Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как се представят българските ученици в PISA 2015

Автор: Зорница Славова / 09.12.2016
Оцени тази статия:

Тази седмица излезе новото издание на международното изследване PISA, изготвяно от ОИСР. Изследването е проведено през 2015 г. сред 540 хиляди 15-годишни ученици в 72 държави, включително България. Учениците, участващи в изследването, трябва да се справят с редица задачи по природни науки, четене, математика и решаване на проблеми. Най-добре се представят учениците от Сингапур, а най-слабо – тези от Доминиканската Република.

България, за съжаление, отново не показва развитие и остава по-близо до дъното на класацията – 45 място от 72 изследвани страни. Всички резултати на страната са под средните за страните от ОИСР и от ЕС. През 2015 г. от България са участвали 6363 ученици от 180 училища.

Изследването показва, че българските ученици:

  • Спрямо предишното издание от 2012 г. развитие на знанията на учениците се наблюдава по математика, докато резултатите по четене и природни науки остават стабилни. Повишаването на знанията по математика, обаче, въпреки ниската база дори не успяват да изпреварят тези по природни науки. Така, и през 2015 г. резултатите на българските ученици в трите изследвани области остават сравнително консистентни.
  • Все още „зубрят”, без да са в състояние да решават различни задачи и ситуации. Изследването показва, че 40% от българските ученици са функционално неграмотни. Под 7% от учениците се представят много добре по поне един от предметите (при 15% в ОИСР и 39% в Сингапур), докато лошо представящите се по всичките предмети в България са 30% (при 13% в ОИСР и 5% в Сингапур).
  • Голяма част от тях не ходят редовно на училище. 45% от българските ученици са споделили, че са пропуснали поне един учебен ден за двете седмици преди провеждането на изследването. За сравнение, делът на тези ученици в страните от ОИСР е под 20%. Анализът показва, че колкото по-голям е делът на пропускащите училище, толкова по-лоши са резултатите.
  • Социално-икономическият статус е свързан правопропорционално с представянето на учениците и учениците от по-големите училища показват по-добри резултати. Резултатите показват, че над половината от българските ученици с проблемна семейна и социална среда са с по-лоши резултати. Това още веднъж показва, че бедността е неразривно свързана с недоброто образование и сама по себе си една образователна реформа не би била напълно успешна без да се работи интензивно и със семействата в лошо социално-икономическо състояние.

 

Нещо повече – развитието е съвсем слабо и спрямо резултатите от 2000 година въпреки ниската база и голямото харчене в образователната система. През 2015 г. спрямо 2009 г. – период, в който се наблюдава силен застой в резултатите на учениците -  публичните разходи за средно образование се повишиха със 164 млн. лв. или с 12% (повече информация ТУК), материалната база беше подобрена, учителските заплати –повишени. В същото време статуквото в образованието се запази, което ясно показва как няма смисъл от наливане на пари в нереформирана система. Така очакваната реформа вече започна (основно на ниво стратегии, закони и намерения), дуалното образование прави плахи стъпки, новият Закон за училищното образование е приет, но да видим дали това ще доведе до някакви реални резултати в знанията на българските ученици.