2000 лв., защото знае английски, намира клиенти и получава отстъпки, независимо че е несемеен, и ще плаща 500 лв. на Димитър, защото той кара поръчките с микробус, независимо, че изплаща заем за новата си кола и иска да пътува до Мексико. Да обвързваш заплащането с потребностите, вместо с принос води само до едно – по-малко работни места.

5) Страните се споразумяха Работодателите ...  да отчисляват средства за социално-битово и културно обслужване на работниците и служителите в размер не по-малък от 10% от размера на средствата за работна заплата.

Коментар: Да фиксираш отчислението за подобни разходи е странно. Всъщност, може би не е чак толкова странно - тези разходи се разпределят и харчат с участието на синдикатите и са видимият резултат от тяхната дейност. Това, което работниците не виждат е реакцията на работодателя - той ограничава други разходи, които може да са с по-добър ефект за работниците, за да покрият тези отчисления. Например, работодателят много ще се замисли дали да вдигне заплатите, ако това означава и повече отчисления. Сметката е проста.

6) Разпоредителните действия с почивните бази на НК „БДЖ” ЕАД се предприемат след уведомяване на Синдикатите.

Коментар: Основният аргумент на синдикатите за това е спиране на евентуално разграбване на имуществото. Аргумент, достоен за възхищение, ако не се злоупотребява с него. Както и става. Говори се, че сегашното ръководство на БДЖ иска да продаде няколко почивни станции и да се разтовари от разходите за поддържане, но не може, защото е необходимо съгласието на синдикатите. Те пък от своя страна не са съгласни. Причините може да са много, но е факт, че продажба засега няма и дружеството затъва все повече. А всички ние плащаме бюджетните субсидии всяка година.

7) На съкратените работници и служители се запазват личните карти за пътуване до края на годината на уволнението. (става въпрос за железопътния транспорт)

Коментар: Защо? Кой плаща тези карти?Отговор – данъкоплатците.

8) Страните се договориха при приватизация или създаване на смесени дружества в договорите да се включат клаузи за :

- Запазване предмета на дейност и броя на персонала

- Запазване на получаваното до този момент брутно трудово възнаграждение

- Прилагане на този КТД за срок от една година. 

Коментар:Това е естествена причина за постигане на по-ниска цена при приватизацията или привличане на инвеститори, които нямат сериозни намерения. Инвеститор, който ще трябва да спазва подобни условия поне 1 година и ще трябва да продължи да плаща заплати, които не улесняват работата му ще предложи по-ниска цена. Тези разходи трябва да се покриват някак, нали?!

9) Работодателят може да прекрати трудовия договор на работник или служител, който членува в синдикална организация, страна по настоящия договор, поради съкращаване на щата и при намаляване обема на работа след предварително писмено съгласие от ръководния синдикален орган, за всеки конкретен случай.

- За целта Работодателят отправя писмено искане до ръководния синдикален орган, в което се посочват мотивите за прекратяване на трудовия договор

...

 - Неполучаването на писмено становище от синдикатите ... в установения срок, ще се счита за мълчаливо несъгласие. 

Коментар:Това е едно от най-шокиращите условия, които присъстват в малко достъпните КТД - той казва следното - дори и да няма работа, синдикален член не може да бъде съкратен, ако няма съгласие от синдикатите! Освен това, синдикатите дори не са длъжни да посочат изрично, че не са съгласни и защо.

Мълчаливото несъгласие е принципът, който се прилага, за съжаление, от българската администрация спрямо гражданите и фирмите - ако не получиш отговор в срок, то приемай, че ти се отказва. Има планове това да се обърне и вече липсата на реакция от администрацията в предвидените срокове да се счита за мълчаливо съгласие.


Няколко извода:

1. Синдикатите искат да имат образа на тези, които защитават правата на работниците. Явно е, че правят точно обратното. Това се случва с помощта на един министър и това трябва да спре веднага.

2. Избрани работодателски организации са използвани като инструмент от големите фирми в бранша за „подобряване” на условията. Всъщност, целенасочено или от глупост, това има като ефект силно ограничаване на конкуренцията (малките фирми трудно могат да спазват условията, договорени в КТД, които са разпрострени със заповед на министъра).

 

И ако още не сте убедени, че колективното трудово договаряне в България започва силно да се изражда, то нека дадем два примера:

  • Административното налагане от социалния министър на еднакви условия за всички фирми в един бранш е равносилно на налагането, примерно, от транспортния министър на всички авиокомпании да имат една цена на билетите, еднакви услуги, с едно и също качество, една и съща храна да се сервира и всички стюардеси да са с еднакви униформи. Всичко това – маскирано като защита на работниците, тъй като в нискобюджетните компании условията са различни от тези на останалите.
  • Административното налагане от социалния министър на еднакви условия за всички фирми в един бранш е равносилно на насилствено членство на всички засегнати работници в синдикатите. Е, те не плащат членски внос, но реалната цена от тези действия е хиляди пъти по-висока и нейното плащане не може да бъде избегнато.

 

Решението:

  • Премахване на възможността социалният министър да може административно със заповед да разпростира КТД;
  • Всички КТД, сключвани в сектори и отрасли, в които има държавни компании или такива получаващи субсидии трябва да се отменят веднага;
  • Който иска да си сключва КТД е свободен да го прави, но без да изисква това да важи за останалите фирми.

 

Ако скоро нещата не се променят, то няма да има голямо значение дали Симеон Дянков постоянно ще реже исканията на Тотю Младенов за вдигане на минималната заплата. Това вече се случва по втория начин, но на висока цена и без да се забелязва.

 

В момента ИПИ изготвя преглед на действащите КТД и скоро ще публикува анализ по темата.